Решение № 39 от 05.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Троян, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340101221 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. Н. Х. ***, ЕГН **********, чрез адв.Е. Ц. от АК-Л., срещу А. Ф. Т. с посочен постоянен адрес: *** и настоящ адрес - ***и, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания, емоционален стрес, унижение и загуба на репутация, които са пряка и непосредствена последица от отправени към нея обидни думи „курва, проститутка, дебела крава еблива, ебеш се за жълти стотинки", в едно със законната лихва от деня на образуване на делото, до окончателно изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че работи в ***. На 21.07.2024г., заедно с колегата си И. С. била на работа, за времето от 19.00 часа на 20.07.2024година, до 07.00 часа на 21.07.2024 година. Сочи се, че около 21.50 часа оперативния дежурен при РУ Троян изпратил автопатрул, в състава на който участвала ищцата, да посети произшествие на централния площад в гр.Троян. Отивайки на място, пред стълбището на пешеходния мост между музея и шадраваните заварили на земята да лежи лице от мъжки пол. Сочи се, че ищцата разпознала лицето А. Ф. Т. – настоящият ответник. По данни на присъстващите наоколо граждани установили, че ответникът отправял псувни и обиди на присъстващите наоколо граждани, след което се спънал и паднал на земята.

Излага се, че ищцата се приближила до него и го попитала има ли нужда от медицинска помощ, тъй като по главата му имало кръв, при което ответникът започнал да отправя обидни думи към нея, наричайки я „курва, проститутка, дебела крава еблива, ебеш се за жълти стотинки“, като същевременно я 1 заплювал по лицето. Ищцата извадила мобилния си телефон, за да докладва на оперативен дежурен в РУ-Троян за ситуацията, но в този момент ответникът я ритнал по ръката, при което телефона паднал на земята и екрана му се счупил.

Твърди се, че в следствие на отправените към нея обидни думи от ответника, ищцата понесла душевна болка, страдания, емоционален стрес, унижение и загуба на репутация.

Излага, че по случая било образувано досъдебно производство, което приключило със сключване на споразумение, при което А. Т. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 предл.1 алт.1 във вр. ал.1 във вр .чл.26 ал.1 от НК и бил осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание било отложено за изпитателен срок от три години.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.И. Р. от АК-Л., депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло по основание и размер предявения иск по чл.45 ЗЗД. Навежда доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не ангажира доказателства. Прави доказателствени искания.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно и кумулативно съединени искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните материални предпоставки (юридически факти) – деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав и обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезщетение за причинените му вреди е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

На основание чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателен съд споразумение има последици на влязла в сила присъда, поради което ищецът не следва да установява в процеса на доказване осъщественото от дееца деяние, неговата противоправност и вината. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 115/11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. Съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които понятието „присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за 2 виновно в извършването на престъпно деяние.

От приложеното по настоящото дело НОХД № 171/2025 г. на Районен съд – Троян се установява, че с влязло в сила споразумение от 25.06.2025година, ответникът А. Ф. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, и настоящ адрес: ***, е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г. в интервала 21:50 часа – 23:30 часа, при условията на продължавано престъпление, извършил множество непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, същото по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, както по отношение на ищцата е установено че „….крещял и многократно напсувал на майка И. Х. - *** и отправил спрямо нея обидни и вулгарни думи: „курва", „проститутка", „дебела крава еблива", „ебеш се за жълти стотинки", заплюл я в лицето, ритнал лявата й ръка и счупил мобилния й телефон и многократно ритал долните й крайници…“, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр.

1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1 във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 (три) години, а на основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което А. Ф. Т. е бил задържан за срок от 24 часа, със Заповед за задържане на лице № 359зз-107/20.07.2024г. на РУ МВР Троян, като 1 /един/ ден задържане се зачита за 1 /един/ ден лишаване от свобода.

Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна затова, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги твърди.

