Определение № 1184 от 05.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1184 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Кристияна Генковска

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900561 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА против решение № 664/25.10.2022 г. по в.т.д. № 63/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 261513/17.11.2021 г. по т.д. № 2424/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Т.О., VІ-17 състав, е осъден ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на “МТК ГРОУП” ООД, ЕИК 121538055, сумата от 43 239,46 лева, представляваща незаплатена част от възнаграждението за месец ноември 2017 г., съобразно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по иск с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 226, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19 от Закон за автомобилните превози, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 13 079, 94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 43 239,46 лева за периода от 15.12.2015 г. до 07.12.2020 г., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 78 от ГПК са присъдени в полза на “МТК ГРОУП” ООД направените по делото разноски пред първата инстанция и във въззивното производство.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 и 3 от процесния договор за извършване на обществен превоз на пътници, като е приел, че същата цели запазване на икономическата еквивалентност на престациите, формиращи 1 предмета на договора, при увеличаване на цената на влаганите в изпълнението горива над определен размер през срока на действието му, в сравнение с тази, действала към датата на неговото сключване, чрез предварително уговаряне на минимален стандарт на увеличението на единичната стойност на пробега за километър от 2,5 %, както и че това представлява предварително съгласувана между тях долна граница на своеобразния коректив на неблагоприятно изменената ценова конюнктура.

Твърди се, че неправилно е прието от въззивния съд, че провеждането на преговори и постигането на писмено съгласие между страните не е елемент от фактическия състав за изменение на договора в тази хипотеза, както и че провеждането на преговори и постигането на съгласие е основание да се дължи единствено увеличение, по-голямо от минималното, а при липса на постигнато съгласие възнаграждението се увеличава с 2,5% автоматично.

Твърди се, че тези изводи водят до подмяна на волята на възложителя при сключването на договора и не са съобразени с разпоредбата на чл. 38 от него, че измененията на договора се извършват с писмени споразумения между страните, което е абсолютна предпоставка за настъпване на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Твърди се, че неправилно е прието от въззивния съд при тълкуването на чл. 5, ал. 4 от договора, че механизмът за промяна на възнаграждението не включва кумулативното осъществяване на двете предпоставки, посочени в тази разпоредба. Твърди се, че ищецът вече се е възползвал от механизма за компенсация, предвиден в чл. 5, ал. 4, т. 1, т.нар.

“инфлационна клауза”, по която един от компонентите на инфлацията е именно цената на горивата, и с оглед на това е сключено споразумение между страните. Твърди се, че след като ищецът е компенсиран за увеличената цена съгласно т. 1 от горецитираната клауза, не може да бъде компенсиран за повишаване на цената на ГСМ и съгласно т. 2 от същата клауза. Твърди се също, че въззивният съд е разгледал само увеличението на цената на природния газ, но липсва обосновка относно увеличението или намалението на цената на смазочните материали. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че резервните части са включени към понятието смазочни материали, тъй като в договора такъв елемент никъде не е коментиран. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в детайли информацията, предоставена от НСИ, поради което е постановил необосновано и неправилно решение. Излагат се доводи и че въззивният съд неправилно не е отчел възражението на общината, че при анализ на договора се достига до извод, че страните са придали найголямо значение на датата на влизане в сила на същия по чл. 3, ал. 2, от която именно се отчитат сроковете по него, т.е. в случая от 26.07.2017 г. Твърди се, че с оглед на това не е отчетен правилно началният момент, от който е могло да се иска евентуално увеличение на цената, доколкото най-ранният момент би бил м. декември 2017 г., а ако се съобрази и уговореният период за преговори – едва през 2018 г. Твърди се, че поради това за процесния период м. ноември 2017 г., такова увеличение на цената за превоз не се дължи и искът е неоснователен.

2

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като са формулирани от касатора следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?

2. При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 от ЗЗД?

3. Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената?

4. Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка?

По отношение на така формулираните четири въпроса се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 38/27.02.2012 г. по гр.д. № 1227/2011 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о., решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 105/30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.

5. Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?

6. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?

7. Допустимо ли е въззивният съд, без да променя доклада по делото да размести тежестта на доказване по начин, който да доведе до удовлетворяване претенцията на ищеца?

8. Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за 3 процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки?

По поставените пети, шести, седми и осми въпрос касаторът не сочи по коя от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1 от ГПК претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

9. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

По така поставения правен въпрос се твърди основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обосновано с необходимостта от формиране на практика на касационната инстанция. Сочи се, че по същия е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

10. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 от ГПК?

По така формулирания от жалбоподателя въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д.

№ 1060/2014 г. на по описа на ВКС, I г.о.

Искането за допускане на касационен контрол се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК ответникът по касационната жалба “МТК ГРОУП” ООД е подал отговор, в който възразява по искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

В случая въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи ищцовите претенции, е приел, че между страните по делото е безспорно наличието на възникнали отношения по сключен на 02.12.2016 г. договор, с който СТОЛИЧНА ОБЩИНА е възложила на въззивника “МТК ГРОУП” ООД осъществяването на дейност по обществен превоз по посочени в чл. 1 от него автобусни линии от общинската транспортна схема и при уговорена в клаузата на чл. 5 от него единична цена от 3 лева/км без ДДС, като размерът на възнаграждението за съответния месечен отчетен период се определя на база на действително изминатия маршрутен пробег по 4 утвърденото разписание. Приел е, че не се спори, а и се установява от заключението на експертизата, че за отчетения по договора пробег от 480 438,67 км за м. 11.2017 г. общината е заплатила на изпълнителя сумата от 1 729 579,23 лева с ДДС. По спорния въпрос относно приложението на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 вр. с т. 3 от процесния договор относно увеличаване размера на превозното възнаграждение, поради увеличаване цената на ГСМ, в частност на природния газ, използван като гориво за автобусите, въззивният съд е приел наличието на предпоставките за увеличаване на единичната цена за превоз на това основание. Приел е, че се установява наличието на първата предпоставка - увеличаване цената на ГСМ с повече от 20% спрямо тази към датата на подписване на договора, тъй като изчисленото от вещото лице увеличение на средната цена на природния газ за крайни небитови клиенти през м. ноември 2017 г., спрямо цената през м. декември 2016 г., когато е сключен процесният договор, е в размер на 33,65 %. Приел е, че за начисляване на минималния размер на увеличението на възнаграждението от 2,5% не се изисква допълнителното съгласие на възложителя, тъй като той вече е дал такова за увеличението на цената с този размер при сключването на самия договор, ако са налице останалите предпоставки за това, включително при настъпването на посоченото в клаузата отрицателно потестативно условие – след водене на преговори не е постигнато съгласие между страните за увеличаване на цената над този размер до максималния такъв от 5 %.

Приел е, че поради това приложението на така уговорения защитен механизъм за изпълнителя е обусловено от изтичането на два вида относително определени срокове - кратък 7-дневен срок за започване на преговорите и дълъг 30-дневен срок за тяхното приключване, съчетани с потестативни условия, които са различни за всеки от тях. Приел е, че в случая с писмено предложение, връчено на 28.09.2017 г., “МТК ГРОУП” ООД е поканило СТОЛИЧНА ОБЩИНА за водене на преговори за актуализиране на цената на превоза, на което общината не се е отзовала в 7-дневния срок, поради което, считано от 06.10.2017 г., единичната цена на превоза се е увеличила с предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора минимална надбавка от 2,5 %, без да е необходимо допълнително съгласие на възложителя за това.