Решение № 19924 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19924 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110158240 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от С. С. В. с ЕГН: ********** против Д. чрез П.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2021г. и 3000 лева – имуществени вреди, представляващи разходи за адвокат за адвокатско възнаграждение на адв. Р. А. – САК, съгласно договор за защита и процесуално представителство пред ВКС от 02.09.2021г., от обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното наказателно производство срещу ищеца е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че на 27.07.2018г. му е било повдигнато обвинение от СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№ 6121/2013г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. По обвинението, с внесен от СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД № 5238/2018г. на СГС, 5 състав. Били проведени от първата инстанция, в периода от 17.01.2019г. до 20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът участвал лично. СГС с присъда от 20.02.2020г. признава ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е протестирана от ответника и по протеста на прокурора е образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви състав на САС. Делото е преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с решение № 10002/11.01.2021г. първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена. Решението на САС е протестирано от ответника пред ВКС, където е образувано НОХД № 530/2021 по описа на ВКС. Делото е разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и 1 решението на САС е потвърдено с решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС, като е влязло в сила.

Твърди, че воденото срещу него наказателно производство му причинило сериозни неимуществени вреди, изразяващ се в стрес и притеснения. Довело до преживяване на значително напрежение и вътрешен дискомфорт. Поддържа, че обвинението, повдигнато за извършено „тежко“ престъпление, при „особено големи размери“, по смисъла на закона, засегнало неговото чувство на чест и достойнство и се отразило на интензитета и обема на претърпените от него негативни емоции.

Още повече, че наказанието, което законът предвижда за престъплението, за което му било повдигнато обвинение, е лишаване от свобода повече от 5 години. Отчуждил се от приятелите си, бил потиснат, ограничил контактите си и излизанията и, затворил се в себе си. След привличането му като обвиняем ищецът напуснал работа, която имал в Г., за да може да участва в наказателното производство срещу него.

Ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките заангажиране отговорността на П. по реда на ЗОДОВ.

Поддържа, че ищецът не представя доказателства реално да е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите, съдържащи се по НОХД № 5238/2018 г. по описа на СГС, НО, 5ти състав, ВНОХД 497/2020 по описа на САС и НОХД № 530/2021г. по описа на ВКС, се установява, че на 27.07.2018г. на ищеца е било повдигнато обвинение от СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№ 6121/2013г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. По обвинението, с внесен от СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД № 5238/2018г. на СГС, 5 състав. Били проведени от първата инстанция, в периода от 17.01.2019г. до 20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът участвал лично.

СГС с присъда от 20.02.2020г. признава ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от ответника и по протеста на прокурора е образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви състав на САС.

Делото е преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с решение № 10002/11.01.2021г. първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена. Решението на САС е протестирано от ответника пред ВКС, където е образувано НОХД № 530/2021 по описа на ВКС. Делото е разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и решението на САС е потвърдено с 2 решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС, като е влязло в сила.

За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него, по делото е разпитан свидетелят Р.П.Д.. Свидетелства, че познава ищецът от много време – още от времето, когато като студенти са живели в .... – през 2002- 2003 година. Сам ищецът му казал, че се води срещу него наказателно дело, което много го притеснявало.

Свидетелят твърди, че ищецът работел в Г. за около 2-3 години, през 2018 – 2019г. и че се е върнал в Б. заради делото, което се е водило срещу него. Знае, че ищецът се е явявал по всички заседания по наказателното дело, бил много притеснен, понеже ставало въпрос за много пари.

По делото е приет като писмено доказателство трудов договор, сключен на 08.08.2015г., в ..., Г. между фирма ... и С. С. В., по силата на който считано от 01.09.2015г. В. е назначен на работа „шофьор и продавач“.

Прието е също е в превод на български език потвърждение за адресна регистрация на ищеца в ... 86551, считано от 06.03.2014г., на гъба на която (л.41 – гръб) делото е видна и дата на заминаване на В. – 23.05.2017г.

На л.43 от делото е приет като писмено доказателство договор за защита и процесуално представителство по НОХД 530/2021г. на ВКС сключен между адв.Р. И. А. и С. В. на стойност от 3000 лева, който договор съгласно чл.3.1 от него служи като разписка за плащане на договорената в него сума.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Д., съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на Д. има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинноследствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

В настоящия случай се установява, че на 27.07.2018г. на ищеца е било повдигнато обвинение от СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№ 6121/2013г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му била взета мярка „подписка“.

По обвинението, с внесен от СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД № 5238/2018г. на СГС, 5 състав. Били проведени от първата инстанция, в периода от 17.01.2019г. до 20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът 3 участвал лично. СГС с присъда от 20.02.2020г. признава ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от ответника и по протеста на прокурора е образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви състав на САС. Делото е преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с решение № 10002/11.01.2021г. първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена. Решението на САС е протестирано от ответника пред ВКС, където е образувано НОХД № 530/2021 по описа на ВКС. Делото е разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и решението на САС е потвърдено с решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС, като е влязло в сила. Производството срещу ищеца, което се е развило на три съдебни инстанции, от момента на нейното привличане като обвиняем до влизане в сила на оправдателното решение на съда, е продължило общо три години и три месеца.

Оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда съставлява основание за носене на имуществена отговорност от Д. в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Незаконосъобразността на действията на държавните органи в рамките на образуваното срещу ищцата наказателно производство произтича от влязлата в сила оправдателна присъда поради липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние.

От събраните по делото свидетелски показания, се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които съдът приема че са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.

Установява се от показанията на свидетеля Д., че воденото наказателно производство е причинило на ищеца известен житейски дискомфорт, какъвто по презумпция всяка намеса в личния живот на човека от този държавно – властническо род, би предизвикала, без да се установява някаква изключителност от общото правило в случая. Съдът намира за недоказани твърденията, че именно воденото наказателно дело срещу ищеца е станало повод за завръщането му в Б. и е довело до прекратяване на трудовия му договор в Г.. От представения по делото договор, сключен на 08.08.2017г. е видно, (по арг. от чл.7, ал.1 от текста на същия), че той е безсрочен, но със 6 месечен срок на изпитване. Липсват данни дали същият не е прекратен именно на това основание, както и изобщо данни за основанието и датата, на която той действително е бил прекратен. От друга страна, видно от потвърждение за адресна регистрация на ищеца в гр. ... 86551, представено по делото, той е пребивавал в Г. считано от 06.03.2014г. до 23.05.2017г. – съобразно отбелязването на гърба на посочената регистрация (л.41 – гръб от делото). Констатираното противоречи на свидетелските показания на свидетеля Д., който твърди, че ищецът е работил в Г., когато са му повдигнали обвинение и че именно затова той се е прибрал в Б.. Ищецът се е прибрал в Б. през май 2017г., а обвинението срещу него е било повдигнато 4 през юли 2018г.

По тази причина относно размерът на обезщетението съдът намира следното: Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС.

Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.