Определение № 295 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901199 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, гр. София чрез процесуален представител Светла Дашкова Спасова – старши юрисконсулт в отдел „Административно и правно обслужване на дейността“ в РЗОК – Враца, срещу решение № 152 от 13.03.2021 г. по в. т. дело № 908/2024 г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 75 от 01.10.2024 г. по т. дело № 43/2024 г. на Окръжен съд – Враца, поправено с решение № 82 от 23.10.2024 г. по т. дело № 43/2024 г. на Окръжен съд – Враца, и Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД, гр. Враца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11 049,46 лв. с ДДС. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Първа частна МБАЛ Враца” ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 59 връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО сумата 113 947 лв., представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки по договор № 060369/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителните споразумения към него за месеците април, май, юни, юли, август, септември, ноември и декември 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното й 1 изплащане, както и разноски в общ размер 15 847,20 лв.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционен съд на РБългария и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Дължи ли се плащане, неограничено - над установените лимити, за да се гарантират правата на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ за дейности по клинични пътеки, финансирани от бюджета на НЗОК? касаторът поддържа, че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционен съд на РБългария /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.

2. Постигнатото между НЗОК и изпьлнителя на болнична помощ съгласие по договора за оказване на болнична медицинска помощ, сключен при условията на чл. 59 ЗЗО, относно реда и начина на заплащане на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ противоречи ли на императивната правна уредба, гарантираща осигуряване на гражданите на Република България на достьпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване? - по този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че е от съществено значение за спора, за законосъобразността на действията, осъществявани в здравеопазването и неговото финансиране от НЗОК.

Ответникът „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД, гр. Враца чрез процесуален представител адвокат Р. И. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като по поставените въпроси ВКС се е произнесъл с решение № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 2

385/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о., както и въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и мотивите на решение № 6/11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г. на КС на РБ. Подробни съображения са изложени в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установени следните факти и обстоятелства: ищецът „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД е лечебно заведение за болнична медицинска помощ, регистрирано съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения и Търговския закон, а ответникът Национална здравноосигурителна каса е юридическо лице с предмет на дейност: осъществяване на задължителното здравно осигуряване /съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЗО/; РЗОК - град Враца е регионална структура на НЗОК със седалище областния център на област Враца - гр. Враца /съгласно чл. 6, ал. 2 ЗЗО/ и предмет на дейност: осъществяване на задължителното здравно осигуряване на територията на област Враца; между страните са налице облигационни отношения, възникнали от сключени между тях индивидуален договор № 060369/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в сила от 01.04.2018 г. със срок на действие до 31.12.2019 г., приложение № 2 към него, допълнително споразумение № 10/21.02.2019 г., както и индивидуален договор № 060891/25.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, ведно с приложение № 2 към него, действащи в процесните периоди на 2019 г.; извършени, документирани и отчетени от ищеца пред ответника медицински дейности по клинични пътеки /КП/ през процесните периоди - месеците април, май, юни, юли, август, септември, ноември, декември 2019 г., извън стойността за съответния месец, договорена с индивидуален договор № 060369/2018 г. и допълнителни споразумения към 3 него и заложени в приложение № 2 /надлимитни дейности/; при извършването на дейностите не са допуснати нарушения от страна на ищеца - изпълнител на процесните договори, на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. /НРД за МД/ и на ЗОО; претендирания размер на средствата за извършените надлимитни дейности.

Съдебният състав е анализирал клаузите на чл. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 31, ал. 10 и ал. 12 и чл. 32, ал. 1 от договор № 060369/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

Приел е, че медицинската дейност по клинични пътеки, за които между страните са сключени договори през съответния период, е предоставена на здравноосигурени лица и съответно на здравнонеосигурени лица, при условията, посочени в договорите, че тази дейност е изпълнена реално, че е включена в ежедневните електронни отчети, подавани до НЗОК. Установил е, че ответникът /настоящ касатор/ е отказал да заплати исковите суми по месеци, както са посочени, поради обстоятелството, че за съответния месец са надхвърлени определените в съответното приложение лимити.

Въззивната инстанция се е позовала на практиката на ВКС, обективирана в посоченото във въззивния съдебен акт решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и на мотивите на решение № 6/11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г. на КС на РБ. Възприел е, че целта на тези договори е да задоволят обществен интерес — осигуряване лечението и здравето на здравноосигурени лица или лица, за които е предвидена правна възможност да бъдат лекувани по реда за лечение на здравноосигурените лица. При отчитане на всички изложени критерии при тълкуване на договора, с оглед отделните клаузи и посочената в договора цел осигуряване правата на достъп до болнична медицинска помощ, избор на лечебно заведение и лекар на здравноосигурени и други лица, посочени в договора, е направен извод, че договорът има възмезден характер, като на изпълнителя на болнична медицинска помощ се дължи заплащане на стойността на възложената му с договора болнична медицинска помощ по клинични пътеки, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото в договора и в изпълнение на възложеното, включително, когато тази дейност надхвърля предварително заложените лимити.

Поради това, че ищецът е осъществил медицинска дейност по клинични 4 пътеки, съответно извършил е амбулаторни прегледи, вложил е материали и лекарства, за които има договори с НЗОК, като тази дейност попада в обхвата на пакета медицинска дейност, финансирана от НЗОК, дейностите са извършени качествено и са отчетени надлежно с ежедневните електронни отчети, е направен извод, че за ответника НЗОК /настоящ касатор/ като възложител е възникнало задължение да заплати стойността им.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправни въпроси се отнасят до преценката дали НЗОК дължи заплащане на изпълнителите на медицински дейности на стойността на извършените и отчетени дейности, надвишаващи лимитите по сключените индивидуални договори на основание чл. 59 ЗЗО и са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице поради това, че в посоченото от касатора решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България не се съдържа произнасяне по въпроса във връзка със задължението на НЗОК да заплати на изпълнителите на медицинска помощ извършените медицински дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО, надвишаващи лимитите по приложение № 2 към сключените на основание чл. 59 ЗЗО индивидуални договори. Предмет на цитираното решение е конституционосъобразността на Закона за бюджета на 5

НЗОК за 2007 г., като искането за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. е отхвърлено. С това решение не е даден отговор на поставения от касатора материалноправен въпрос, а е разяснено, че Законът за бюджета на НЗОК по същество представлява финансов план за разходване на средства, като този план има едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им.

В решение № 6/11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г. на КС на РБ разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, установяваща забрана за плащане на оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности, е обявена за противоконституционна. В мотивите на решението е разяснено, че посочената разпоредба ограничава правата на здравно осигурените лица, като ограничението се изразява в невъзможността те да получат безплатна болнична или извънболнична помощ тогава, когато са я потърсили от лечебно заведение, което е изчерпало установения в договора му с РЗОК лимит, както и че забраната нарушава възможността на гражданите за избор на изпълнител на медицинска помощ. Посочено е, че за здравноосигурено лице, което попадне в т. нар. „финансово надлимитно пространство“, остава алтернативата или да получи помощ в рамките на същия месец, но от друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита, или да бъде включено в листата на чакащите на лечебното заведение, което първоначално е избрал. Отдалечаването във времето на момента на получаване на медицинската помощ може да нанесе на пациента непоправими или трудно поправими вреди. Получаването на насрещна /срещу надлежно внесени здравноосигурителни вноски/ престация на навременна и достъпна медицинска помощ е иманентна част от защитеното съдържание на правото на здравно осигуряване и свързаното с него право на здраве.