Решение № 50 от 14.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кърджали, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101367 по описа за 2024 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В предявената искова молба ищецът П. Г. К. от гр.**** сочи, че на 06.08.2024 г., около 08:15 часа, тя, заедно с нейната приятелка Й. Й. Т., вървели заедно към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД - Кърджали. Твърди, че на около 10-15 метра преди входа на болницата, на пешеходната алея, внезапно изскочило черно безстопанствено куче, което я ухапало по десния крак, без да го е предизвикала по никакъв начин. При ухапването изпитала силна болка, както и страх да не бъде заразена с някаква болест. Веднага посетила ЦСМП - Кърджали, където лекарите обработили раната й и профилактично й поставили ваксина срещу „Тетанус“. Сочи, че медицинския перисонал, които се погрижили за нея, я разпитали къде е била ухапана и като разбрали, че е от черното безстопанствено куче пред входа на болницата, й казали, че не било за първи път да има такава ситуация със същото куче, като за това била уведомявана и Община Кърджали, но така и до сега не го били заловили и махнали от двора на болницата. Твърди, че приятелката й Й. Й. Т. постъпила за лечение в болницата и на 08.08.2024 г. от терасата на болничната си стая, била видяла как същото безстопанствено куче ухапало и друга жена. Сочи, че в следствие на това ухапване получила четири на брой разкъсно-контузни рани на крака - по предно-външната повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета, били установени хоризонтално разположено ивицовидно охлузване на кожата, с размери 5/0,5 см., в предния си край, завършващо като рана, с неравни ръбове и дължина 1,5 см. Сочи, че на 5 см. под него било установено подобно охлузване на кожата, с размери 5/0,4 см., с розово червено дъно, разположено под нивото на околната здрава кожа, както и две такива успоредни ивицовидни охлузвания на кожата, с размери 6/0,4 см. и 5/0,4 см. по задно-външната повърхност на дясната подбедреница, в средната й трета, на 5 см. едно над друго, като кожата около 1 описаните охлузвания и рана, на площ 7/8 см., била кръвонаседна, със синкавоморавочервен цвят. Сочи, че раните били обективирани в съдебномедицинско удостоверение № ***/2024 г. на д-р Н. М., като медикът установил, че описаните увреждания били получени, при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както тя съобщила, а именно от ухапване от безстопанствено куче. Твърди, че в следствие на нанесените й телесни увреждания, изпитала продължителни силни болки и страдания, които продължили около месец след ухапването.

Сочи, че изпитвала трудности и болки при ходене и при движение на крака. Твърди, че и към момента на подаване на настоящата искова молба, все още я болял крака, трудно спяла, често се събуждала. Сочи, че освен физическите болки, й била нанесена и сериозна психическа травма, тъй като много се уплашила от случилото се, дълго време сънувала кошмари, свързани с момента на нападението, в момента живеела под стрес, изпитвала тревожност, щом излезе навън и види безстопанствено куче. Твърди, че изпитвала страх и паника всеки път, щом била навън и споменът за случилото се я връхлитал отново, ставала нервна и притеснителна. Сочи, че постоянно я преследвало чувството, че ще бъде нападната и нахапана отново, страхувала се да излиза сама по улиците и непрекъснато била нащрек от ново нападение. Преди обичала кучетата, но сега, след тази травма изпитвала панически страх от тези животни. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Кърджали, с ЕИК 00235920 и адрес: гр. Кърджали, бул. „България” № 41 да й заплати сумата в размер на 6 000 лв., представляващи причинени й неимуществени вреди, в резултат на ухапване от безстопанственото куче на територията на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от 06.08.2024 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, както и в представена писмена защита излага подробни съображения.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Кърджали, в който сочи, че възразява срещу изложените факти и обстоятелства, като счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същите за недоказани и значително завишени. Твърди, че Община Кърджали била положила дължимата грижа, в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета на територията на общината. Сочи, че Община Кърджали била предприела всички необходими мерки, предвидените в ЗЗЖ, като в подкрепа на твърденията си прилага доказателства, които моли съда да приеме като относими към случая. Счита, че Общината била предприела необходимото действие, съгласно нормативната уредба, като твърди, че служителите били осъществили предписаните от закона действия, с дължимата грижа. Сочи, че в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № ***/2024 г. съдебният лекар не бил категоричен в заключението си, че раните на освидетелствания били именно причинени от куче. По отношение на имуществените вреди сочи, че оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и счита, че иска за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лева бил очевидно прекомерно несправедливо висок. Прави извод за неоснователност на 2 подадената искова молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан или при условията на евентуалност ако съда счете исковата претенция за основателна, моли да бъде намалено претендираното обезщетение съобразно изискването на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968 г.. Претендира разноски на Община Кърджали за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствените кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.

3

Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Й. Т. и К. Е. К., които съдът изцяло кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че на 06.08.2024 г., около 08:15 часа, на около 10-15 метра преди входа на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД – гр.Кърджали, на пешеходната алея пред централния вход, ищцата е била ухапана от внезапно изскочило черно безстопанствено куче, което я захапало по десния крак. В резултат на бързата намеса на св. Т. и други две жени, кучето било прогонено, но свидетелката и ищцата изпаднали в силен шок и стрес. Нападението на кучето било съвсем неочаквано за тях, тъй като не го били предизвикали по никакъв начин.

Тъй като раната на ищцата започнала да кърви, тя се отправила към Бърза помощ, където след необходимите медицински интервенции и превръзка на раната, била пусната да се прибере в дома си. Свидетелката Т. сочи, че поради факта на своя тридневен престой в болницата, в очно отделение на третия етаж, имала възможност да наблюдава двора на болницата и забелязала , че черното куче и още две кучета се разхождали постоянно в района на болницата, дори видяла как същото куче нападнало млада жена, събаряйки я и разкъсвайки й панталона. Кучетата били безстопанствени и се криели в старата сграда на тутдиспансера.

От показанията на св. К. – съпруг на ищцата се установи, че около 9.00 часа на 06.08.2024г. жена му се обадила по телефона да отиде да я вземе от Бърза помощ, понеже била ухапана от куче. Като отишъл видял съпругата си цялата да трепери, била плакала и силно изплашена. Като се прибрали в дома си, в първите няколко 2-3 дни започнала да изпитва силна болка в крака и в лявата ръка. Тези болки първоначално се усилвали. Нощно време не можела да спи, тъй като всяко помръдване на крака предизвиквало остра болка.

Започнала да сънува кошмари, загубила апетит, не можела да ходи, както и сама да се обслужва. Всички грижи по ищцата и домакинството били поети от свидетеля, изцяло се променил ежедневния режим в семейството им. Така било повече от месец, болките трудно 4 отшумявали, раната започнала да зараства едва след четиридесетия ден, но не можела да стъпва на крака си и не излизала от къщи на вън. Освен това, съпругата му започнала да изпитва панически страх от кучета и когато се налагало да излиза, трябвало винаги да има придружител с нея. Затворила се в себе си , не искала да излиза и да се събира с приятелки, като ходила куцала, появили се проблеми и с опорно-двигателния апарат.