Решение № 1183 от 27.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110116217 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Д. ХР. ЯНК., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С. бл.12, ет.13, ап.87 срещу О.В., с административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. №43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет за осъждане на ответника да заплати сумата от 1250 лева обезщетение за неимуществени вреди, като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000 лева, вследствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 05.02.2021г., при което при преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи тротоарни плочки по ул. „Г.к.“ до сграда под №27 на улицата в гр. Варна, ищцата се спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили телесни увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 05.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 2145 лева, ведно със законната лихва считано от заплащане на сторените разходи за лечение. В резултата на инцидента е проведено оперативно и медикаментозно лечение, поставена била гипсова имобилизация, като възстановителния период отнел период от около 6-7 месеца. Твърди, че е прекарала 4 дни в болничното заведение с оглед осъществената оперативна интервенция, съответно й е определено лечение от 105 дни в домашни условия. Посочва, че дори и към момента ищцата изпитва болки в областта на увредения крайник, съответно болка при движение на гривнена става и пръстите. Промяната на метрологичната обстановка твърди, че също указва негативно влияние и предизвиква дискомфорт и общо неразположение. По време на болничния престой и последвало домашно лечение е 1 изпитвала силни болки, което допринесло от необходимостта на приема обезболяващи медикаменти.

Поради настъпилата травма твърди, че е изпаднала в депресивно състояние, като се е чувствала подтисната, че не може да обслужва сама своите нужди. През време на лечението й била подпомагана и обгрижвана от своята дъщеря Пламена. Изпитала чувство на тревожност поради промяна на животът й, проявили се симптоми на безсъние и постоянни мисли за инцидента.

Твърди, че за осъществената оперативна интервенция с оглед необходимостта от закупуване на метална планка е заплатила на 07.02.2021г. сумата от 1800 лева, отделно от това е заплатила на 02.04.2021г. сумата от 345 лева за избор на стая с пригодени битови условия, поради което претендира и заплащане на имуществени вреди в размер на 2145 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. В отговора на исковата молба се излагат възражения, че движейки се в светлата част от денонощието ищцата е могла да възприеме фактическата обстановка досежно състоянието на тротоарната настилка. Счита, че с поведението си и неотчитане на обстановката по тротоара, ищцата с поведението си е способствала за настъпване на уврежданията, като на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за съпричиняване, поради което релевира възражение за намаляване на обезщетението. Оспорва, че процесното травматично увреждане да е получено по механизма, който е описан в исковата молба.

Обезщетението за неимуществени вреди намира за прекомерно, а за имуществени вреди за недоказано.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е епикриза от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр. Варна, клиника по ортопедия и травматология в която се посочва, че на 05.02.2020г. ищцата е постъпила за лечение в лечебното заведение, като на същата е поставена диагноза счупване на горния крайник на лакътната кост. Назначено е оперативно лечение и имобилизация.На 06.02.2020г. е удостоверено, че ищцата е претърпяла операция, по време на който е поставен имплант – метална планка, като пациента е изписана на 08.02.2020г.

Представени са болнични листи от 06.02.2020г., с който е определен 28 дневен домашен режим на лечение; от 25.02.2020г. за 30 дни домашно лечение; от 27.03.2020г. за 30 дни домашно лечение, съответно от 28.04.2020г. за 30 дни домашно лечение.

Представена по делото е епикриза от МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД, Отделение „Ортопедия и травматология“, в която се посочва, че на 29.03.2021г. ищцата е постъпила за лечение в лечебното заведение, на която дата е осъществено 2 оперативно лечение, като на 01.04.2021г. същата е изписана от лечебното заведение.

Представен е болничен лист от 01.04.2021г., в която се посочва, че на ищцата е назначен 4 дневен болничен режим на лечение, както и 30 дни домашен такъв.

Представена по делото е фактура № 0000040405/06.02.2020г., с която е заплатена стойността на медицинско изделие в размер на 1800 лева, както и фактура 0000004733/01.04.2021г. на стойност в размер на 345 лева, с която е осъществено заплащане избор на стая с подобрени битови условия.

Прието по делото е заключение на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р. Д.Д.. В заключението се посочва, че настъпилите увреждания в следствие на осъществения инцидент с ищцата си характеризират със счупване на дясната лакътна кост в горната третина с разместване на фрагментите. Травматичното увреждане обуславя трайно затруднение на десния горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, като към момента на изготвяне на експертизата се констатира, че е налице ограничено разгъване в дясната лакътна става. Изрично посочва, че предходно увреждане на лявата лъчева кост по некакъв начин не влияе на уврежданията, които са нанесени с оглед процесния инцидент. Осъществената оперативна интервенция е проведена с оглед фиксация с метална плака на дясната кост. След екстракция на остеосентизиращия материал счита, че са характерни проявата на болки, дискомфорт, нарушена функция на крайника.

