Решение № 349 от 30.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Смолян, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 183/05.04.2023 г. по гр. д. № 1229/2022 г. Смолянски районен съд е отхвърлен като неоснователен иска на П. А. А. с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 5 Т. 2 от ЗМВР за осъждане на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР да заплати: сумата от 2 809, 62 лева, представляваща неизплатено възнаграждения за положения от ищеца нощен труд за периода от 18.10.2019 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 400, 48 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от 01.11.2019 г. до предявяване на иска – 01.12.2022 г.

Със същото решение ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ“ към МВР е осъдена да заплати на П. А. А. сумата от 256, 80 лева, от която 212, 40 лева представляваща левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер и 34, 20 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки, полагаеми се на ищеца за положен нощен труд в периода 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 73, 30 лева – обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 30.11.2022 г.

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати 1 на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 55, 95 лева; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Смолян сумата от 111, 19 лева, представляваща държавна такса 100 лева и разноски за вещо лице 11, 19 лева съразмерно с уважената част от исковете.

Това решение в отхвърлителните му части се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът П. А. А., чрез пълномощник адв. М.О., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Излагат се доводи във въззивната жалба, че съгласно чл. 130 ал. 2 от ЗСВ разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г., според които при отчитане и заплащане на нощния труд от служителите на МВР са неприложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, на които районният съд се е позовал, за да отхвърли иска, са задължителни за съдилищата. Сочи се, че от друга страна на основание чл. 633 от ГПК Решенията на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В тази връзка се прави позоваване на Решение от 24.02.2022 г. на Съда на ЕС по дело С-262/2020, в което съдът е стигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Твърди се в тази връзка, че в ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквото е имало в отменената Наредба от 214 г. Сочи се, че в мотивите на решението на Съда на ЕС се приема, че липсата на механизъм в посочените наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения сами по себе си не представляват цел от общ интерес; сочи се, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право в областта на нощния труд въвежда по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налага в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната 2 разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. По-нататък се излагат аргументи относно задължителността на постановките на решението на Съда на ЕС и обвързването им с нормите на националното законодателство, приложими в светлината на правото на ЕС, поради което се сочи, че при колизия на национално тълкувателно решение /ТР № 1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС/ с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР.

Прави се позоваване на Решение от 05.10.2020 г. по дело С 173/09 на СЕС /Делото

„Елинчов“/, съгласно което

СЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания“, дадени им от Върховен съд, ако тези указания противоречат на правото на ЕС; Определение от 28.10.2010 г. по дело С-449/09 и Решение от 08.11.2016 г. по дело С-554/14, в които съдът е постановил, че съдилищата следва да не прилагат тълкувателно решение или постановление на Върховен съд, ако Съдът на ЕС установи, че последното противоречи на правото на ЕС.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смени държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал националното право, тъй като лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнително възнаграждения съгласно чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Развиват се доводи, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройства биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнително заплащане и различното отчитане на нощния труд, което съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Твърди се в жалбата, че в случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор като полицаи и пожарникари. Твърди се, че след като преди отмяната на Наредба № 8121-з407/11.08.2014 г. тези служители са били еднакво третирани с останалите 3 държавни служители, ,полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл. 187 от ЗМВР /ДВ бр. 60/2020 г./ и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема в Решението на СЕС от 24.02.2022 г., че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий. Твърди се, че след като разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налагат съдът да тълкува тези разпоредби, като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.

179 ал. 1 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.

Сочи се в жалбата, че като се има предвид, че в т. 1 от решението на СЕС се посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, и след като разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на ЕС, ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1, 143.

С въззивината жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

С въззивната жалба се прави особено искане: Тъй като ТР № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС изцяло противоречи на Решението на СЕС, постановено по дело № С-262/2020 г., са налице основания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, като средство, което да даде възможност на въззивната инстанция да не прилага практиката на Върховния съд, ако тя противоречи на правото на ЕС. Излагат се мотиви на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности:

Твърди се, че в Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ВКС има както вътрешно противоречие на изложените мотиви, така и очевидно противоречие с постановеното преди него в Решение от 24.02.2020 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г. Сочи се, че празнота в ЗМВР има, но тя не касае продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, а празнотата в закона се отнася до липсата на норма, 4 аналогична на чл. 31 ал. 1 от Наредба № 8121-з-407/11.08.2014 г. и на чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ, която да предвижда преизчисляване на нощния труд като механизъм за компенсиране неблагоприятните аспекти от полагането му.

Твърди се, че е необосновано съждението за основание за различиетоустановената в разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, което се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2 ал. 1 от ЗМВР; в Решението на СЕС от 24.02.2022 г. изрично е посочено, че е допустимо национална правна да установява различна продължителност на нощния труд за служители в МВР, но в такъв случай „в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане на обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. В тази връзка се твърди, че такива мерки не представляват изброените в ТР – всички тези „компенсаторни механизми“ не се такива, които да са приложими само и единствено към полагащите нощен труд, а се отнасят на общо основание до всички служителите в МВР, включително и тези, които изобщо не полагат нощен труд; поради това те изобщо не могат да бъдат приравнени на онези компенсаторни механизма, които според решението на СЕС от 24.02.2022 г. трябва да имат именно предназначението на други мерки за защита,, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.