Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 97 от 25.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1785/2021
Вид
Определение № 97
Подписан
25.01.2022
В сила
04.05.2022
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Стара Загора, 25.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501785 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл.417 и чл. 418, ал.1 от ГПК и вр. чл.420, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „О.К.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя си К.И.Ч. Против:

Определение с № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с правно основание:Чл.420, ал.З от ГПК, с което съдът е постановил спиране н а производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. Дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..

Жалбоподателите твърдят, че като мотив за това спиране е посочено, че се прави, за да се избегнат неблагоприятните последици от изпълнението преди приключване на спора с влязло в законна сила решение. Считат това определение за неправилно и противоречащо на закона чл.420 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

На първо място твърдят, че правото да иска спиране на принудителното изпълнение е предоставено на длъжника по делото. Видно от молбата за спиране, в случая искането е направено от „Б.Д.“ АД. Същата е овластена, поради бездействието на длъжника да подаде възражение за недължимост на присъдените суми, но не и да упражнява други негови права. Така,че искането е подадено от недадлежна страна и е следвало да се остави без разглеждане.

От друга страна дори да се приемело, че банката може да упражни това право на длъжника,то пак не са налице изискванията за спиране на 1 принудителното изпълнение. Тъй като документа,от който произтичало вземането е договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, за да се спре принудителното изпълнение чл.420 ал.1 от ГПК изисквало длъжникът да представи надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД .Такова явно няма представено.

Другата възможност по чл.420, ал.2 от ГПК е в срока за възражението да е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,като такива,които да налагат спиране на изпълнението няма. Освен това искането е направено извън срока за възражението, а и мотивите на съда не са в тази насока.

На трето място, „Б.Д.“ АД, след като е овластена по реда на чл.134, ал.З от ЗЗД да упражни правото на длъжника да подаде възражението е подала същото след изтичането на преклузивния месечен срок. По аргумент от чл.414 ал.2 от ГПК не е в правомощията на съда, нито на който и да е друг орган да продължава този срок. Че месечния срок по цитираната разпоредба важи и за процесуалния субституент има формирана съдебна практика, като например Определение с № 556 от 19.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 575 / 2019 г. на VII състав на Окръжен съд - Пловдив, в което е посочено,че кредиторът, който е овластен по реда на чл.134, ал.З от ЗЗД, упражнява правата на длъжника при същите условия и ред, при които това може да направи и самия длъжник, като същият не може да има повече права от длъжника. Ето защо и при положение, че правото на длъжника да подаде възражение е преклудирано, то това право не може да бъде упражнено от кредитора, даже и същият да е бил овластен от съда по реда на чл.134, ал.З от ЗЗД.

Твърдят, че изводите на Районен съд - Стара Загора били неправилни и незаконосъобразни и съответно твърденията на „Б.Д.“ АД, че ако се продължи изпълнението по спряното изп.дело ще се намали актива на длъжника. Видно от представените от Банката доказателства към молбата /Обявление за публична продан на ЧСИ И.Б./ имотът, който е изнесен на публична продан е ипотекиран и възбранен в полза на „Б.Д.“ АД, а представляваното от него дружество е хирографарен кредитор, което ще рече че постъпилите от проданта суми ще бъдат преведени на банката.

С оглед гореизложеното, молят да се отмени, като неправилно определение с № 261459/16.06.2021 г. по гр.дело № 666/2021г. на Районен съд Стара Загора.

Ето защо жалбоподателят го обжалва в законоустановения срок, като моли да се отмени същото обжалвано Определение и вместо него да се постанови друго, с което да се продължи производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. Дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото И.С.М..

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, 2 преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл.420, ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Определението си под № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с правно основание чл.420, ал.3 от ГПК, първостепенният съд е постановил сп и р а н е н а производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..

С посоченото определение, въззивният съд счита, че районен съд законосъобразно и правилно е постановил спиране н а производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б., поради следното:

В тази насока настоящата съдебна инстанция намира, че първоначално производството по делото е образувано пред първостепенният съд по заявлението за издаването на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „О.К.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя си К.И.Ч. Против длъжницата И.С.М.. С разпореждане от датата 09.02.2021 г. Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с правно основание чл.417, т.3 от ГПК, съдът е постановил издаването на Заповед с № 260406 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Въз основа на тази Заповед е и издадения изп. Лист от 09.02.2021 год. и съответно е било образувано и изп.

Дело с № 115/2021 год. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район на действие ОС-Стара Загора.

Друг състав на първоинстанционният съд е издал и съответната ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД от датата 11. 01.2021 г. н а съдия при РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА Гражданска колегия на основание чл. 389 и чл. 391 от ГПК, като е констатирал, че Определение с № 260080/08.01.2021 г. по ЧГД № 111/2021 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, Гражданска колегия подлежи на изпълнение, е ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ в полза на „Б.Д.” АД - седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК ***, чрез юриск.Б., съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Методи Кусев” № 8, като ОВЛАСТЯВА „Б.Д.” АД - седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК ***, чрез юриск.Б., съдебен адрес гр.С.З., ***, ДА УПРАЖНИ ПРАВОТО НА бездействащия длъжник И.С.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., ***, ЗА ПОДАВАНЕ на възражение по ч.гр.д.№ 4247/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, в месечен срок от получаване на настоящото определение.

3

В настоящия случай, видно от изявлението и на самия жалбоподател, по делото е подадена процесната молба от „Б.Д." ЕАД -С., с която искат спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20218690400115 на ЧСИ И.Б., като твърдят, че им е дадена достатъчната възможност да възразят вместо длъжника в заповедното производство, който не би се възползвал от процесуалните си права на длъжник. Съдът намира, че искането за спиране на изпълнителното производство е основателно и следва да бъде уважено именно с оглед на обезпечаването на правата на привилегирования ипотекарен кредитор и същевременно с това пълноценното упражняване на правата на лицето, за което по обезпечението е допуснато обезпечение чрез овластяването му да упражни правата на бездействащия длъжник. Именно бездействието на длъжника е причината и основанието друг кредитор – в случай ипотекарния кредитор „Б.Д.“ АД да поиска спирането на принудителното изпълнение по делото.

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е преценил, че следва да постанови спиране на изпълнението, за да се избегнат неблагоприятни последици от изпълнението преди приключването на спора с влязло в законна сила решение.

Нещо повече, въззивния съд следва да отбележи в допълнение, че с ОПРЕДЕЛЕНИЕ от датата 16.10.2021 год. е РС –Стара Загора е ОБЕЗСИЛИЛ изцяло процесната заповед с № 260406/09.02.2021г. по описа на Районен съд Стара Загора за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№ 666/2021 г. по описа на съда, както и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея на 09.02.2021г. по ч.гр.д.№ 666/2021 г. и е ПРЕКРАТИЛ производството по ч.гр.д.№ 666/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд. Това Определение не е обжалвано с частна жалба от никоя от страните и съответно е влязло в законна сила.

Поради тази причина първостепенният съд правилно и законосъобразно е спрял принудителното изпълнение по горепосоченото изп. производство на ЧСИ И.Б..

Въззивната инстанция намира, че с оглед на гореизложеното оплакванията в частната жалба на жалбоподателя се явяват неоснователни и недоказани.

Налага се категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил Определението си под № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което съдът е постановил сп и р а н е на производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район на действие ОССтара Загора.

В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното Определение на РС- Стара Загора.

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, 4 тъй като такива не са поискани от въззиваемите, а не налице и доказателства в тази насока.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение под № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което съдът е постановил сп и р а н е на производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район на действие ОС-Стара Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. София чрез ОС - гр. Стара Загора, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5