Определение № 2392 от 20.02.2020, Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2392, 2020 г., гр. Пловдив

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 20.02.2020 г. в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2772 по описа за 2020 година и като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявените искове намира следното :

Делото е образувано по подадена от Р.М.К. с ЕГН **********, представляван от пълномощника му адвокат С.И., искова молба, с която са предявени искове за осъждане на ответницата А.С.Ч. да му заплати сумата от 1800 лв., представляваща сбор от 36 неплатени наемни вноски за периода 12.03.2017 г. – 12.02.2020 г. за недвижим имот, ползването на който й е предоставено с влязло в сила решение постановено по гр. д. № ..../16 г., а също и на сумата от 270.30 лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане на наемните цени, които суми са дължими по силата на утвърдено с решение постановеното по гр. д. № ..../16 г. споразумение по чл. 49, ал. 4 Семеен кодекс.

В съответствие с твърденията на ищеца от представения с исковата молба заверен препис на съдебно решение постановено по гр. д. № .... по описа на Районен съд – ...., ... .. бр. с. за 2016 г. се установява, че със същото е прекратен бракът между страните, както и е утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, посредством което семейното жилище, придобито от тях, находящо се в с. ..., на ул. ......... № ..., е предоставено за ползване на А.К., за което тя се е задължила да заплащане на Р.К. месечен наем в размер на 50 лв., считано от влизане в сила на решението, до 12-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като решението е влязло в сила на 21.02.2017 г. Следователно спорът относно дължимостта на претендираните наемни цени за посочения в исковата молба период, а също и на обезщетенията за забавеното им плащане е разрешен с влязло в сила решение, поради което не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК и според алинея втора на посочената норма повторно заведеното дело следва да бъде служебно прекратено от съда. Освен това влязлото в сила съдебно решение съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа на него ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за процесните вземания.

Предвид гореизложеното на основание чл. 130 ГПК съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба на Р.М.К. с ЕГН **********, против А.С.Ч. с ЕГН **********.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

Вярно с оригинала!

ММ