Акт № 381 от 27.10.2020, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Теодорина Димитрова

Членове:Любка Милкова

Лилия Ненова

Секретар:Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500571 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адвокат Аня Минчева от ВТАК, срещу Решение № 145/30.06.2020 г., постановено по гр.дело № 2357/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че В. Г. В. не му дължи сумата от 832,42 лева, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г., за неизмерена и непотребена електроенергия за обект на адрес: гр. Л., ул. „*“ № , съгласно справка № 56567_10В5 от 13.12.2019 г. за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия, обективирана във фактура № ********** от 13.12.2019 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на В.

Г. В. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 410 лв.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.

Жалбоподателят сочи, че правото на дружеството да извърши корекция на потребена електрическа енергия произтича от разпоредбата на чл. 183 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задължаваща най-общо купувача да заплати цената на получената от него стока, като оспорва извода на първостепенния съд за липса на действаща правна норма, обуславяща правото на дружеството за извършване на корекция на потребената от абоната електрическа енергия. Позовава се на текстове на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за измерванията относно правото на оператора на електроразпределителната мрежа да проверява средствата за измерване, задълженията му да осигурява техническата им изправност, както и извършването на метрологична проверка на същите. Изтъква констатациите за наличието на извършена промяна в схемата на средството за търговско 1 измерване (СТИ) – направен допълнително късо /шунт/ с припой върху електронната платка на токов датчик на първа и трета системи, както и установен измерител на грешка „минус 70%“, в съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен протокол, официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, като извежда извод, че в случая не е отчитана цялата преминаваща през средството за измерване електрическа енергия, в каквато насока било и изявлението на вещото лице по изготвената по делото експертиза. Счита, че в случая е налице виновно неизпълнение на задължението на абоната да не променя схемата на СТИ и да не потребява електрическа енергия без тя да се измерва от такова средство, което според жалбоподателя е основание за ангажиране отговорността на абоната за заплащане на потребената от него, но неизмерена електрическа енергия. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Сочи още, че поради невъзможността да се установи датата на извършване на вмешателството в схемата на електромера, както и периодите на потребяване на електрическа енергия, без тя да се измерва напълно от СТИ, доколкото в случая е налице правно и фактическо основание за възникване на процесното задължение на абоната, приложение следвало да намери текста на чл. 162 от ГПК, съгласно който когато искът е установен по своето основание, но не са налице достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема предвид заключението на вещото лице, като оспорва изводите на първостепенния съд за неоснователност на претенцията само поради невъзможността за нейното остойностяване. С тези доводи и съображения моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – В. Г. В. , чрез адвокат Росен Ташков от АК-Монтана, в който се заема становище за неоснователност на жалбата. Прави се позоваване на констатациите в протокола за извършената на 18.02.2019 г. проверка на процесното СТИ, на показанията на свидетеля Петров и на обясненията на вещото лице, като се извежда извод, че не е осъществена намеса в СТИ преди демонтажа му от служителите на „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се нарушение на чл. 47, ал. 5 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с оглед датата на предаване на демонтираното СТИ за изследване в БИМ. Изтъква се, че процесният електромер е бил метрологично негоден. Сочи се, че според вещото лице при процесното СТИ не може да съществува точен измерител на грешката и неправилно дружеството е приложило такъв (-70%) в справката за корекция.

Посочва се, че към момента на извършване на процесната проверка ПИКЕЕ са отменени, поради което извършената от дружеството корекция е незаконосъобразна. Сочи още, че съдебната практика отрича правото на доставчика за извършване на едностранна корекция на сметките въз основа на клаузи, съдържащи се в приети от самия него Общи условия поради нищожност на подобни клаузи по силата на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и че съобразно нормата на чл. 83 от ЗЕ корекционната процедура следва да е уредена в нормативен акт каквито са ПИКЕЕ, а не в общи условия на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. На следващо място се заема становище за липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, с оглед на което коригирането на сметките за доставена електроенергия противоречало на регламентирания виновен характер на договорната отговорност. Изтъква се, че съобразно общите правила на договора за продажба купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги и само за реално доставена стока, а по делото липсват доказателства начислената служебно електроенергия да е реално доставена на потребителя и потребена от него и то в рамките на корекционния период. С тези съображения се моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от 2 адвокат Минчева, която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.

Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представя писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства се навеждат доводи и възражения, идентични с изложените във въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание и не се представлява. С депозирана преди датата на съдебното заседание молба, подадена чрез процесуалния представител на страната – адвокат Ташков, поддържа се представения по делото отговор, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, представят се списък по чл. 80 от ГПК и писмени бележки, в които се доразвива доводите и възраженията от подадения отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на В. Г. В. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 832,42 лв., представляваща начислена по партида с клиентски номер ********** електроенергия за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. за абонатен номер ********** на адрес: гр. Л, ул. „*“ № .

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която заплаща на ответното дружество по горепосочената партида за упоменатия недвижим имот. Сочи, че получил фактура за служебно начислена електрическа енергия, която оспорва като недоставена и непотребена от него и отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума. Заема становище за липса на правно основание за извършване на корекцията от страна на ответника и недействителност на проведената корекционна процедура, като развива подробни съображения в тази насока.

В депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответното дружество заема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Сочи, че на 18.02.2019 г. оправомощени служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ за абонат на недвижим имот на ул. „*“ № * в гр. Л. По време на проверката констатирали, че електромерът измерва с грешка „-94,16%“, поради което подменили същия с нов. За осъществената проверка бил съставен констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 61 от Общите условия на дружеството, копие от който бил изпратен на ищеца. Демонтираното СТИ било изпратено в БИМ, във връзка с което бил 3 съставен протокол за извършена проверка с констатация за видима външна намеса и изменения в схемата на електромера (направено допълнително късо с припой върху електронната платка на токовия датчик на първа и трета системи) и установен точен измерител на грешката „-70%“. Предвид резултатите от проверката и установения факт на неправомерно въздействие върху схемата на електромера, водещо до неизмерване на 70% от потреблението на абоната, било изготвено становище за начисления на електрическа енергия за период от 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното измерване. На основание на съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, ищецът като потребител на енергийна услуга и купувач дължал процесната сума като цена на потребена електрическа енергия за определен период от време, без тя да е била отчетена с техническо средство, поради осъществено неправомерно въздействие върху схемата на СТИ.

Релевантните за спора факти са следните: Обявено за безспорно между страните по делото е, че В. Г. В. е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби“ АД по партида с клиентски № ********** за абонатен № ********** за обект на потребление с адрес: гр. Л., ул. „*“ № , както и издаването от дружеството на фактура № ********** от 03.12.2019 г., с която за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. служебно е начислена електрическа енергия в размер на 4 211 кWh на стойност 693,68 лв. без ДДС, респ. 832,42 лв. с включен ДДС, заплащането на която се претендира от ищеца.

От констативен протокол № 1502419 се установява, че на 18.02.2019 г. П. П. и Д.Д. - служители на „Електроразпределение Север“ АД, са извършили проверка на техническо средство с фабричен № 200956, монтирано за обект с адрес: гр. Л., ул. „*“ № *, клиентски № **, абонатен № *, по време на която поради измерена с еталонен уред грешка „-94,16%“ демонтирали същото и на негово място поставили ново. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които удостоверили това обстоятелство с подписите си в протокола. Копие от протокола е получен от абоната по пощата.

Видно от констативен протокол № 472/06.12.2019 г. при извършено изследване на демонтирания електромер в Българския институт по метрология не са установени механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на СТИ, като е констатирано наличието на необходимите обозначения на табелката на електромера и наличие на фирмен знак (пломба). Констатирано е, че техническото средство е с изтекъл срок на последваща проверка. При продължително натоварване на дневната тарифа на електромера е отчетена грешка „-70%“, което е над максимално допустимата „±2“. Установено е още, че при кратковременно включване на електромера е налице пропускане, но нерегистриране на преминаващата енергия през първа и трета фази. Посочена е видима външна намеса и изменение в схемата на електромера – направен допълнително късо (шунт) с припой върху електронната платка на токов датчик на първа и трета системи. Заключението относно техническото състояние на средството за измерване е, че същото не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.