Присъда № 139 от 03.09.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 139/03.09.2026г. по НОХД № 952/2026г. на РС-С.

РП - С. е внесла обвинителен акт против Г. К. С. за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП - С. поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което същият да изтърпи при първоначален общ режим. По отношение на иззетите по делото веществените доказателства, пледира да останат на съхранение по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да бъдат унищожат като вещи без стойност.

Пострадалите лица Р. О. А., К. В. И. и А. А. И. редовно призовани, не се явяват. Представляват се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Владимир Ст. от АК - С.. С депозирана по делото молба, подадена чрез повереника им преди разпоредителното заседание са поискали да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители в процеса. С протоколно определение в проведеното на 03.09.2026г. съдебно заседание съдът е конституирал пострадалите лица Р. О. А., К. В. И. и А. А. И. на позицията на частни обвинители по повдигнатото против подс. С. обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, като същите се представляват от повереника си – адв. Владимир Ст. от АК – С..

В съдебно заседание частните обвинители, се представляват от повереника им, който в хода на съдебните прения намира повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за доказано и пледира да бъде признат за виновен като по отношение на вида и размера на наказанието се присъединява към държавното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

При предоставеното му право на лична защита и на последна дума подс.

С. се признава за виновен, моли за минимално наказание и изразява съжаление за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази 1 самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, съдът приема за установени фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. К. С. е роден на .....г. в гр. Е., обл. В.Т., с постоянен адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ ....., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Свидетелят Р. О. А. познавал бащата на подс. С. - К. Г.ев С. и бил в приятелски отношения с него. Свидетелят Р. А. му помагал финансово, като през 2020г. му дал в заем сумата от 8000лв., която К. С. се задължил да върне до 31.01.2021г. Договореностите им били скрепени с договор за заем от 15.12.2020г. Освен това, К. С. ползвал под наем имот на св. Р. А., находящ се в близост до обръщалото на тролеите в гр. С., където извършвал дейност с дървесен материал. След като изтекъл предвидения в договора срок и К. С. не върнал заетата сума пари, предложил на св. Р. А. да му прехвърли два недвижими имота, които притежавал в с. Ст. р. общ. С.. И по отношение на двата имота имало за изясняване обстоятелства, които изисквали време. След известно време К. С. предложил на св. Р. А. да му продаде жилищна сграда построена върху общинско място в с. Ст. р. общ. С., като се задължил да оправи и собствеността върху земята. Въпреки, че бил разведен, св. Р. А. поддържал добри взаимоотношения със своята бивша съпруга, своя тъст, св.

К. В. И. и неговата съпруга св. А. А. И.. Поради това решил имота да бъде прехвърлен на името на неговия тъст. Така на 21.07.2021г. св. К. В. И. в режим на СИО със своята съпруга св. А. И. придобили собствеността върху масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 68 кв.м., построена в общински урегулиран поземлен имот № ХХ-269, кв. 22 по плана на с. Ст.р. с площ 1060 кв.м. Имотът се намирал на административен адрес с. Ст. р. общ.

С., ул. „Д.Б. №.... След закупуването на имота св. Р. А., съвместно със св. К. И. извършили Р.нт на жилищната сграда. Вещите по обзавеждането и обичайното ползване на имота били закупени от св. Р. А.. Оградата на имота била изградена от газобетонни тухли, като все още нямало поставена врата. Между оградата и къщата имало изграден навес, под който св. Р. А. съхранявал сух дървесен материал и строителни материали. Тъй като земята, върху която била построена къщата била общинска собственост К. С. обещал да предприеме действия да я придобие, след което да я прехвърли на св. Р. А..

Междувременно обаче К. С. се разболял и на 25.12.2023г. починал. След кончината на К. С., неговият син, подс. С. продължил да ползва имота на св. Р.

А. в гр. С. и продължил бизнеса на своя баща. Отношенията между него и св.

Р. А. били много добри и подсъдимият знаел за уговорката между баща си и св. Р. А. за уреждане на собствеността на земята в с. Ст.р.. Св. Р. А. неколкократно го молил да продължи започнатото от баща му и да му помогне за уреждане въпроса с терена. Добрите им отношения между двамата продължили и през 2024/2025г. Св. Р. А., който стопанисвал автокъща уредил 2 подс. С. да закупи автомобил на изплащане. Подсъдимият, обаче не могъл да изплати автомобила в предвидения срок и го върнал в автокъщата за продажба, като уговорката между него и св. Р. А. била след продажбата му всеки един от тях да вземе част от парите, които му се полагат. По същото време подс. С. спрял да заплаща наема на св. Р. А. за имота в гр. С., който ползвал след кончината на своя баща. Не заплащал и консумативите по неговата поддръжка, а това правил самия св. Р. А.. Това била причината св. А. да помоли подс. С. да освободи имота до края на месец февруари 2025г.

Отношенията им се влошили, като при провеждане на неколкократните им телефонни разговори, подсъдимият се държал грубо и имал неоснователни претенции. Междувременно св. Р. А. успял да продаде и оставения в автокъщата автомобил и трябвало да даде на подс. С. сумата от 5000лева. В пореден разговор по телефона св. Р. А. уведомил подсъдимия, че е продал превозното средство и парите са у него, но до 20.03.2025г. не успели да се срещнат и да му ги даде, т.к. двамата по различно време били извън пределите на страната. Към месец март 2025г. подсъдимият не работил никъде и нямал постоянни доходи. В този период живеел на съпружески начала със св. С. Г.ева Н. в дома на майка и в с. К., общ. К.. Жената притежавала лек автомобил марка и модел „Фиат - Пунто“ с peг. № СН 03 48 АС и към посочения период също не била трудово ангажирана и нямала постоянни доходи.

