Решение № 12 от 08.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Несебър, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Гражданско дело №

20252150100138 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът А. В. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, ап.3, твърди, че получава обаждания от представители на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителите Р.М. и Т.В., с които обаждания му е било съобщавано, че ответникът е негов кредитор и е бил приканван да му заплати сумата в размер на 6 262,69 лева, представляваща задължение по сключен от него договор за кредит. Ищецът заявява, че нито отрича, нито потвърждава за сключен от него договор за кредит, като заявява, че не си спомня за сключването на такъв договор, но по този повод е извършил справка в Централния регистър на БНБ, от която установил, че действително „Е.М.“ ЕООД фигурира като негов кредитор. Ищецът е изпратил писмо до ответника, с което е поискал информацията за сключения договор, датата на сключването му и условията, при които е сключен, като е поискал да му бъдат приложени документите, които потвърждават тези обстоятелства, както и размерът на задължението му, усвояван ли е въобще кредита, срокът на договора. Получил е отговор от ответника, който го е уведомил, че има сключен договор за кредит с „Обединена Българска банка“ на 06.04.2004г., вземането по който е цедирано в полза на „Е.М.“ ЕООД на 15.12.2021г., но му е било отказано предоставянето на документи, отказано му е и искането за предприемане на действия за заличаване от Централния кредитен регистър на БНБ на задължението му въз основа на направеното правопогасяващо възражение, а именно за изтекла погасителна давност на задължението му. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато, че не 1 дължи претендираната от ответника сума в размер на 6 262,69 лева поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „Е.М.“ ЕООД пояснява, че вземането му като кредитор произтича от Договор за кредит 5412604503178725, сключен от ищеца с „Обединена Българска банка“ АД, вземането по който договор е цедирано на „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 15.12.2021г. Предвид твърдението на ищеца, че не е уведомяван от кредитора си за прехвърляне на вземането по договора за кредит, ответникът прилага уведомление за сключения договор за цесия, което да се връчи на ищеца заедно с отговора на исковата молба, по който начин да му бъде надлежно съобщено за извършената цесия по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД и за да породи спрямо него действие договорът за цесия.

Ответникът обаче изразява позиция за недопустимост на иска, тъй като не само, че не е издаван изпълнителен лист за процесната сума и не е налице висящо съдебно производство, не са предприемани и никакви съдебни мерки, включително и принудителни действия, по събиране на сумата. Самият факт на неотписването от информационната система на кредитора не обуславя необходимост длъжникът да се защитава чрез отрицателен установителен иск, т.е. той няма правен интерес да предявява такъв иск, защото той би могъл да се защити ефективно като възрази за изтекла давност в евентуално инициирано от кредитора съдебно производство. Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, дори и с предупреждение за предприемане на съдебни мерки също не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. По същество на делото заявява, че не отрича настъпилата погасителна давност, но ответникът като финансова институция има задължение да предоставя при всички случаи информация за кредитната задлъжнялост на своите клиенти, а изпълнението на това негово задължение не представлява основание на неговия клиент да предявява отрицателен установителен иск.

В тази връзка подчертава, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, съответно длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл.118 от ЗЗД. Искът за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите и че не съществува вземане за тях, е неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува предвид, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално искът да бъде уважен с оглед изричното признаване от ответната страна, че възможността за принудително изпълнение на задължението е погасено по давност. Моли също разноските да останат за сметка на ищеца, тъй като са налице в кумулативна наличност двете предпоставки за това, предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ищецът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С писмена молба, подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа предявения иск, и подчертава, че и в съдебно заседание ответникът не представя 2 доказателства за сключването на самия договор за кредит и за уговорените в него условия, което поставя под съмнение и самото съществуване на кредитно правоотношение. Поддържа претенцията си за разноски, в която връзка взема отношение и по възражението на ответника разноските на ищеца да останат за негова сметка, така и евентуалното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Подчертава, че извънпроцесуалното поведение на ответника е дало основание за предявяване на иска, включително и уведомяването на ищеца за предприемане на съдебни действия срещу него с цел събиране на претендираната сума. От друга страна платеното адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В Централния регистър към БНБ фигурира задължение на ищеца А. В. А. към „Е.М.“ ЕООД, възникнало на 06.04.2004г. по договор за кредит № 5412604503178725 с дата на издължаване 31.12.2032г. Вземането по този договор е било прехвърлено на ответното дружество с Договор за цесия 15.12.2021г. При липса на самия договор за кредит, и с оглед, че нито в приложението към договора за цесия, нито от уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, което пък е представено от ответника по делото за да бъде същия уведомен в хода на процеса за прехвърлянето на вземането, е посочен срока на договора. От Приложението към договора за цесия се установява единствено, че посочената като дължима сума в размер на 6 262,69 лева включва 4 999,56 лева неплатена главница и 1 263,13 лева неплатени лихви. Именно посочените писмени доказателства, установявани съществуването на процесното вземане на ответника по отношение на ищеца обосновават наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, в каквато насока е и основното възражение на ответника.

Според ищеца вземането по твърдения договор за кредит е погасено поради изтекла погасителна давност. Престацията за плащане по договор за кредит е неделим, по отношение на която важи общата петгодишна давност. Липсата на самия договор за кредит лишава съда от възможността да установи кога е изтекъл договора за кредит, за да се счита, че изискуемостта на вземането за целия кредит е настъпила по отношение на неплатените суми по него, както и дали кредитното правоотношение продължава да обвързва страните по него, дали процесната сума представлява цялото вземане по кредита или част от него, включваща отделни погасителни вноски. Същевременно ответникът не твърди кредиторът да е обявил предсрочната изискуемост на кредита и момента, когато това се е случило.

Затова съдът няма основание да приеме, че давността по отношение на вземането по договора за кредит не е изтекла до подаването на исковата молба като приеме за неоснователно възражението на ищеца, още повече, че от страна на ответника се признава този факт. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД 3 започва да тече нова давност. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява, нито твърди, да е налице прекъсване на давностния период. Поради изложеното съдът следва да приеме за установено, че вземането по Договор за кредит № 5412604503178725 от 06.04.2004г., сключен между ищеца и „Обединена Българска банка“ АД, е погасено поради изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 6 262,69 лева по договора за кредит се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, включващи заплатена държавна такса – 251 лева, и платено адвокатско възнаграждение – 695 лева. Не е налице в случая нито една от двете кумулативно предвидени предпоставки в чл.78, ал.2 от ГПК разноските, направени от ищеца, да останат за негова сметка. По възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и това възражение на ответника се явява неоснователно.

Така мотивиран, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителите Р.И.М.Т. и Т.И.В., че А. В. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, ап.3, НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 6 262,69 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и два лева и 69 ст.), представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № 5412604503178725 от 06.04.2004г., сключен с „Обединена Българска банка“ АД, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителите Р.И.М.Т. и Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, ап.3, сумата в размер на 946 лв. (деветстотин четиридесет и шест лева), представляваща направени по делото разноски, съгласно списъка на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4