Решение № 168 от 02.03.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Сливен, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230101698 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и цена 7926.75 лева.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 5764/2021 г. по описа на PC Сливен. В заявлението ищецът е заявил, че претендира от ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ АД предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед, неиздължено по Договор за влог от 25.05.2016 г. и поискано с покана за доброволно предаване от 15.10.2018 г. При дадено от съда указание, било уточнено, че паричната равностойност на 14 510,8 тона черен слънчоглед е 1150 лв. за тон или 16 687,42 лева.

Твърди се, че по сключен Договор за влог от 25.05.2016 г. и анекс към него от 28.02.2017 г., „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД следвало да предаде на „ДИМЕКС 2007’' ЕООД, 14 510,8 тона черен слънчоглед до 31.03.2017 г., остатък от общо вложено при „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД количество от 1 358 200 тона черен слънчоглед, собственост на „Димекс-2007” ЕООД. На 15.10.2018 г. били изпратили покана на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД за доброволно предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед.

Влогоприемателят „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД отказвал да предаде неиздълженото количество слънчоглед оставено за съхранение в базата им в град Ямбол.

Издадена била заповед за изпълнение № 294/11.02 2022 г. от РС Сливен, която била връчена на длъжника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, като в срока по 414, ал. 2 ГПК, било депозирано възражение, което било породило правото на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

1

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от П.Ч. че дължи на ищцовото дружество предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед, неиздължено по Договор за влог от 25.05.2016 г., съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5764/2021 г. по описа на PC Сливен.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, който счита предявения иск за недопустим поради неподведомственост на спора на държавния съд. От страна на ищеца било налице предходно заведено дело на същото основание, а именно ГД № 6948/2018 г. по описа на PC Сливен, което дело било прекратено с Определение № 583/25.02.2019 г. като неподведомствено на съда поради наличието на валидно сключено арбитражно споразумение съдържащо се в чл. 14 от сключения между страните договор за фиксиран влог (чл. 19. ал. (1) ГПК и чл. 7, ал. (2) ЗМТА).

Въз основа на това, с искова молба от 28.06.2019 г. било образувано ВАД № 19062802/2019 по описа на Арбитър „ад хок“ Д.П.Д. № 1600019488. В рамките на арбитражното производство били назначени и приети две съдебни експертизи, които доказвали, че „Грейнстор България“ АД не само било издължило цялото вложено количество, а дори на ищеца били предадени 11,250 тона черен слънчоглед в повече. При така стеклите се обстоятелства се сочи, че ищецът се е позовал на чл. 14 от ЗМТА с искане за отвод на състава, поради което арбитражното производство било прекратено въз основа на Определение № 5/06.10.2021 г. със следващите от това процесуални последици предвидени в чл. 18 ЗМТА, произтичащи от решението на ищеца, но и неизпълнени от него, а именно: да посочи друг арбитър, в изпълнение на сключеното между страните арбитражно споразумение, който да реши спора по същество. Твърди се, че в този смисъл цитираните от ищеца решения на състави на ВКС били неприложими.

Твърди се, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, буква „Б“, вр. с чл. 110 от ЗЗД, което само по себе си било достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.

Съгласно сключения договор, в чл. 1 страните били уговорили задължителното извършване на рефакция при приемане и издължаване на съхраняваните количества зърно, при следните показатели:

- за отклонение от приетите, съгласно ОУ и базисни показатели за съответния вид зърно (влага, примеси, начупени зърна, повредени зърна и хектолитър);

- за разлика в среднопретеглената влага при приемане и изваждане на вложеното зърно;

- за неизбежни загуби на маса (естествени фири и разпрашаемост).

От приложените справки, кантарни бележки и анализни свидетелства към тях се 2 виждало, че реално вложено на съхранение количество слънчоглед, след направена рефакция за влага над 9%, (което е по базисни показатели), било намалено при изчислена разлика от 7,95% или 1,739 т. Естествени фири и разпрашаемост били 0.6% от вложеното количество или 8,139 т. Следователно вложеното кантарно количество зърно (1 358, 200 т.) било намалено с 9, 878 т., като аналогични изчисления се били извършвали и при изхода на зърната.

Моли се съдът да вземе под внимание факта, че слънчогледът като всяка зърнена култура, имал процентно съдържание на влага, което намалявало с времето след пожънването му, т.е. зърното постепенно изсъхвало. Процесът на съхнене бил продължителен, като започвал от момента на пожънването му (за слънчогледа - м.август), чак до момента на преработка на зърното, като част от този период бил и престоя му в склада и било нормално и логично, количество зърно имащо едно тегло при вкарването му в склада, в конкретния спор - през м.август 2016 г., да има друго тегло при експедирането му от склада няколко месеца по-късно, в случая месец март 2017 г., както и неизбежна загуба от разпрашаване, която се дължала на преместване на зърно с подвижна механизация при придвижването му с редлери и елеватори 0,3% и пределни размери на естествените фири на основните видове зърно при съхраняване, от Наредба № 1 За-10403 и приетите общи условия от страните 0.3%.

