Решение № 644 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114457 по описа за 2025 година намира следното:

Образувано е по искова молба на З. И. Р., ЕГН **********, с адрес: с.

******, ул. „****“ № **, чрез адв. Д. М. от АК – *****, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г., сключен между страните.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2005,44 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по заема от страна на ищцата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г., по силата на който ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД предоставил на ищцата З. И. Р. сумата от 1500,00 лв., при ГПР в размер на 45,28 % и ГЛП в размер на 38,90 %. Съгласно чл. 16, ал. 6 от Договора ищцата дължала на кредитора неустойка в размер на 2005,44 лв., в случай че не предостави предвиденото в договора обезпечение. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер на 2005,44 лв., разпределена на 12 вноски и платима заедно с погасителните вноски по заема. По този начин 1 общата сума, която следвало да бъде заплатена от ищцата З. Р., възлизала на 3840,00 лв.

Излагат се доводи за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в Договора липсвало посочване дали годишният лихвен процент е фиксиран или променлив, като не се съдържала информация за общия размер на възнаградителната лихва. На следващо място се твърди нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не било ясно какво се включва в годишния процент на разходите, каква е методиката за формирането му и колко е точното оскъпяване, доколкото в случая била предвидена дължимост и на неустойка. Ищцата поддържа, че ГПР по договора не е формиран съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, поради невключване на неустойката при изчисляване на ГПР. Твърди, че ако неустойката се включи в годишния процент на разходите, то действителният му размер би бил различен от посочения в Договора. По този начин потребителят бил въведен заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Ищцата твърди, че клаузата на чл. 16, ал. 6 от Договора за заем е нищожна, поради договарянето й в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност с оглед нейния размер.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за прогласяване нищожността на целия договор, а при условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 16, чл. 6 от него. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че страните по делото са сключили Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1500,00 лв., съобразно посочените в договора условия. Твърди, че годишният процент на разходите бил изчислен по формула, съгласно Приложение № 1 на ЗПК, като единственият разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент. Предвидената в договора неустойка не била дължима към момента на сключване на договора, тъй като изискуемостта на същата настъпвала при неизпълнение на посочените в договора задължения в седемдневен срок от неговото сключване. Поддържа, че уговорената в чл. 16 2 от договора неустойка не е и не следва да се включва в размера на ГПР.

Неустойката се явявала обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на потребителя да предостави обезпечение на кредитора. Счита, че уговорената между страните неустойка не може да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като няма такава функция. В процесния договор били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. Още при сключването на договора потребителят можел да направи преценка за икономическите последици от неговото сключване. Не била налице подвеждаща информация, която да повлияе на решението на потребителя дали да сключи или не договора.

По гореизложените съображения ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В открито съдебно заседание ищцата З. Р. не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. М. М., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г. и евентуален установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 16, ал. 6 о т процесния Договор за заем, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2005,44 лв. при непредоставяне на обезпечение по заема.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за заем:

В тежест на ищцата З. Р. е да докаже, че между нея и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за заем, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от 3

ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата между ищцата З. И. Р. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г., по силата на който „Кредит Тайм“ ЕООД е предоставило на З. Р. сумата от 1500,00 лв., при ГПР в размер на 45,28 % и ГЛП в размер на 38,90 %; че в чл. 16, ал. 6 от Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г. се съдържа уговорка за дължимост на неустойка в размер на 2005,44 лв. при непредоставяне на обезпечение; че дължимата неустойка при неизпълнение на задължението от страна на потребителя за предоставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР по договора за заем.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № *******/04.01.2024 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1500,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 38,90 % и годишен процент на разходите от 45,28 %. Погасяването на кредита се извършва на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 167,12 тях. Видно от представения погасителен план размерът на всяка погасителна вноска по заема, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 16, ал. 1 от Договора, е в размер на 320,00 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 07.01.2025 г. Общата сума за плащане (главница и договорна лихва) е посочена в размер на 1834,56 лв. Общата дължима сума по Договора с включен размер на дължимото плащане в случай на неизпълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Договора е отразен в размер на 3840,00 лв.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Договора заемателят се е задължил, в срок от 7 дни след сключването на Договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице поръчител следва да отговаря на следните кумулативно поставени в чл. 16, ал. 3 от Дотовора условия, а именно: да бъде дееспособно физическо лице; да е навършило 18 години; да има минимален осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на Договора, в размер на 800,00 лв. на месец; да има валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на Договора; да има стабилна кредитна история, т.е. да е без регистрирани просрочия по кредити в Централния кредитен регистър; да не е активен потребител на заемните продукти на ответното дружество и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

Съгласно чл. 16, ал. 6 от Договора при неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, регламентирано в чл. 16, ал. 1 от Договора, за което да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от Договора, ищцата - потребител дължи на кредитора - заемодателя неустойка в размер от 2005,44 лв.

Страните не спорят, че при формиране на размера на приложимия към заемното правоотношение ГПР е включено само вземането за възнаградителна лихва, но не и задължението за неустойка при 4 непредоставяне на обезпечение в размер на 2005,44 лв.

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата З.

Р. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заемния ресурс. Сключеният между ищцата и ответника Договор за заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ef9d831-20f1-416f-ad54-15dda473f144