Следователно в производството по делото е установено, че на 20.07.2024 г., във времето от 21:50ч. до 22:26ч. в гр.Троян, на пл."Възраждане" № 1, до Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства няколкократно ответникът крещял и многократно напсувал на майка И. Х. *** и отправил спрямо нея обидни и вулгарни думи: „курва", „проститутка", „дебела крава еблива", „ебеш се за жълти стотинки", заплюл я в лицето, ритнал лявата й ръка и счупил мобилния й телефон и многократно ритал долните й крайници.

Поради това и в случая ищцата следва да установи, че от противоправното деяние на ответника, което е установено с влязло в сила споразумение на наказателния съд, е претърпяла твърдените в исковата молба неимущесвтени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между между противоправното деяние на ответника и причинените вреди.

От показанията на свидетеля К. Т. К., който живее на съпружески начала с ищцата се установява, че след инцидента последната била много разстроена, през сълзи споделила за случилото се. Свидетелят сочи, че дълъг период от време „…като тръгне за работа, тя тръгва плахо, със страх, а преди тръгваше с удоволствие на работа..“. Сочи, че след този инцидент, поведението и доста се променило „…По принцип тя е много засмяна, лъчезарен човек, а след случая доста се промени…. без повод се разстройваше, започваше да плачи и всичко 3 това е свързано с този случай…“. Свидетелят заявява, че по негово настояване е потърсила съдействие на психолог, „…защото видях, че това не е тя, не е жената, която познавам…Затваряше се вкъщи сама и говореше с психолог….“.

От показанията на свидетеля Г. И. И. се установява, че познава И. Х. от около 10 години, още преди да започне работа в полицията, Знае за въпросния случай, тъй като отивайки на работа забелязал, че „… колегата и колежката, които са посетили въпросния сигнал, бяха с раздърпани и скъсани дрехи, мобилният телефон на колежката Х. беше счупен…“. Твърди, че „…сутринта, когато отидох да я сменя, беше наистина разстроена и след това, като сме говорили, споделяше, че се чувства обидно и унизително...“. Според свидетелят, това нейно „особено“ състояние продължило няколко месеца след случая. Свидетелят твърди, че всичките им колеги били запознати със случая „…. Тя се срамуваше от всичко казано по неин адрес….“, описва я като притеснена, плаха след този случай, а преди била винаги инициативна.

Съдът цени показанията на свидетелите, на основание чл. 172, ал. 1 ГПК като безпротиворечиво дадени и житейски логични. Последните следва да бъдат кредитирани при постановяване на съдебния акт, доколкото изложеното от тези свидетели, се подкрепя от събраните по делото доказателства, като не са налице обективни данни за конкретна тяхна заинтересованост.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетелите К. и И. намира, че от процесното деяние, за което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 предл.1 алт.1 във вр. ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи в страдание, емоционален стрес и дискомфорт, срам и унижение, плахост и неувереност, страх да не се случи повторно подобен инцидент.

Настоящият състав намира за несъстоятелно изложеното от защитника на ответника възражение в депозирания отговор на исковата молба за неоснователност на исковата претенция, доразвито по съществото на спора и в представена по делото писмена защита, в смисъл, че ищцата няма качеството на пострадал по чл.74 ал.1 НПК, тъй като за престъплението чл.325 ал.2 НК, за което е осъден ответникът, тя не е претърпяла вреди и затова е разпитана само като свидетел в досъдебното производство.

Обект на защита при хулиганството с оглед на систематичното му място в Глава 10 НК са обществените отношения, свързани с установения ред и общественото спокойствие на гражданите. Правото на иск за непозволено увреждане произтича от чл. 45 от ЗЗД, според който всеки, който е претърпял 4 вреда, има право на обезщетение. Макар хулиганството формално да засяга обществения ред, съдебната практика на ВКС категорично приема, че то може едновременно с това да засяга и личната сфера на гражданите. В гражданския процес ищцата трябва да докаже само, че конкретните действия на осъдения са й причинили вреди (болки, страдания, стрес), независимо как и в какво качество е била разпитана в наказателното дело.