Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18788 от 07.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52685/2025
Вид
Решение № 18788
Подписан
07.10.2026
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.343, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.399 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18788 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110152685 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д.-О. З. ЕАД моли съда моли за осъждане на ответника З. О.-З. АД да му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 337,39 евро /659,88 лв./, претендирана като обезщетение за претърпените на 5.5.2025 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №440125021009445 от 20.3.2023 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на автомобил с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2025 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - обезщетение за направените разноски.

Ответникът З. О.-З. АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че задълженията му са погасени и освен това водачът на автомобил с рег. №******** не е виновен за настъпване на произшествието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

От приетите по делото протокол за ПТП и съдебно-автотехническа 1 експертиза и от показанията на свид.К. Б. К. се установява верността на твърдените от ищеца факти, които са свързани с произшествието от 5.5.2025 г., предизвикването му от водача на автомобил с рег. №******** в нарушение на правилата за движение по пътища - чл. 25 от ЗДвП, при разминаване в тясна улица одрасква направилия му път т.а. с рег. №******** и му му причинява повреди.

По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица №440125021009445 от 20.3.2023 г., от който личи, че между собственика т.а. с рег. №******** и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.

Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на автомобил с рег. №********, въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на т.а. с рег.

№******** за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 1509,48 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по чл.405 КЗ. Страните са единодушни и че ответникът е погасил задължението си по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД по до размера от 442,09 евро /864,60 лв./ От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия е в размер на 646,51 евро а обичайният размер на ликвидационните разноски – 15 лв., тоест тези размени са по-ниски от претендираните.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума (чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено 2 застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил и за ликвидационните разноски са в общ размер на 646,51 евро + 7,66 евро ликвидационни разноски, тоест 654,17 евро, от която сума следва да се извади платената от ответника част от обезщетението по чл.411 КТ от 442,06 евро /864,60 лв./, което се равнява на 212,11 евро. В тази част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 337,39 евро – не и следва да се отхвърли.

Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска – 62,87 % от 540,08 евро, т.е. 339,54 евро

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 3

37,13 % от 51,12 евро, т.е. 18,98 евро.

Въз основа на погрешно указание ответникът е платил по сметка на СРС възнаграждение за свидетел, чийто разпит е поискан от ищеца. Ето защо, следва да му бъде указана възможността да поиска връщането на тази недължимо платена сума.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника З. О.-З. АД с ЕИК 121265177 да плати на ищеца Д.-О. З. ЕАД с ЕИК 121718407 следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 212,11 евро, представляваща обезщетение за претърпените на 5.5.2025 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №440125021009445 от 20.3.2023 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на автомобил с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2025 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 339,54 евро, обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважената части от иска, като ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 337,39 евро /659,88 лв./ ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца Д.-О. З.

ЕАД с ЕИК 121718407 да плати на ответника З. О.-З. АД с ЕИК 121265177 сумата от 18,98 евро, представляваща обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Указва възможността на ответника да поиска връщане на недължимо платената по сметка на СРС сума по чл.168 ГПК от 60 евро за възнаграждение на свидетел.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5