Решение № 34 от 06.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500536 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Т. Я., чрез процесуалния й представител адв.Т. против решение № 858/04.07.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1056/2021г., с което на основание чл.464 ГПК е прието за установено в отношенията между „Си Транс“ ЕООД, ЕИК 103916259, Т. И. Й., ЕГН ********** и В. Т. Я., ЕГН **********, че В. Т. Я. няма вземания към Т. И. Й. за сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект – ап. № 10 в сграда № 1, изградена в ПИ ***, гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ бл.11, вх.1, ет.4, на основание чл.72 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от 8 873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл.3 от споразумение от 15.03.2019г., на основание чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, за сумата от 2 886.04 лева, представляваща заплатена арбитражна такса и за право на задържане до изплащане на подобренията от 59 158.49 лева, за които вземания е постановено решение от 18.06.2020г. по арбитражно дело № 1

11/2019г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр.София и е издаден изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. по ч.т.д. № 853/2020г. на ОС – Варна.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда са постановени в нарушение на правилата на закона, формалната логика, опита и научното знание, както и при неправилна преценка на доказателствения материал.

Оспорват се фактическите и правни изводи относно момента на извършване на процесните подобрения и че същите не са били заплащани от въззивницата. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – въззиваемото дружество „Си Транс“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Наведени са доводи по съществото на спора.

В с.з., чрез процесуалните представители въззивната жалба, съответно отговорът се поддържат.

Въззивникът Т. И. Й., конституиран във въззивното производство като необжалвал задължителен другар на въззивницата, на основание чл.265, ал.2 ГПК, изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Си Транс“ ЕООД против въззивниците В. Я. и Т. Й. иск с правно основание чл.464 ГПК.

В исковата молба на дружеството са изложени твърдения, че същото е кредитор на Т. И. Й. за вземане по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4083/2011г. на СГС и предмет на образувано изп.д. № 479/2018г. по описа на ЧСИ Л.С.. Това вземане е било присъединено към изп.д. № 1910/2020г. на ЧСИ Л.С., образувано по издаден в негова полза изпълнителен лист срещу същия длъжник и „Иво Транс 2009“ ЕООД. Принудителното изпълнение е било насочено срещу недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на длъжника Й.. Върху имота са били наложени възбрани, вписани съответно на 27.07.2018г. и 12.11.2019г. С оглед на това сочи, че на основание чл.459 ГПК е присъединен по право взискател 2 по изп.д. № 1015/2020г. на ЧСИ, образувано по искане на В. Т. Я. срещу Т. Й. за вземания за подобрения, за които е признато право на задържане върху горепосочения имот, за неустойка и разноски, всичките присъдени съгласно арбитражно решение от 18.06.2020г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ и въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. Твърди се, че тези вземания не съществуват, тъй като длъжникът Т. Й. е баща на взискателката Я., същите са признати в един симулативен процес, целящ увреждане на останалите кредитори, в т.ч. и него, предвид привилегията по чл.136, т.4 ЗЗД относно вземанията за подобрения с признато право на задържане. Като довод за симулативност сочи и обстоятелството, че процесуалният представител на взискателката е такъв и на длъжника по водените от „Си транс“ ЕООД дела срещу последния. Сочи се също така, че по аргумент от чл.19 ГПК арбитражният съд не е бил компетентен да се произнесе по възражението за задържане, тъй като същото е относимо към ревандикационния иск, какъвто не е предявяван. Навеждат се доводи за симулативност и на споразумението, представено като основание за претенциите, предмет на арбитражното решение. Твърди се, че взискателката В. Т. Я. не е извършила подобрения в имота, в т.ч. и в претендирания обем и стойност, както и че същата няма правата на добросъвестен владелецподобрител.

В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от въззивницата В. Я. с възражения за нейната неоснователност. Оспорва твърденията за воден симулативен процес, твърди, че е извършила всички подобрения в имота, посочени в процесното споразумение, както и че присъдените суми по него й се дължат.

Въззивникът Т. Й. не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК. В с.з., чрез процесуалния си представител е оспорил иска като неоснователен.

По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор относно приетата от първоинстанционния съд и установена от доказателствения материал фактическа обстановка, а именно, 3 че „Си Транс“ ЕООД и въззивницата В. Т. Я. са взискатели по образувани срещу въззивника Т. Й. изпълнителни производства, както и че последният е баща на въззивницата.

Към настоящия момент въззиваемото дружество се легитимира като взискател по изп.д. № 479/2018г. на ЧСИ Л.С., образувано срещу „Вики 2005“ ЕООД и Т. И. Й. въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д. № 4083/2011г. на СГС и съгласно който длъжниците са солидарно осъдени да му заплатят подробно посочени суми, признати с решение по арбитражно дело № 1/2011г. Принудителното изпълнение по това дело е насочено срещу имущество на длъжника Й., в т.ч. и недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр.Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.11, вх.1, по отношение на който е наложена възбрана. Междувременно изп.д. № 479/2018г. е било присъединено към изп.д. № 1910/2020г. на ЧСИ Л.С., имащо за предмет вземане на „Си Транс“ ЕООД срещу „Иво Транс 2009“ ЕООД и Т. Й., като солидарни длъжници по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1050/2020г. вр. арбитражно решение от 08.06.2020г. по ВАД № 231/2019г. С оглед постановена в хода на изпълнението, по реда на чл.47, ал.1 ЗМТА, отмяна на арбитражното решение /решение № 51/26.04.2021г. по т.д. № 1486/2020г. на ВКС/, с разпореждане от 26.04.2021г. на ЧСИ изпълнителното производство по отношение вземането по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1050/2020г. е прекратено, извършената публична продан на апартамент № 10 и изготвеното разпределение са отменени. Висящо е останало вземането срещу Т. Й. по присъединеното вземане по изп.д. № 479/2018г.

