Решение № 1076 от 06.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300100096 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът С. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ****, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.

„Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2023г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е образувано наказателно производство: ДП № 4/ 2012г., а впоследствие НОХД № 2419/ 2014г. по описа на Районен съд- Пловдив, преобразувано под № 5104/ 2016г. след връщане на делото за повторно разглеждане, и НОХД № 2020/ 2017г. по описа на Районен съд – Пловдив (образувано по нов обвинителен акт, внесен от РП- Пловдив след прекратяване на НОХД № 5104/ 2016г. и връщане на делото на РП – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения), което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 12.07.2023г. Били наложени на ищеца следните мерки за 1 процесуална принуда: мярка за неотклонение „з. п. с.“, впоследствие заменена с „парична гаранция на 10 000 лв.“ и забрана за напускане на пределите на Р Б.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: сънят му бил нарушен, станал раздразнителен и тревожен, често изпадал в депресия, налагало му се да посещава психолог и да приема медикаменти, за да се пребори със стреса; казусът получил широк медиен отзвук, в резултат на което било уронено доброто име и авторитет в обществото, голяма част от близките и познатите на ищеца започнали да странят от него, както и той се изолирал до голяма степен, за да не бъде обект на съжаление и присмех.

Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство отключило редица заболявания, а именно: захарен диабет- неинсулинозависим с неврологични усложнения, диабетна полиневрология, диабетна микроангиопатия, метаболитен синдром, артериална хипертония, дислипидемия – смесен тип, подагра – ставна форма в ремисия, хронична венозна недостатъчност на долните крайници. Твърди, че характерно за всички тези заболявания е, че са взаимно свързани и се дължат най- често на преживян стрес и продължително напрежение, както и че същите са нелечими и необратими. Твърди, че здравословното му състояние изисква прием на огромен брой лекарства по няколко пъти на ден, непрекъснато посещение при лекари, които да му следят състоянието, вследствие на което ищецът не може да води пълноценен живот. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в сила на 12.07.2023г., поради което от тази дата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва иска по размер. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социалноикономическите условия в страната.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

2

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 2020/ 2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, ВНОХД № 815/ 2023г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, изразило се в това, че в периода от ***г. до ****г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, се е заканил на В. Х. К., с престъпление против нейната личност - с у.. Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 260034/ 12.02.2021г., постановена по НОХД № 2020/ 2017г. по описа на Районен съд – Пловдив , потвърдена с 3 решение № 300/ 12.07.2023г., постановена по ВНОХД № 815/ 2023г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2023г.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата не е осъществен от обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав и не е налице закана за убийство, която по съществото си е могла да възбуди основателен страх у пострадалата за осъществяването й.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на св. Е. К. /м. на ищеца/ и св. М. К. /д. на ищеца/.

От показанията на св. К. се установява, че повдигнатото срещу ищеца обвинение му се отразило много зле, преди съдебните заседания ищецът се 4 чувствал много зле; започнал да страна от безсъние, взимал лекарства за сън, но те не му действали. В м. много го обичали, но след като го задържали хората започнали да говорят против него и той не искал да излиза, стоял си в двора и не искал да излиза. В показанията си свидетелката сочи, че вследствие на стреса от повдигнато обвинение много се влошило здравословното състояние на ищеца, всичко станало след задържането, преди това не бил болен. Започнал да си бие инсулинови инжекции, сърцето му прескачало, докато бил в ареста му правили операция на коленете, не можел да ходи. Бил в болница П., после отишъл в затворническата болница в С., където, когато го посетили бил с две патерици и почти не можел да ходи, почти паднал.

От показанията на св. К. се установява,че наказателното производство се отразило много зле на психическото и физическото състояние на ищеца, на името му пред хората, на бизнеса, спрял да развива бизнес. Всеки път, когато имало дело, за него било кошмар, много зле се чувствал, притеснявал се постоянно, преди последните заседания му викали линейки. В показанията си свидетелката сочи, че са диагностицирали ищеца с диабет след задържането му, в ареста констатирали, че има диабет. Свидетелката твърди, че ищецът около три месеца е бил в следствения арест, било го изпратили в затворническата болница поради влошаване на здравословното му състояние, имал оперативни интервенции на краката, за което бил в болница, получил диабет, полиневропатия, подагра, проблеми със сърцето имал и мини инфаркт, това му било здравословното състояние и до момента, заради което има ТЕЛК 80 %. Свидетелката твърди, че преди този процес ищецът нямал никакви заболявания. Също така задържането му стопирало бизнеса с хотела и камионите и от тогава не се занимава с нищо, само си гледа здравето. През два три месеца викат линейка, защото чу прескача постоянно сърцето, не може да спи, тревожен е, пие много хапчета – за диабета, за сън. В затворническата болница имали ужасно отношение към ищеца, не можели да го лекуват адекватно и да му осигурят необходимата храна за диабета и за това се налагало да му носят храна.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

5

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на В К С / . Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.