Определение № 354 от 01.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. В., 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С., чрез юрисконсулт СД, срещу Разпореждане № 1259 от 27.05.2026г. по ч.гр.д. № 730/2026г. по описа на РС - К.. Излага се, че с обжалваното разпореждане РС- К. е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности на същото.

Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от жалбоподателя и е образувано ч.гр.д №730/26г. по описа на РС -К. , което съдът е оставил без движение и е указал на заявителя да представи доказателства за прехвърляне на вземането. Нередовностите не са отстранени в срок, поради което с обжалваното определение съдът е оставил без уважение заявлението.

Поддържа се незаконосъобразност на акта, тъй като в чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно са изброени фактите и обстоятелствата,за които съдът следи служебно и договорът за цесия не е измежду тях.Счита,че не следва да се тълкува разширително законовата разпоредба на чл.410,ал.3 ГПК,която предвижда при сключен договор с потребител същият да се приложи към заявлението заедно с всички негови приложения и изменения.Договорът за цесия не е изрично посочен, поради което незаконосъобразно се иска 1 представяне на доказателства за прехвърляне на вземането. Развиват се доводи, че договорът за цесия не е договор с потребител и поради това не попада в изброяването по чл.410, ал.3 от ГПК. Всички други обстоятелства са извън предмета на производството, и подлежат на установяване евентуално в производството по чл.422 ГПК.Целта на производството по чл.410 ГПК е да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува.

Иска се отмяна на обжалвания акт и произнасяне по съществото на въпроса.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното разпореждане е от категорията на вторите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна, поради следното:

Видно от ч.гр.д.№ 730/26г. по описа на КРС, подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С. против длъжника по делото.

Посочено е от заявителя, че вземането произтича от договор за цесия,с което вземането е прехвърлено на заявителя. БРС е оставил заявлението без движение и е указано на заявителя в тридневен срок от връчване на разпореждането да представи доказателства за прехвърляне на вземането.Същото е връчено на заявителя и не е изпълнено. С обжалваното определение е отхвърлено заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения , както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях .Съгласно чл.21 от ЗЗД същият поражда действие между страните, а спрямо трети лица -само в предвидените от закона случаи.

2

С договора за цесия ,съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът прехвърля своето вземане към длъжника на нов кредитор, с което променя страна по договора, като действието на цесията има действие спрямо длъжника от деня, в който му е съобщено от цедента или цесионера.

Не може да се сподели разбирането, че договорът за цесия не се отнася до задължителните приложения към заявлението по чл.410 , ал.3 ГПК. Същата разпоредба е създадена именно с цел защита на потребителите и не следва да се тълкува стеснително. В случаите, в които вземането е прехвърлено, налице е промяна в една от страните по договора, сключен с потребител, като новия кредитор като заявител в производството по чл.410 ГПК, следва да установи наличието на правна връзка с длъжника, която би произтекла евентуално от придобИ.ето на вземането, което следва да се установи. Твърдението на жалбоподателя, че договорът за цесия няма връзка с потребителския договор е несъстоятелно предвид обстоятелството, че със сключването на същия и съобщаването му на длъжника, новия кредитор придобива вземането и правата по потребителския договор.

Правилно сочи жалбоподателят,че целта на заповедното производство е да провери дали вземането е спорно, но в случая заявителя изобщо не се легитимира като кредитор, тъй като не е страна по представения потребителски договор, а именно това е целта на разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК- да се установят страните по договора, както и правата и задълженията им. При липса на установяване на едната от страните по договора правилно КРС е отхвърлил заявлението.

На заявителя са дадени точни и ясни указания, които същият не е изпълнил. С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането на КРС като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено,за което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1259 от 27.05.2026г. по ч.гр.д. № 730/2026г. по описа на РС - К..

Определението не подлежи на обжалване .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4