Решение № 1636 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501600 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 4434/29,12,2022 г., постановено по гр. д. № 19250/2021 г. на РС Пловдив, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; е осъдено да заплати на Р. В.

Р., ЕГН **********; сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживени последващи стрес, безпокойство, дистанцираност, както и физически болки и страдания, претърпени от престоя прав в офиса, настъпили в резултат на действия на служители на ответната банка в офиса на същата, находящ се на адрес: гр. ***, на дата 22,11,2021 г., изразяващи се в отказ да му предоставят сумата от 1000 лв. в качеството му на клиент на банката по сключен между страните договор за банков влог; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03,12,2021 г. до окончателното й изплащане; като ЗА РАЗЛИКАТА над посочената сума до пълния претендиран размер от 5000 лв. – предявен като частичен иск от обща претенция в размер на 10000 лв., искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано от двете страни.

С въззивна жалба от 06,01,2023 г. ищецът Р. В. Р., ЕГН **********; обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над сумата от 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. Счита решението в тази част за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон;

1 счита, че определеното обезщетение е занижено и не съответства на критерия за справедливост. На това основание иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът е отхвърлен, и вместо това – присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, предявен като частичен.

Ответникът по тази жалба – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в частта, с която искът е отхвърлен за посочената разлика.

С въззивна жалба от 24,01,2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749; обжалва посоченото по-горе решение в частта, с която искът е уважен и дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер на 1000 лв. Счита, че в тази част решението е незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва да са извършени неправомерни действия от страна на служители на банката; оспорва да са претърпени твърдените от ищеца отрицателни преживявания. При условията на евентуалност счита, че неправилно РС е приел за неоснователно предявеното с писмения отговор възражение за принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на изложеното от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 1000 лв., и вместо това – да отхвърли изцяло предявения иск.

Ответникът по тази жалба Р. В. Р., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 79 ал. 1 пр. второ от ЗЗД вр. чл. 421 от ТЗ. Предявен от Р. В. Р., ЕГН ********** ; против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749.

Ищецът твърди, че има открит в ответната банка паричен влог, по повод на което на 22,11,2021 г. посетил офис на банката, находящ се в гр. ***, с намерение да изтегли от сметката си сумата от 1000 лв., с която възнамерявал да заплати разходите по организираното за същия ден тържество по случай рождения му ден и професионалния му празник. Служител в офиса на банката съобщил, че условие за предоставяне на сумата е клиентът да извърши потвърждение за транзакцията чрез посочения в банката негов мобилен телефон, в противен случай сумата не можела да бъде изтеглена. Ищецът не разполагал с телефона си в момента и не можел да извърши такова потвърждаване. Възразил, че същото не е необходимо при положение, че се е 2 явил лично в офиса и представял валиден документ за самоличност. По този повод между ищеца и служители на банката се разразил бурен спор. Въпреки многократните настоявания от страна на ищеца, исканата сума от сметката му не му била предоставена.

В резултат на описаните обстоятелства ищецът изпитал силни и дълготрайни негативни преживявания: обида и унижение от скандала, развил се на публично място; силно притеснение и тревога – от една страна за това, че няма да може да заплати разходите за организираното тържество по повод празника му, от друга – че е възможно да няма достъп до средствата си в критична ситуация на спешна и неотложна нужда; загубил съня си и настроението си за дни напред; наред с това ищецът изпитвал и силни физически болки от продължителния престой в изправено положение в офиса, тъй като страдал от множество заболявания, бил трудноподвижен и здравословното му състояние не му позволявало да стои прав дълго.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., претендирани частично от общо дължими 10000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, описани по-горе.