В съдебно заседание при изслушването си експерта посочва, че от инцидента са изминали около 2 години, като от този момент до настоящия не е осъществен пълен оздравителен процес. Извършените физеотерапефтични процедури не са помогнали за пълното възстановяване на ставата.Макар и запазена хватателната функция, допуска че при прекомерно натоварване на лакътната става е възможно изпитването на болка и реализиране на ограничени движения.

Изготвена и приета по делото е съдебно-психологична експертиза на вещото лице А.Ц.. Експерта обсъжда в заключението си, че възстановителния период с оглед нанесените увреждания, който е траел около 3-4 месеца е довел до изпитване на чувство на дискомфорт, което е било обусловено и от невъзможността на ищцата да се грижи за своята незряща дъщеря. При ищцата се наблюдават изблици на възбуда, емоционално напрежение, несигурност, влошаване на уменията за комуникация, затваряне в себе си. Посочва, че личността на ищцата поначало е емоционално стабилна, което е подпомогнало процеса на по-бързо възстановяване. Експерта констатира, че и към момента на изготвяне на заключението се наблюдават маркери в емоционалното състояние обусловени от преживяната травма. В допълнение се посочва, че ищцата е водила активен начин на живот, който към момента е трудно осъществим, като по този начин същата е лишена от възможността да изпълнява дейности, които са й носили удовлетворение и е изпълнявала преди инцидента.

3

При приемане на заключението на вещото лице в съдебно заседание, експерта пояснява, че при ищцата се наблюдава т.нар. вторична виктимизация. Ищцата е имала преживяване в миналото, което е било свързано с лечението й в лечебно заведение, като постъпването й отново с оглед лечение на уврежданията след инцидента са изострили негативните преживявания.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят П.Х.П. – брат на ищцата. Свидетелят посочва, че към момента на инцидента е придружавал ищцата с оглед посещение при зъболекар. Движили са се по тротоара на пътното платно, по който липсвали плочки. На самия тротоар били разположени и издатини, оформени като корита към избите на прилежащите сгради, които били издадени във вертикално положение на около 10-15 см. от земята. Ищцата при предвиждането си пеша паднала, като се ударила в ръба на едно от коритата. Свидетеля посочва, че ищцата е била приета в болнично заведение, като в деня следващ приемът й е претърпяла операция, при която е бил поставен метален елемент с оглед зарастване на ръката. След 3-4 дни била изписана от лечебното заведение, като продължила лечението си в домашни условия. Свидетелят посочва, че през този възстановителен период се налагало нейната дъщеря да й помага с оглед необходимостта да се обслужва. Посочва, че възстановителния процес е отнел около 6-7 месеца, през който ищцата не е могла да хване нищо с ръка, не е могла да се облича без да изпитва болки. Излага, че му е известно, че е страдала и от безсъние.

По искане на ищцата е разпитана свидетеля П.М. Я. – дъщеря на ищцата.

Свидетеля посочва, че след изписването на майка й от болничното заведение същата е приемала обезболяващи медикаменти. Към този момент при нея са се наблюдавали и смущения в съня. Свидетелят посочва, че до настъпване на инцидента ищцата е осъществявала грижи по отношение на нея, предвид зрителните проблеми, които има тя. След инцидента и последвалата рехабилитация ищцата е нямала възможност да се грижи за нея, съответно да осъществява дейност в домакинството. Процеса на самата рехабилитация продължил около 6 месеца, като и след завършване на курса, а и към настоящия момент силата на ръката не е възстановена напълно. Посочва, че след инцидента ищцата развила фобия от случайно докосване, което й състояние макар и в по-лека форма наблюдава и към момента. Ищцата е упражнявала труд като социален асистент, към която си професия се е завърната след около една година от инцидента.

Професията си към момента изпълнява в по-лека форма, доколкото й е противопоказно за вдига тежки предмети.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за 4 чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително гаранционна функция.

В конкретната хипотеза ищцата твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка на тротоара към платното за движение, като част от градската пътна мрежа на гр. Варна, при което и с оглед компроментираната настилка е допринесло настъпването на инцидент, в следствие на който за ищцата са настъпили увреждания.

З а да се ангажира отговорността на ответника на това основание, в тежест на ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което ответникът е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са причинени при или по повод изпълнението, а вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; преминават в собственост на общините. В чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл.

167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Тези задължения по поддръжка на пътното платно, част от което е и прилежащия му тротоар се вменени в тежест на съответната община.