Решение № 19296 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19296 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110169957 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*** твърди, че е доставил на ответниците А. Н. Д. с ЕГН:

**********, и Н. А. Д. с ЕГН: ********** топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва:

1. А. Н. Д. с ЕГН: **********- 4/6, а именно: 1 523.15лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 307.68лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 06.08.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2023г. в размер на 21.26лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6.91лв. - мораторна лихва за периода от 01.08.2022г. до 06.08.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

2. Н. А. Д. с ЕГН: ********** - 2/6, а именно: 761.58лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране 1 на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 153.84лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 06.08.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.04.2023г. в размер на 10.63лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3.45лв. - мораторна лихва за периода от 01.08.2022г. до 06.08.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения им особен представител депозира отговор на искова молба, с който оспорва исковете.

Навеждат се тврърдения, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва валидността на договора за с ТЛП за извършване на услугата дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „*** не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт № 10, том VI, рег. № 5168, дело № 928 от 2005 г., се установява, че А. Н. Д. и В. И. Д. са придобили собствеността върху топлоснабдения имот, а имено апартамент ** находящ се в гр. **.

От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ24-ДИ11-467 от 04.12.24г. се установява, че В. И. Д. е починала , като е оставила за свои наследници по закон съпруга си А. Н. Д. и сина си Н. А. Д.. След смъртта на В. И. ***, съгласно чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН, ответниците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот.

2

След смъртта на В. И. Д. съгласно чл. 9, ал.1 ЗН преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. След като се съобрази, че имотът е придобит в режим на СИО и ½-ра ид.ч. от него представлява лична собственост на преживелия съпруг, то наследниците по закон наследяват равна част от останалата ½-ра ид.ч, а именно по ¼-т всеки. Така делът на А. Н.

Д. в процесния недвижим имот заедно с притежаваните от него ½-ра ид.ч се увеличава до ¾-ти ид.ч. (½-ра ид.ч, + ¼-т = ¾-ти), а делът на Н. А. Д. процесния недвижим имот възлиза на ¼-т ид.ч.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен № **, находящ се в *** за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпредЕ. от „***при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени 3 сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с депозиране на исковата молба – 25.11.2024г.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото, исковата молба е депозирана на 25.11.2024г. и с оглед на приетото заключение по извършената съдебнотехническа експертиза, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода месец 01.05.2021 г. до 24.11.2021г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 25.11.2021г. до 30.04.2021г.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на (прогнозно) начислената топлинна енергия за погасения по давност период (05.2021-09.2021) е 512,96 лв. Тази сума следва да се приспадне от общо претендираната главница за ТЕ (2284,73 лв.). Така главница за потребена ТЕ възлиза в размер на 1771,77 лв. (2284,73 - 512,96). От нея А. Н. Д., притежаващ ¾-ти ид.ч. процесния недвижим дължи сумата от 1328,83 лв., до която сума следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1 523.15 лв. и за периода от 05.2021 г. до 24.11.2021г., следва да се отхвърли като неоснователен.

Н. А. Д. притежаващ 1/4-т ид.ч. процесния недвижим дължи сумата от 442,94 лв., до която сума следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 761.58лв. и за периода от 05.2021 г. до 24.11.2021г., следва да се отхвърли като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния 4 период (л.24).

По делото се установява, че за исковия период, начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 31,90 лв. за целия период м.07.2021 - м.04.2023г. Пропорционално изчислена погасената по давност сума (за 4 месеца: юли, август, септември, октомври 2021 г.) както и част от м.11.2021 г. (до 24-то число), като прие, че таксата е равномерна: 31,90 лв. / 22 месеца ≈ 1,45 лв./месец. Приблизителна погасена сума: За 4 пълни месеца (юли-октомври 2021 г.) сумата е: 4 месеца * 1,45 лв./месец = 5,80 лв. За ноември 2021 г. (до 24-то число), приблизително:

(24/30) * 1,45 лв. = 1,16 лв. Общо погасена сума е в размер на 6,96 лв. (5,80 лв.

+ 1,16 лв. = 6,96 лв.). Оставащо задължение в размер на 24,94 лв. (31,90 лв. 6,96 лв. = 24,94лв.).

Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва да заплатят на ищеца А. Н. Д. притежаващ 3/4 ид.ч., следва да заплати на ищеца сумата от 18,71 лв. за дялово разпределение, като до пълно предявения размер от 21.26лв. и за периода м.01.07.2021 - м.24.11.2024г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва да заплатят на ищеца Н. А. Д.притежаващ 1/4 ид.ч., следва да заплати на ищеца сумата от 6,23 лв. за дялово разпределение, като до пълно предявения размер от 10.63лв. и за периода м.01.07.2021 - м.24.11.2024г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: