Определение № 323 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Ловеч, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500192 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл.410 ГПК вр. с чл.

279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1569/05.04.2023 г. подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Михаил Караколев против разпореждане № 523 от 17.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234330100088 по описа за 2023 година на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник Т. П. Г., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 2 за сумите: 350.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 94.62 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 14.03.2020 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 10.02.2023 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в сключения договор страните се договорили, че в случай на забава от страна на длъжника за повече от 124 дни, договорът счита едностранно прекратен от страна на A1. Счита, че съдът неправилно е 1 приел, че за кредитора възниква задължение за уведоми длъжника за прекратения договор. Счита, че с неплащането, договорът се е прекратил по право, съгласно разпоредбите на договора и общите условия (ОУ). Моли съда да разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Михаил Караколев, с надлежно учредена представителна власт (л.8-9от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 28.03.2023 г. ( л.75 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 04.04.2023 г.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 04.04.2023 г. ( л.9 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК. Заплатена е необходимата държавна такса в размер на 15.00 лева. Ето защо жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден е в писмена форма. Налице са всички положителните предпоставки и липсват всички отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното 2 упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

От фактическа страна

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Петър Петков, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник Т. П. Г., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 2 за сумите:

881.57 лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и лизингови услуги, както следва:

490.93 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, по описани фактури в заявлението;

40.93 лева, представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат;

350.14 лева, представляващи начислена неустойка по прекратен договор по вина на абоната от 14.03.2020 г.;

244.83 лева, представляващи мораторна лихва върху по-горе цитираните вземания от датата на просрочие на всяка вноска до датата на подаване на заявлението, а именно 10.02.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

В заявлението е посочено, че паричното задължение, произтича по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № 503775361 от 08.12.2018 г., сключен с Т. П. Г. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Посочено е, че за периода от 29.01.2020 г. до 02.07.2020 г., длъжникът не е платил процесните суми, съгласно издадени документи – фактури.

Претендира разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

С разпореждане № 274/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 20234330100088 по описа за 2023 година на РС – Тетевен, заповедният съд е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да посочи по кой договор длъжникът не е изпълнил задълженията си по чл.54.12 от ОУ, кога длъжникът 3 е уведомен за прекратяването на договора по чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД.

В указания срок, е постъпила молба с вх. № 823/23.02.2023 г. от заявителя, с която е посочено, че претендираната сума е по общ рамков договор № 503775361 с партиден номер M5646442. Посочено е, че дружеството няма задължение да уведоми длъжника, тъй като съгласно чл.54.12 от ОУ, при неплащане на дължими суми в срок от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1.

С разпореждане № 523/17.03.2023 г по ч. гр. д. № 20234330100088 по описа за 2023 година, заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумите, както следва:

350.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане;

94.62 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 14.03.2020 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 10.02.2023 г., което е представлява разликата между присъдената мораторна лихва в размер от 150.21 лева до пълния претендиран размер от 244.83 лева.

С цитираното разпореждане съдът е намалил юрисконсулското възнаграждение от 150.00 лева на 50.00 лева.

За да отхвърли заявлението в тази част, съдът е приел, че длъжникът не е уведомен за прекратяване на договора, поради което същият не е прекратен на основание чл.87 ЗЗД и не се дължи неустойка. По отношение на претендираната лихва, съдът е приел че след като не се дължи неустойка, то не се дължи и лихва, която е акцесорна по своя характер.

От правна страна

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не 4 противоречи на закона или на добрите нрави.

По отношение на неустойката – чл.92 ЗЗД

За да се издаде заявлението за сумата от 350.14 лева, представляваща неустойка по двата договора следва да са налице следните предпоставки: 1) наличие на клауза за уговорена неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика на електронни/мобилни услуги.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 7. 1 от Приложение № 1 към договора. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент. Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на клауза от ОУ (чл. 54.12), даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на заявлението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на 5 задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора.

Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок. Ето защо претенцията да дължимата неустойка следва да се отхвърли.

По отношение на мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД

Претендираната мораторна лихва в размер на 94.62 лева е начислена върху цялата сума от 350.14 лева, която представлява неустойка. Лихвата за забава е акцесорно вземането на кредитора, което зависи от главното, в случай неустойката. След като не е прекратен договора, респективно не е възникнало правото на неустойка, то не следва да се присъжда и лихвата върху тази неустойка.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането е неоснователна.

Доколкото крайният извод на настоящият състав съвпада с извода на първоинстанционния съд, следва разпореждане № 523 от 17.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234330100088 по описа за 2023 година на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник Т. П. Г., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 2 за сумите: 350.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 94.62 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 14.03.2020 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 10.02.2023 г., да се потвърди като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

С оглед изхода на делото на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.