Определение № 16119 от 27.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16119 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 104910/03.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15843/2025 г. от СРС, ГО, 156-и състав, с което е отхвърлено заявлението му с вх. № 95396/18.03.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК против „Колвир Балканс“ АД с ЕИК 206704539 за заплащане на парични суми.

Жалбоподателят оспорва разпореждането на заповедния съд, с което е указано довнасяне на държавна такса, въпреки че заявлението за издаване на заповед е подадено чрез ЕПЕП и е внесена такса в намален размер съгласно чл. 73, ал. 4 ГПК. Твърди се, че с подаването на документа през портала автоматично се изразява съгласие за електронно връчване, поради което не е необходимо отделно изявление. ГПК не предвижда друго изискване за ползване на 15% намаление, освен подаване на заявлението в електронна форма. Доплащане се дължи само ако впоследствие страната оттегли съгласието си за електронно връчване, което не е налице в случая. Жалбоподателят се позовава на трайна съдебна практика на ВКС и множество окръжни съдилища (Бургас, Кюстендил, Смолян, Благоевград, СГС), която потвърждава, че намалението е дължимо винаги при електронно подаване, независимо от начина на плащане, и че съдът е длъжен да приложи разпоредбата императивно. Изтъква се, че евентуалната неефективност на системата за електронно правосъдие не може да води до неблагоприятни последици за страните чрез увеличаване на таксите. Поради това се иска отмяна на указанията за довнасяне на държавна такса като незаконосъобразни.

Моли съда да отмени разпореждането и да се произнесе по съществото на искането.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С Разпореждане от 27.03.2025 г., съдът е предоставил указания на заявителя във връзка с редовността на заявлението, включително за довнасянето на държавна такса - в тридневен срок от съобщението. На страната е указано, че при неизпълнение заявлението ще 1 бъде отхвърлено.

Подадена е молба от 02.04.2025 г., с която указанията на съда са частично изпълнени и са развити съображения за недължимост на довнасянето на държавна такса.

С Разпореждане от 11.04.2025 г., съдът е предоставил последна възможност на заявителя в тридневен за довнасянето на държавна такса по сметката на Софийският районен съд. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията заявлението ще бъде отхвърлено.

Подадена е молба от 22.04.2025 г., с която заявителят е развил съображения, че не следва да довнася държавна такса.

Първоинстанционният заповеден съд в обжалваното разпореждане приема, че за да се приложи намалението на държавната такса по чл. 73, ал. 4 ГПК, са необходими две кумулативни предпоставки: заявлението да е подадено по електронен път и заявителят изрично да е дал съгласие за електронно връчване. В случая първото условие е изпълнено, но второто липсва, тъй като със заявлението не е изразено изрично съгласие, поради което таксата се дължи в пълен размер. Съдът излага и аргумент, че въпреки законовата цел за стимулиране на електронното правосъдие, на практика делата все още се водят на хартиен носител, което генерира допълнителни разходи за съда. Поради това нормата на чл. 73, ал. 4 ГПК е неприложима при сегашните условия и не може да намери приложение и в заповедното производство.

Настоящият въззивен състав не споделя правните изводи на заповедният съд по следните съображения:

При извършване на процесуално действие, с което се поставя началото на отделно производство, в информационната система на органа на съдебната власт се образува електронно дело. Електронното дело представлява съвкупност от свързани електронни записи в информационната система, съдържащи всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, както и всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж ЗСВ и други данни, обработвани от съответния орган във връзка с производството (чл. 360з, ал. 1 и 2 ЗСВ).

По заявление за издаване на заповед се събира държавна такса в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв., съгласно чл. 12 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Съдилищата са длъжни да осигурят на страните възможност за електронно плащане на таксите, като към настоящия момент потребителските профили в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) предоставят достъп до функционалност за извършване на плащания чрез виртуален ПОС терминал.

В случай че искането за защита и съдействие е подадено в електронна форма чрез ЕПЕП по чл. 102е ГПК, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. Ако обаче страната оттегли съгласието си за връчване на съобщения и книжа по електронен път чрез ЕПЕП, разликата до пълния размер на таксата следва да бъде довнесена от задълженото лице в 7-дневен срок (чл. 73, ал. 4 ГПК). При неизпълнение съдът постановява акт за принудително събиране на остатъка до пълния размер на дължимата такса, без прилагане на предвидената отстъпка по чл. 73, ал. 4 ГПК.