Въззивницата В. Я. се легитимира като взискател на баща си Т. Й. по образуваното изп.д. № 1015/2020г. на ЧСИ Ст. Янкова въз основа на издаден по ч.т.д. № 853/2020г. на ОС – Варна изпълнителен лист, съгласно който длъжникът е осъден да търпи валидно упражнено в рамките на процеса от В.

Т. Я. право на задържане до заплащане на сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр.Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.11, вх.1, да заплати сумата от 59 158.49 лева, стойност на подобренията, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, сумата от 8 873.77 лева, представляваща уговорена между страните неустойка в чл.3 от споразумение от 15.03.2019г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата от 2 886.04 лева, представляваща 4 заплатена арбитражна такса. Изпълнителното основание за така издадения изпълнителен лист е арбитражно решение от 18.06.2020г. на Софийски арбитражен съд, постановено по арб.д. № 11/2019г.

С разпореждане на ЧСИ Янкова от 18.08.2020г. върху процесния имот е наложена възбрана. С оглед на това и вр. наложените предходни възбрани по изп.д. № 479/2018г. на ЧСИ Л.С., на основание чл.459 ГПК въззиваемото дружество е присъединен по право взискател по изп.д. № 1015/2020г. В същото време въззивницата е присъединена като взискател по изп.д. № 1910/2020г., изпълнението по което към настоящия момент има за предмет присъединеното вземане по изп.д. № 479/2018г.

Наличието на предявени за принудително удовлетворяване претенции от двамата взискатели, всеки един явяващ се присъединен кредитор по изпълнението на другия, обуславя и правния интерес от предявения от „Си Транс“ ЕООД иск по чл.464 ГПК за отричане на оспорваните от него вземания на въззивницата.

Възраженията срещу вземането могат да касаят както основанието за неговото възникване и съществуване, така и претендираната за него привилегия. С оглед характера на исковата претенция – отрицателен установителен иск, в тежест на кредитора по оспореното вземане е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на валидно възникнало и съществуващо свое притезание. Съдебното му установяване, в това число и от арбитраж, в процес, воден между длъжника и кредитора, е непротивопоставимо на оспорващия взискател /арг. от чл.464, ал.2 ГПК/.

В настоящия случай претендираните от В. Я. суми, присъдени с цитираното по-горе арбитражно решение, се основават на сключено между нея и баща й Т. Й. извънсъдебно споразумение от 19.02.2019г. /в диспозитива на решението на АС погрешно е вписана дата 15.03.2019г./. Видно от съдържанието на това споразумение е, че страните по него са постигнали съгласие за прекратяване на сключен между тях предварителен договор от 20.01.2017г. за покупко-продажба на процесния апартамент поради невъзможност на продавача Й. да прехвърли собствеността, свободна от тежести – ипотеки и възбрани, посочено е, че на 19.01.2019г. продавачът е отправил известие за това и е поискал възстановяване на владението, признато е, че въззивницата като купувач е извършила подобрения в имота, 5 посочени по пера, на обща стойност 59 158.49 лева, продавачът се е задължил да й заплати тази сума в срок до 15.03.2019г., като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 15% от стойността на подобренията. Съгласно чл.5 от коментираното споразумение до заплащане на подобренията купувачътподобрител упражнява право на задържане на имота, на основание чл.72 вр. чл.70 ЗС, което му дава привилегията по чл.136 ЗЗД.

Приет като доказателство е и процесният предварителен договор от 20.01.2017г., съгласно който Т. Й. е поел задължение в срок до 01.04.2018г. да продаде на дъщеря си процесния апартамент за сумата от 100 000 лева, платима при изповядване на окончателния договор, както и е декларирал, че в този срок ще освободи имота от наложени възбрани по цитирани в т.7 от договора изпълнителни дела. В т.11 е посочено, че владението върху имота се предава на купувачката с подписването на предварителния договор, който има роля на приемо-предавателен протокол между страните.

Подобно на възраженията срещу споразумението предварителният договор е оспорен от въззиваемото дружество като симулативен, без достоверна дата, както и за липса на извършено предаване на владението.

Наведени са и доводи, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и унищожаем, на основание чл.27 ЗЗД, поддържани в отговора на въззивната жалба и които доводи съдът намира за неоснователни. Не е налице постигане на забранена от закона цел, нито правен резултат противоречащ на общоустановени морални норми, а възражението по чл.27 ЗЗД е недопустимо, по арг. от разпоредбата на чл.32 ЗЗД.