Решение № 15304 от 30.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 75120/2024
- Вид
- Решение № 15304
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15304
***, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110175120 по описа за 2024 година Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца **** със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител адв.
А. Б. от САК, със съдебен адрес ***, ул. „*** ***, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 28.03.2024 г., в ***, на ***, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника „***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, *** представлавано от *** и *** – Изпълнителни директори, в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съдът счита, че от пиретите и приложени по делото доказателства б е з с п о р н о се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, възникнало застрахователно събитие, причинно-следствена връзка между причинените вреди и механизма на произшествието, размерът на вредите, изплатено от *** застрахователно обезщетение по процесната щета, както и че за МПС марка *** е налице валидна към момента на настъпване на произшествието застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ответника. От събраните по делото доказателства се установява и механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а именно: на 28.03.2024 г. в ***, водачът на МПС марка *** предприема маневра движение на заден ход, за да излезе от „глуха“ улица на ул. ***. В същото време водачът и пасажерът в МПС марка *** – паркиран на тротоара на „глухата“ улица, успоредно на МПС марка „***“, без да се убедят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението и без да наблюдават пътната обстановка, са допуснали предната лява врата да навлезе в платното за движение именно в момента на преминаване на автомобила „***“, с което са станали причина за настъпване на ПТП между двата автомобила. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от бе потвърдена от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Е. Г., които са ясни, логични, последователни и кореспондират с всички събрани по делото доказателства. В съдебно заседание свидетелят подробно описа фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието, неговия механизъм и характеристиките на пътния участък. Свидетелят допълва също така, че преди да предприеме движение на заден ход е погледнал във всички огледала, уверил се е, че няма препятствие, като в момент, в който почти е излизал от улицата, е чул трясък и видял счупването на лявото му огледало. Видно от показанията на свидетелите на ответника, към момента на удара г-н Й. /пасажер в МПС „***“/ се е намирал в отвора на вратата, с гръб към движението, вратата е опирала в гърба му и същият се е навел към колегата си, след което е настъпил ударът между двете МПС-та. Съдът счита, че свидетелските показания в частта относно обстоятелството, че вратата на МПС *** изобщо не е излизала извън пределите на тротоара и не е навлизала на платното за движение не следва да бъдат кредитирани, доколкото не кореспондират с останалите събрани по 2 д е л о т о доказателства, местоположението на уврежданията, както и са категорично опровергани от приетите по делото основна и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи. Вещото лице по изготвените експертиза потвърди обстоятелството, че всички претендирани от ищцовото дружество вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с ПТП, както и размера на дължимото обезщетение. Вещото лице е анализирало характера, местоположението и взаимното съответствие на уврежданията по двата автомобила, както и събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че при движение на автомобила „***“ с ниска скорост на заден ход, ако вратата на автомобила „***“ е била продължително време отворена, без да навлиза в платното за движение, технически не би се получил установеният механизъм на удара и съответните увреждания. В тази връзка от техническа гледна точка анализът на уврежданията навежда на извод, че същите съответстват значително по-вероятно на рязко увеличаване на ъгъла на отваряне на вратата и навлизането й в траекторията на движещото се МПС.
Този извод намира потвърждение и в свидетелските показания, ангажирани от ответника, като свидетелят Й. заявява, че непосредствено преди настъпване на удара той се е намирал в отвора на вратата, като се е навел към водача, намиращ се на шофьорското място. При това положение съдът може да напарви единствения извод, че вратата е била отворена в по голям обем, отколкото ако лицето не се е намирало между нея и автомобила, като именно действията му са довели до увеличаване на ъгъла на отваряне. Вследствие приобщените гласни доказателства не следва да се уважи възражението на ответника относно това, че вратата е била трайно отворена и неподвижна, а напротив – потвърждават динамиката на нейното движение непосредствено преди удара. С оглед на горното, по делото безспорно бе установено, че непосредствената причина за настъпване на произшествието е поведението на водача и пасажера в МПС марка „***“, които без да се убедят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението и без да наблюдават пътната обстановка, са допуснали предната лява врата да навлезе в платното за движение именно в момента на преминаване на автомобила „***“. С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на спорното право, с оглед което следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал.
3
1 от ГПК, съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 683, 47 евро, от които държавна такса в размер на 25, 56 евро /50 лева/, депозит за САТЕ в размер на 102, 26 евро /200 лева/, депозит за допълнителна САТЕ в размер на 300 евро, депозит за свидетел в размер на 10, 23 евро /20 лева/, и адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро /480 лева/ с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, *** представлавано от *** и *** – Изпълнителни директори, да заплати на **** със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** изпълнителни директори, сумата в размер на 390, 77 евро /триста и деветдесет евро и седемдесет и седем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 764, 28 лева – частичен иск от сумата в размер на 781, 54 евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1528, 56 лева, представляваща главница – регресно вземане по щета № ***, за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие случило се ПТП на 28.03.2024 г., в ***, на ***, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 683, 47 евро /шестстотин осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща направените по делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 25, 56 евро /50 лева/, депозит за САТЕ в размер на 102, 26 евро /200 лева/, депозит за допълнителна САТЕ в размер на 300 евро, депозит за свидетел в размер на 10, 23 евро /20 лева/, и адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро /480 лева/ с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4