Заявеното от ищеца искане за издаване на заповед за изпълнение по настоящото дело е било направено в електронна форма чрез ЕПЕП, като данните по делото сочат, че в разглежданата хипотеза страната не е внесла дължимата ДТ, използвайки виртуален ПОСтерминал чрез информационната система на съда, а чрез банково нареждане. За да са налице предпоставките на чл. 73, ал. 4 ГПК, при които се дължи такса в намален с 15 % размер, не е необходимо също така и съответната ДТ да бъде заплатена по електронен път чрез информационната система, използвана от съда. Такова изискване не е предвидено никъде в 2

ГПК. Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, когато плащането е извършено по електронен път при подаване на изявлението и в използваната от съда информационна система е постъпило електронно уведомление за плащането (чл. 102з, ал. 2 ГПК). В хипотезата на нормата на чл. 102з, ал. 2 ГПК е регламентиран единствено случая, в който, ако са заплатени ДТ по електронен път в процеса на подаването на изявлението в информационната система, използвана от съда, и е получено електронно уведомление за плащането. При този случай отпада задължението на страната съгласно чл. 128, т. 2 ГПК. От анализа на разпоредбата и по аргумент от противното следва изводът, че е допустимо и друг начин на заплащане на таксите и удостоверяването на този факт с документ.

Заповедният съд е направил подробно тълкуване на правилото на чл. 73, ал. 4 ГПК, без да държи обаче сметка за действително вложения смисъл на нормата от законодателя.

Същата ясно може да бъде извлечена от мотивите на законопроекта. В последния не е изразена воля намаляването на таксата да е обвързана тясно и единствено само с функционирането на изцяло електронно правосъдие. Видно от мотивите предвиждането на възможност за страната, инициираща съдебното производство по електронен път, да заплати ДТ в намален размер, е установено единствено с цел да мотивира страните „да изберат този начин на извършването на процесуални действия…за да ускори въвеждането на електронно правосъдие“. Никъде в мотивите не е регламентирано, че функционирането на изцяло електронно правосъдие е необходима предпоставка за приложението на нормата на чл. 73, ал. 4 ГПК. Напротив – обратното, приложението й следва да улесни въвеждането на изцяло електронно правосъдие.

Следващ аргумент за целта на законодателното решение е и фактът, че в изготвянето на образеца на електронния формуляр по чл. 410, ал. 4 ГПК (в сила от 1.07.2025 г.) е интегрирано приложението „калкулатор“ по чл. 45 от Наредба № 6 от 3.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 6 от Протокол № 25 от 3.08.2017 г., като посредством него размерът на дължимата държавна такса се определя автоматично съобразно посочените във формуляра вземания и според начина на подаването на иницииращия производството процесуален документ.

В конкретика следва да се отбележи, че в настоящия случай е приложен е електронен пакет, в който се съдържа изявление, че с подаването на документа подателят се съгласява да бъде известяван през ЕПЕП за съобщения и призовки в хода на делото, а не както заповедният съд е интерпретирал, че не било налице изрично изразено съгласие, а само принципно.

Представено е платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 21, 25 лв., намалена с 15%, на основание чл. 73, ал. 4 ГПК.

В случая заявлението е подадено през ЕПЕП, като е налице е изрично удостоверяване, че чрез тази форма на сезиране подателят се съгласява да получава през ЕПЕП съобщения и призовки. Наред с това заявителят на два пъти е подал молби (от 02.04 и 22.04.2025 г.), с които отново изрично е заявил, че желае да получава съобщения по електронен път. Разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 38а ГПК се явяват пределно ясни и недвусмислени и в този смисъл не се нуждаят от тълкуване. Според ал. 3 лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Ето защо въззивният съд намира, че са налице и двете предпоставки обуславящи заплащането на намаления размер на държавна такса на основание чл. 73, ал. 4, изр. второ ГПК.

Поради несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените вземания в заявлението за издаване 3 на заповед за изпълнение, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено частично по отношение претендираната в заявлението сума в размер на 3024,55 лв., представляваща платена главница по договор за потребителски кредит № 2223547 с „Кредисимо“ ЕАД. В останалата част по отношение на сумата от 846,68 лв. за възнаградителна лихва за периода 10.01.2021 г. до 10.05.2022 г. по същия договор и сумата от 527,45 лв. за обезщетение за забава, начислено за периода 11.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда (29.12.2022 г.), разпореждането следва да бъде потвърдено

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 104910/03.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15843/2025 г. от СРС, ГО, 156-и състав, с което е отхвърлено заявлението му с вх. № 95396/18.03.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК против „Колвир Балканс“ АД с ЕИК 206704539, като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД с ЕИК131468980 срещу „Колвир Балканс“ АД с ЕИК 206704539 за сумата в размер на 226.50 лв. /двеста двадесет и шест лева и петдесет стотинки/- месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 506038536, партида 110141187, ID на договор М6858316 от 23.03.2022 за периода 03.03.2024- 02.08.2024, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане 200.00 лв. /двеста лева/ - неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент 506038536, партида 110141187, ID на договор М6858316 от 23.03.2022 г. оборудване, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за 24.97 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 16.59 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 25.04.2024 - 17.03.2025 и 8.38 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 17.10.2024 г. - 17.03.2025 г.