Ответникът оспорва предявения иск. Признава твърдяното договорно правоотношение. Не оспорва обстотелствата, че на процесната дата ищецът е посетил посочения от него офис на банката, както и че поисканата от него сума от сметката му не му била предоставена. Като причина за това сочи, че за извършване на заявената операция било необходимо „верифициране и валидиране“ на данните за контакт с клиента, изискуемо от информационно-счетоводната система на банката. Тази процедура изисквала последване на линк, изпратен чрез съобщение на телефона на клиента, и не отнемала повече от една минута, като с това се целяло сигурност в разплащанията и операциите, извършвани от банката. Ищецът Р. обаче отказал да извърши необходимите действия и поисканата от него сума не могло да му бъде предоставена на каса. Това обаче не изключвало възможността клиентът да изтегли сумата от банкомат, поради което липсвало причинна връзка между поведението на банковите служители и твърдените негативни преживявания на ищеца. Ответникът твърди, че действията на банковите служители не са неправомерни, поради което липсват основания за ангажиране отговорността на ответното дружество. При условията на евентуалност предявява възражение за това, че с описаното по-горе поведение ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредите. Въз основа на изложеното ответникът претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се 3 констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивните жалби оплаквания, съдът приема следното:

Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че помежду им е сключен договор за банков влог, както и че на 22,11,2021 г. в посочения по-горе банков офис на ответното дружество ищецът е поискал да изтегли сумата от 1000 лв. от вложените свои средства, за което е разполагал с необходимата наличност по сметката.

Обслужващия го банков служител го уведомил, че е необходимо да извърши чрез телефона си потвърждение на получено от банката електронно съобщение във връзка с изискуемо от информационната система на банката актуализиране на данни относно клиента. Ищецът не разполагал с телефона си в момента и отказал да стори исканото.

Представил документ за самоличност и настоял да му се предостави исканата сума от вложените в банката средства. Последвал продължителен спор. В крайна сметка исканите от ищеца средства не му били предоставени, тъй като системата „отказала“ да продължи операцията без необходимото удостоверяване чрез изпратеното електронно съобщение.

Случилото се разстроило сериозно ищеца. В този ден той имал рожден ден и бил подготвил тържество, за което му били необходими исканите средства от банковата му сметка. На тържеството той нямал настроение, бил разстроен и унил. В продължителен период след този случай ищецът бил тревожен, страхувал се, че е възможно отново да няма достъп до парите си в случай на нужда. Отделно от това изпитвал физически болки и страдания в резултат на продължителния престой в изправено положение в офиса на банката. От представените медицински документи се установява, че ищецът е претърпял няколко операции по подмяна на ставите, трудноподвижен е, с ЕР на ТЕЛК му е определена трайно намалена работоспособност – 77%.

При така установените обстоятелства формираните от РС правни изводи са обосновани и законосъобразни, и напълно се споделят от въззивния съд. Несъмнено налице е неизпълнение на договорното задължение на ответната банка да върне вложените парични средства. Вярно е, че ищецът е отказал да извърши поисканото от банката актуализиране на данни чрез последване на линк в изпратеното му електронно съобщение. Това обаче, както правилно е приел и РС, е второстепенно, съпътстващо 4 задължение, имащо за цел защита сигурността и интересите на страните.

Неизпълнението на същото не може да има за последица освобождаване на банката от отговорността за изпълнение на нейното основно, съществено задължение по договора – при поискване от влогодателя, който надлежно е удостоверил самоличността си, да му предостави вложените средства. Поради това правилно РС е приел за неоснователно възражението на ответника за това, че ищецът с поведението си сам е допринесъл за настъпване на вредите.

Споделят се и изводите на РС за подлежащите на обезщетяване негативни последици, търпени от ищеца. Като такива следва да се приемат тези неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение, и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението. Не следва да се вменява в отговорност на ответника обстоятелството, че ищецът не е могъл да посрещне разходите по организираното от него тържество по повод празника му същия ден, доколкото предназначението на средствата, които ищецът е искал да изтегли, не е било известно на банковите служители.

Неоснователно обаче е възражението във въззивната жалба на ответника за това, че на банковите служители не са били известни и здравословните проблеми на ищеца, поради което не подлежат на обезщетяване търпените от последния физически болки и страдания от продължителния престой в изправено положение. Към процесния период ищецът е на 73 години, промените в стойката и трудностите при предвижването са видими за околните и в този смисъл претърпените от него дискомфорт и значителни болки и страдания по време на престоя и след това са могли да бъдат предвидени. Същото се отнася и за преживените от него стрес, страх и безпокойство. Последиците от същите ищецът е търпял в сравнително продължителен период от време – около месец.

Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абст-рактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.