Решение № 9887 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9887 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110148092 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез адв. М., против „... АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...“, бул. „.. представлявано от изпълнителния директор ..., чрез процесуалния представител ст.юрк. ..., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25,36 /двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, а именно 13.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са налице твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., по силата на който ответникът, в качеството му на заемодател, се задължил да предостави на ищеца, в качеството му на заемател, сума в размер на 500 /петстотин/ лв.

Твърди, че на датата на сключване на процесния договор, ищецът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4483624, по силата на който „...“ ЕООД да обезпечи пред ответника задължението на ищеца, а последният се задължил да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 158,64 лв., която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Заявява, че ищецът следвало да предоставя 1 дължимите парични суми на ответника, който, от своя страна, е упълномощен от „...“ ЕООД да събира в полза на дружеството сумите по процесния договор.

В тази връзка, ищецът твърди, че същият е погасил изцяло процесния кредит.

Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 12734/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 58475 от 2023 г., 51 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, водено между ищеца в настоящото производство и гарантиращото дружество, в мотивите си съдът приел, че макар двата горепосочени договора да представляват самостоятелни двустранни сделки, то същите следва да бъдат разглеждани като едно цяло, във връзка с което съдът прогласил за нищожен сключения Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4483624 от 12.05.2022 г.

На следващо място, ищецът навежда твърдения за нищожност на целия договор за паричен заем, тъй като в същия не бил посочен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, в нарушение на чл. 10 от ЗПК, както и не са били посочени разходите, които формират същия. Твърди, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в него не са били включени разходите за възнаграждение за поръчителя.

Предвид гореизложеното, ищецът прави искане да бъде осъден ответникът „... АД да му заплати сума в размер на 25,36 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, като се иска тяхното приемане като писмени доказателства по делото.

С оглед установяване на твърдените обстоятелства, ищецът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на подробно изложени в исковата молба въпроси.

Формулира искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца пред БНБ за снабдяване с информация за всички сключени договори за заем между страните по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ответника „... АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който отговор същият оспорва 2 предявения иск, като счита същия за неоснователен. Потвърждава сключването на процесния Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., в резултат на което навежда твърдение за наличие на валидно договорно правоотношение между страните, въз основа на което процесната сума в била основателно получена от страна на ответника. Позовава се на практика на СЕС, според която наличието на неравноправни клаузи не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит.

Счита, че договорът за заем е сключен в съответствие с чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като в ГПР са включени всички разходи по кредита, а договорът за гаранция представлява отделно правоотношение, сключено с различно от ответника дружество. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, като сочи, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Поддържа, че в договора изрично е записан ГПР и условията за прилагането му, както и че размерът е съобразен със законовите изисквания.

Сочи също, че размерът на ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и че в ОУ към договорите е посочен начинът на изчисляване на ГПР, поради което, при сключване на договора за кредит, не е било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид гореизложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и претендира направените в производството разноски.

Формулира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава минимално определеното в НМРАВ.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и ответника „... АД в настоящото производство е сключен Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., /л.55-л.57 от делото/, по 3 силата на който ответникът, в качеството му на заемодател, е предоставил на ищеца, явяващ се заемополучател по процесния договор, сума в размер на 500 /петстотин/ лева срещу насрещното задължение на ищеца да възстанови горепосочената сума от отпуснатия кредит, посочена в Погасителен план /л.53-л.54 от делото/, в рамките на 12 /дванадесет/ погасителни месечни вноски, за срок от 12 /дванадесет/ седмици, както и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,14 %. Общата дължима сума по кредита възлиза на 525,36 /петстотин двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, с падежна дата на първата погасителна вноска 19.05.2022 г.

В чл.4 от посочения договор било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на заемодателя определено обезпечение в една от следните форми, а именно 1) поръчителство от две физически лица, всяко от които да отговаря на подробно изложени в договора условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните две години; 2) банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция № 4483624 от 12.05.2025 г., /л.58-л.60 от делото/, между ищеца, в качеството му на потребител, и „...“ ЕООД, в качеството му на гарант, бил сключен договор, по силата на който последният се задължил да издаде гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя в полза на ответника, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по сключения договор за паричен заем между страните. Съгласно чл. 3, ал. 1 т договора за предоставяне на гаранция, потребителят дължи на горепосочения гарант възнаграждение в размер на 158, 64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 13,22 лв.

4

По делото е приложен заверен от процесуалния представител на ищеца препис от Решение № 12734/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 58475 от 2023 г., 51 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, по силата на което съдът прогласил за нищожен сключения между ищеца в настоящото дружество, в качеството му на потребител, и „...“ ЕООД, в качеството му на гарант, Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4483624 от 12.05.2022 г.

От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че стойността на ГПР е 49,14 %, изчислен на базата на вноските за главница и договорна лихва, съобразно представения по делото погасителен план, без да е включено възнаграждение за поръчител. В тази връзка, вещото лице дава заключение, че действителният размер на ГПР, при включване на начисленото възнаграждение за поръчител към задълженията за договорна лихва, възлиза на стойност 80.86 %. Според предоставената справка от счетоводната система на ответника „... АД при изготвяне на експертизата, се установи, че общият размер на заплатената възнаградителна лихва по процесния договор за паричен заем е 25,36 лв. Съобразно изчисленията на вещото лице, ищецът е заплатил сума в общ размер на 684 лв. по договора, от които сума в размер на 500 лв., представляваща вземане за главница, сума в размер на 25,36 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 158,64 лв., представляваща дължимо възнаграждение за предоставено поръчителство към „...“ ЕООД.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно сключването на процесния Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г. с посоченото съдържание, твърдяното противоречие със закона и неравноправността на клаузите за ГПР, които се оспорват като нищожни, както и че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми в твърдения размер.

5

В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, а именно че клаузите на горепосочения договор са индивидуално уговорени и същите осигуряват равнопоставеност на страните, че в ГПР са били включени всички разходи по заема, както и положителните факти, от които черпи права.

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани по делото доказателства, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия случай фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъществен и доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване поради следните съображения:

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ на ВС.