Решение № 17 от 04.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330108197 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу З.С. Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3204, 17 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********; сумата от 589, 81 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 15.12.2019г. до 23.10.2020г.; сумата от 340, 34 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 15.12.2019г. до 16.11.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда*******г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № ******/*********, по ч.гр.д. № *******г., по описа на РС- П, **- ми гр. с-в.

Ищецът поддържа, че на ******** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и З. Л. е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555, 09 лв., като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на риска, която е в размер от 595, 19 лв. Посочената такса се финансира от кредитора и впоследствие се изплаща от длъжника, като стойността й е разсрочена в отделните анюитетни вноски.

Длъжникът е пожелал да сключи застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от 475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия от 484, 70 лв.

Всички горепосочени суми, ведно с дължимата договорна лихва за периода на 1 кредитирането, формират крайното задължение на потребителя по договора, което е в размер на 8 501, 53 лв. Между страните било договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 36 месечни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение за период от три месеца ( 15.12.2019г., 15.01.2020г. и 15.02.2020г.), поради което кредиторът е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, считано от ******г. Предвид гореизложеното, предявяват се процесните претенции. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита предявените искове за неоснователни и излагат становище в насока недължимост на претендираните суми.

Акцентира се върху факта, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ап. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не са посочи ясно отделните компоненти, от които се формира ГПР по договора. Изтъква се и че отразеният в договора ГПР не отговаря на действителните разходи, тъй като не са включени разходите за двете застраховки, както и таксата за оценка на риска. Сочи се, че в договора не е посочен и размерът на възнаградителната лихва, поради което не може да се направи извод дали тя съответства на договорения лихвен процент от 27, 09 %. Сочи се и че в договора не е отразено как погашението на дадена анюитетна вноска се отразява на общата дължимост на главницата, възнаградителната лихва, застраховките и таксата за оценка на риска. Възразява се и че самата такса за оценка на риска се претендира от кредитора неправомерно, доколкото е част от присъщата му дейност по кредитно финансиране и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК не би следвало да бъде начислявана.

Моли се, така предявените обективно, кумулативно съединени искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № *****/**** г. по описа на ПдРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 1480.07лв. - главница; сума в размер на 329.67лв. – договорна лихва, за периода 25.01.2018 г. – 26.03.2018 г.; сума в размер на 100.86лв. – лихва за забава, за периода от 25.01.2018г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018г. до изплащане на вземането. В законоустановения срок е депозирано възражение от ответника, поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство е ******г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и З. Л. е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555, 09 лв., като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на риска, която е в размер от 595, 19 лв. Посочената такса се 2 финансира от кредитора и впоследствие се изплаща от длъжника, като стойността й е разсрочена в отделните анюитетни вноски. Длъжникът е пожелал да сключи застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от 475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия от 484, 70 лв. Всички горепосочени суми, ведно с дължимата договорна лихва за периода на кредитирането, формират крайното задължение на потребителя по договора, което е в размер на 8 501, 53 лв. Между страните било договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 36 месечни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение за период от три месеца ( *****г., ****г. и ****г.), поради което кредиторът е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, считано от ******г..

В договора, сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за кредит се превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя, открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 30,11 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 46,42 % . Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска.

В договора е установено също, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника.

Видно е от представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки Живот и Безработица, с посочена застрахователна премия от съответно за сумите 475,20 лева и 484,70лева, подписано от страна на кредитополучателя.

Установява се, от представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че ответникът е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед сключването на договор.

Видно е от представеното по делото на Уведомление за предсрочна изискуемост, че ищецът на основание чл.16 от Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем.

В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвен а. От заключението на същата се установява, че сумата от 4000 лева по отпуснатия кредит е изцяло усвоена от кредитополучателя.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да 3 докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.

Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за за потребителски кредит № *******, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555, 09 лв., като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на риска, която е в размер от 595, 19 лв. Посочената такса се финансира от кредитора и впоследствие се изплаща от длъжника, като стойността й е разсрочена в отделните анюитетни вноски.

Длъжникът е пожелал да сключи застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от 475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия от 484, 70 лв., които сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.

Безспорно по делото се установява и факта на сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация, не е основание за недействителност на договора.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното 4 правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.