Решение № 1728 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1728 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330115113 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241 срещу Г. Н. К., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ****** г. и сума в размер на 6,00 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 25.12.2024 г. – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозирана заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4370/25.05.2025 г. по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за кредит № ****** г., съгласно който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 200 лева, който се задължил да я върне на една вноска с падеж ****** г., при фиксиран лихвен процент от 36%. Твърди се, че след усвояване на сумата кредитополучателят не е извършвал плащания по кредита, поради което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. След подадено възражение се предявява настоящата искова претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца, с писмена молба, депозирана преди първото 1 по делото заседание, е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л. 52 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 42 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 52 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л. 55, а именно сумата в размер на 155, 30 евро в исковото производство, включващи държавна такса в размер на 32, 59 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 122, 71 евро. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 135, 49 евро, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че Г. Н. К., ЕГН **********, дължи на „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, на основание чл. 240, ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ****** г. и сума в размер на 6,00 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 25.12.2024 г. – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозирана заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4370/25.05.2025 г. по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, сумата в размер на 155, 30 евро /сто петдесет и пет евро и тридесет евроцента/, представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 122, 71 евро /сто двадесет и две евро и седемдесет и едно евроцента/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на срока по чл.240 ГПК, ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен 2 съд - Пловдив,, ведно със заверен препис от настоящото решение да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3