Определение № 27796 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27796 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110115040 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Б. Б., чрез адв. Л. Г., с която срещу "Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант Бг“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № 202506300850120005/30.06.2025 г., сключен с „Неткредит“ ООД;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 227,01 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.05.2026 г./ до окончателното плащане, предявен срещу първия ответник;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за гаранция № 1449367258/30.06.2025 г., сключен с „Кредит Гарант Бг“ ООД като заобикалящ нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 339,61 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска /26.02.2024 г./ до окончателното плащане, предявен срещу втория ответник.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник процесния договор за кредит, по силата на който му е предоставена сумата 1500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 50,80% и ГПР 64,47 %. Общият размер на плащаният е предвиден да възлиза на 1944 лева. Още в СЕФ е било предвидено, че кредитополучателят може да представи на кредитора си обезпечение по кредита – банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или поръчител по чл. 138 ЗЗД. Сочи, че от договора не ставало ясно кои компоненти участват при формиране на посочения ГПР, но ищецът счита, че кредиторът подвеждащо е оповестил тази информация, като не е включил като разход по кредита възнаграждението на гаранта (945 лева), дължимо съгласно договора с втория ответник.

Изложени са доводи, че посредством създадения механизъм за сключване на два договора, потребителят не е могъл да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, доколкото в ГПР не е било включено възнаграждението на гаранта. Излага подробни съображения в тази насока, като обобщава, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 1, пр. 3, ев. ал. 2, пр.

4 ЗЗД. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да 1 прогласи договорите за нищожни и да осъди ответниците да му върнат заплатените въз основа на недействителните съглашения суми.

Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба документи като доказателства, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, в случай че съдът намери изслушването на заключение по релевантните въпроси за необходимо.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявените искове. Отбелязва, че ищецът не е представил в съответствие с изискването на чл. 127. ал. 4 ГПК банкова сметка или не е посочил друг начин на плащане.

Счита, че не е налице правен интерес от съединяване на установителен с осъдителен иск.

Заявява искане по чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, че в ГПР не е включено възнаграждението на гаранта по договора за гаранция, че е получил сумата 227,01 евро. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона, в т.ч. че в ГПР следва да се включва възнаграждението на гаранта, че е било задължително сключването на договор за гаранция като обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, че са налице основания за уважаването на исковете.Счита, че не е необходимо да се допуска изслушването на ССчЕ. Моли за отхвърляне на исковете и претендира в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения във връзка с искането по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът „Кредит Гарант Бг“ ООД е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Не отрича сключването на договора за гаранция между страните, но счита, че със същия не са нарушени, не се заобикалят имеративни норми на закона и не е допуснато противоречие с добрите нрави, като в подкрепа на застъпеното становище излага подробни доводи. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и оспорва искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът не споделя възраженията на ответника „Неткредит“ ООД за недопустимост на предявения установителен иск. Заявените претенции имат различен предмет, а за потребителя винаги е налице правен интерес да внесе яснота в правоотношението, като съдът се произнесе със сила на пресъдено нещо по валидността на същото. Доводите на ответника, че е налице злоупотреба с право, съдът ще обсъди с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Искането по чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство с производството по гр.д. № 15041/2026 г. по описа на СРС, 26 състав, следва да се остави без уважение, с оглед етапа, на който другото производство се намира и извършените по същото процесуални действия, вкл. и произнасянето на съда по заявените от страните доказателствени искания.

За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени с ответниците, са нищожни на заявените с исковата молба основания.

По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните суми на ответниците.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответниците е да установят, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по всеки от процесните договори 2 суми.

Като безспорни между страните следва да се отделят обстоятелствата по сключването на договорите за кредит и за гаранция, че възнаграждението на гаранта, дължимо съгласно договора за гаранция, не е включено като разход по кредита и не е взет от първия ответник при посочването на ГПР в договора за кредит. Не се оспорва също факта на заплащане на сумите от ищеца в полза на всеки от ответниците.

Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

Останалите искания, заявени с исковата молба, следва да се оставят без уважение като ненеобходими и/или неотносими към спорния между страните въпрос.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Не са налице предпоставките за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация - с оглед изразените позиции не може да се очаква, че участието в такава среща ще допринесе за доброволното разрешаване на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да посочи в съответствие с изискването на чл. 127. ал. 4 ГПК банкова сметка или друг начин на плащане.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 195 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите съгласно исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 09:40 ч., за когато да се призоват страните по ел. път с оглед дадените съгласия и извършени действия в електронна форма.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат преписи от отговорите на ИМ, подадени от ответниците.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4