Съгласно чл. 1 ал. 4, влогодателят бил длъжен да осигури свой представител към момента на извършване на анализите. В случай, че в срок от 24 часа влогодателят не възразял писмено срещу резултатите от анализните свидетелства, същите се били приемали за безспорни от страните и именно въз основа на безспорно приетите анализни свидетелства, 3 на основание чл. 1 ал. 3 и чл. 2 ал. 6 от сключения договор, влогоприемателят извършвал договорената между страните количествена рефакция както при вход, така и при изход на зърната.

Сочи се, че самата дейност по зърносъхранение и всички специфики свързани с качествените и количествени показатели на съхраняваните зърна, изключвали възможността на ищцовата страна да бъде върнато количество равно с точност на внесеното. Допустимо било то да бъде по-малко или в повече в зависимост от това дали били налице условията за рефакция или бонификация на зърната, като всичко това зависело от анализните свидетелства, които не били оспорени от ищеца в договорените за това срокове.

Твърди се, че ответното дружество се било издължило с 11.250 тона в повече от дължимото количество слънчоглед.

Твърди се, че съгласно сключения договор и съпътстващите го документи, за периода от 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. с 91 транспортни курса били внесени 1358.2 тона (кантарно количество) черен слънчоглед за съхранение в базата на „Грейнстор България” АД, което след рефакция се равнявало на 1 356,47 т.

За периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. с 92 транспортни курса по нареждане на „Димекс 2007“ ЕООД, били изтеглени 1333,320 тона (кантарно количество) черен слънчоглед от базата на „Грейнстор България” АД, което след рефакция се равнявало на 3

1322,07 тона черен слънчоглед. Дължимото зърно било в размер на 1322,07 т., а реално изнесеното било 1333,320 т. или с 11,250 тона в повече от дължимото.

Сочи се, че доказателство за това, освен анализните свидетелства и кантарни бележки, били и заключенията на вещите лица по извършените и приети по ВАД № 19062802/2019 г. съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

Счита се, че претенцията на ищеца по чл. 79 от ЗЗД за определяне на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, на първо място, защото неизпълнение не било налице, второ, защото погасителната давност за предявяване на вземането била изтекла и трето, поради липсата на каквито и да било доказателства сочещи формирането на иска.

Сочи се, че в подадената искова молба по ВАД № 19062802/2019 г. ищецът е претендирал равностойност на твърдяното от него непредадено количество в размер на 10 000 лв. С настоящата искова молба, претендира равностойност на твърдяното от него непредадено количество в размер на 16 687, 42 лв., при цена от 1150 лв./тон. Моли се съда да вземете предвид, че средната цена на слънчогледа за 2017 г. е била 550 лв. съгласно официалните статистически данни, публикувани от МЗХ и нито в предходното производство, нито сега, не ставало ясно по какъв критерий е изчислена тази равностойност, поради което се оспорва претендираният размер изцяло.

Твърди се, че по отношение на изпратената покана, не се сочат доказателства, от които да е видно, че същата е достигнала до ответника. Прави се възражение, че покана за доброволно изпълнение е връчвана на официалните адреси и лица за кореспонденция на дружеството и едва с входирането на исковата молба, дружеството се било запознало с претенциите на ищеца.

Оспорват се представените от ищеца доказателства, тъй като липсвали данни за съставител на съответния документ „Складова книга“, която сама по себе си не била представена в цялост и не отразявала реалното количество вложен и получен слънчоглед по партидата на „Димекс 2007“ ЕООД.

Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

От ответното дружество, чрез процесуален представител, е постъпил и насрещен иск, в който се моли съда да постанови осъдително решение, по силата на което „Димекс 2007“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на „Грейнстор България“ АД сумата от 6 187, 50 лв., представляваща левовата равностойност на недължимо предадени 11.250 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2016 г.

Твърди се, че в изпълнение на Договор за фиксиран влог № 160303/25.05.2016 г. и съпътстващите го документи, за периода 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. с 91 транспортни курса, в базата на „Грейнстор България“ АД били внесени за съхранение 1358.2 тона (кантарно количество) черен слънчоглед, което количество след рефакция се равнявало на 1 4

356,47 т. За периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. с 92 транспортни курса по нареждане на „Димекс 2007“ ЕООД, били изтеглени 1333,320 тона (кантарно количество) черен слънчоглед от базата на „Грейнстор България” АД, което след рефакция се равнявало на 1322,07 тона черен слънчоглед, т.е. реално дължимото зърно било в размер на 1322,07 т., а реално изнесеното - 1 333,320 т., или с 11,250 тона в повече от дължимото.

Предвид изложеното се моли съда да постанови осъдително решение, по силата на което „Димекс 2007“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на „Грейнстор България“ АД сумата от 6 187,50 лв., представляваща левовата равностойност на недължимо предадени 11.250 тона черен маслодаен слънчоглед от реколта 2016 г.

Твърди се, че цената на иска била формулирана на база кантарни бележки и анализни свидетелства за вход и изход на зърна, след извършване на рефакция, по смисъла на сключения между страните договор за фиксиран влог от 25.05.2016 г., Анекс № 1 от 28.02.2017 г. и въз основа на официалните статистически данни, публикувани в Бюлетин № 5 49/2017 на МЗХ.

Претендират се разноските в настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок, от „ДИМЕКС – 2007” ЕООД чрез процесуален представител е депозиран отговор на насрещния иск, в който се счита, че насрещната искова молба е допустима, но неоснователна, като се излагат аргументи в тази насока.