Подсъдимият Г. С. бил познат сред населението в с. Ст. р. общ. С., тъй като през годините живял там и имал роднини. Не били редки случаите, в които хора от селото му оказвали както финансова помощ, така и го приютявали да нощува заедно със жената с която живеел на съпружески начала в домовете им. Едни от тях били св. Ю.Е.Й. и неговата съпруга Н.М.Й..

На 21.03.2025г., вечерта подсъдимият Г. К. С. и св. С. Г.ева Н. били в заведение, находящо се в бензиностанция на края на с. К., общ. К., където мъжът употребил неустановено по вид и количество алкохол. Около 01.30 ч. на 22.03.2025г. подсъдимият казал на св. С. Н., че трябвало да се прибират, защото имал да свърши една работа. Отракал жената до дома им и я оставил там. Набавил си парче вътрешна гума и запалка и излязъл с превозното средство на св. С. Н., „Фиат -Пунто“ с peг. № СН 03 48 АС. Въпреки, че св. С.

Н. видяла какво взема от дома и подсъдимият, не се заинтересувала какво ще прави. Отишъл в с. Ст. р. общ. С. и се насочил към бившия имот на баща си, закупен от св. Р. А., находящ се на ул. „Д.Б. №.... Спрял автомобила и слязъл от него носейки приготвените за запалване вещи. Влязъл в имота през оставеното за врата празно пространство. Насочил се към навеса и с носената от него запалка и парче от вътрешна гума запалил суха дървесина намираща се там. След като се уверил, че пламъкът се разгорял напуснал мястото и се прибрал в дома на св. С. Н. в с. К., общ. К.. Около 04.00ч., св. П.СТ.П., обитаващ къща в съседство, на административен адрес в с. Ст. р. общ. С., ул.

„Димитър Баждаров“ № 14 се събудил от необичаен шум. Поглеждайки през един от прозорците в жилището си видял оранжево блещукане. Заглеждайки се по-внимателно видял пламък от навеса на къщата на ул. „Д.Б. №.... Св. П.П.

3 подал сигнал на ЕЕН 112 в 04.13 ч на 22.03.2025г. В същото време наблюдавал огъня, който от навеса се разпространил към покрива на къщата. Случилото се станало достояние и на други жители на населеното място, които до пристигането на пожарната направили опит за потушаването на пожара.

Сигнал за възникналия пожар подал и кмета на населеното място в 04.39 ч. на 22.03.2025г. След намесата на пожарната, огънят бил загасен. Няколко дни след пожара подс. С. ненадейно казал на св. С. Н., че тръгват за Гърция, където ще работят. Отивайки в Република Гърция, престояли около седмица и подсъдимият решил да се върнат. За връщането си обаче нямали парични средства. Подсъдимият С. се обадил на св. Ю.Й. и го помолил да му изпрати пари, което и последния сторил. Завръщайки се в страната на още няколко пъти подсъдимият искал пари от св. Ю.Й. и той му давал. Една вечер, в началото на месец юли 2025г. подсъдимият Г. С. и св. С. Н. били на гости в дома на св. Ю.Й.. Там била и съпругата на последния св. Н.М.Й.. По време на гостуването се засегнала темата за пожара в селото и св. Ю.Й. казал на подсъдимия, че е сигурен, че той го е запалил, при което той му отговорил, че бил сигурен, че той ще се сети кой го е направил и пред него, пред св. С. Н. и св. Н.Й. описал механизма на извършеното. Обяснил, че отишъл до имота и под навеса запалил суха дървесина, която много бързо пламнала, като с жест показал че запалването е осъществено със запалка. След това преминали на друга тема. След гостуването св. С. Н. засегнала темата за пожара с подсъдимия, който отново признал за извършеното, като й подчертал че не е трябвало да знае всичко.

Няколко дни след това, подсъдимият Г. С. започнал да има претенции и към поведението на св. Ю.Й. и споделил на св. С. Н., че ще запали и неговата къща като ще го върне на нулата. Познавайки характера на подсъдимия и знаейки какво е направил, св. С. Н. намерила начин да предупреди св. Ю.Й..

Предвид поведението на подсъдимия, св. С. Н. взела решение и се разделила с него, като непосредствено преди раздялата им споделила и на св. Ц.Ст.Ст., че именно подсъдимият е запалил къщата в с. Ст. р. а до там отишъл с нейния автомобил, вземайки преди това от дома им парче вътрешна гума и запалка.

В резултат на възникналия на 22.03.2025г. пожар в къща и навес, находящи се на ул. „Д.Б. №... били напълно унищожени 1 бр. бойлер на дърва с вместимост 80 л., 4 куб. м. дървени иглолистни греди с дължина по 4 м., 4 куб. м. сух, масивен дървен материал, 4 бр. панелни радиатори от стомана, камина на твърдо гориво, 3 бр. климатици марка „Електролукс“ 12-ки, 1 бр. хладилник, 1 бр. печка на твърдо гориво, 1 бр. конвектор за парно, 1 бр. тоалетна чиния Видима, 1 бр. мивка порцеланова Видима, 1 бр. биде порцелан Видима, 2 бр. смесителни батерии, 1 бр. легло, 2 бр. телевизори ЛЕД Филипс 32 инча, 1 бр. дървена маса, 1 бр. обикновено легло с дюшек и 2 бр. одеала, 2 бр. спални с матраци и 2 бр. нощни шкафчета, 2 бр. ученически бюра, 2 бр. трикрилни гардероба, 1 бр. ел. бойлер Елдом с вместимост 80 л., 1 бр. комплект дървена маса с 6 бр. столове, 1 бр. легло ПДЧ, 1 бр. трапезна маса с 4 бр. столове, 2 бр. масивни маси, 2 бр. пейки, 1 бр. голям къртач Макита, 1 бр.