Определение № 4347 от 22.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4347 гр. Варна, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101954 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.

194 ал. 3 във вр. с чл. 214 ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

На основание чл. 140 от ГПК съдът намира, че делото следва да бъде насрочено.

Съдът на основание чл.140 ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявени искове от З. Д. З., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Бяла, град Бяла, ********** срещу Военно формирование 34400 гр. Варна, с адрес: град Варна, ********, с правно основание чл. 194 ал. 3 във вр. с чл. 214 ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 440 лв.

/двадесет и пет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, която представлява дължимо обезщетение за полагане на труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка (изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) за периода 01.10.1996 г. - 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

1

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

Твърди се, че ищецът е бил в служебно правоотношение за периода от 25.07.1996 г. до 13.09.2019 г.

Ищецът, въз основа на Договор за кадрова военна служба № 1136 от 25.07.1996 г., е служил във Военно формирование /поделение/ 26200 - град Айтос на длъжност Командир на взвод и считано от 01.10.1996 г. е бил преназначен във Военно формирование 28430 на длъжност Командир на рота.

С допълнително споразумение № 799 - 1В97/27.10.2004 г., сключено с Началник на поделение 34400 - град Варна към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996 г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова Допълнително споразумение № 799 1В97/27.10.2004 г., сключено с Началник на поделение 34400 - град Варна към договор за военна служба № 1136 от 25.07.1996 г. е бил удължен срокът на договора за военна служба с 3 години, като с последващо такова Допълнително споразумение № 1019 - 1134/30.07.2007 г., отново сключено с Началник на поделение 34400 - град Варна, срокът на договора за кадрова военна служба е удължен с още 3 години - до 22.08.2010 г. В изпълнение на чл. 134а, във връзка с параграф 139, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредба на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) като заварен на военна служба военнослужещ при влизане в сила на закона, на 30.04.2010 г. в град Варна, ищецът е сключил нов Договор за военна служба № 32/20.05.2010 г. на длъжност „старши направленец" във военно формирование (поделение) 28430, изискваща военно звание „капитан - лейтенант", на която е назначен на 01.08.2009 г. със Заповед № К - 24/30.07.2009 г. на Началника на ЦП на ВМС. Срокът на договора е удължен с две години, считано от 28.10.2020 г. с Допълнително споразумение № 1359/12.03.2018 г. Със Заповед на Министъра на отбраната № KB 421/24.07.2019 г. гр. София и с Вх. № РР - 02 - 1089/07.08.2019 г. на поделение 28430, договорът на З. З. е прекратен на основание чл. 146, т. 2, чл.

161, т. 2 и чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ - по взаимно съгласие на страните, изразено с подаден рапорт, а със Заповед на командира на военно формирование 28430 - Варна от 10.09.2019 г. с№ JIC - 01 - 23 е бил отчислен от списъчния състав на военно формирование 28430, считано от 13.09.2019 г.

2

Искът е заведен срещу ответника Военно формирование 34400 - гр.

Варна, тъй като съгласно Върховният касационен съд /Решение № 128 от 29.04.2011 г. по Гр.Д № 1356/2009 г., IV ГО и Решение № 416 от 26.10.2012 г. по Гр.Д № 271/2012 г., IV ГО/, ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба, е поделението (военното формирование), разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната.

Ищецът е назначен към Военно формирование 28430 - Варна, но разпоредител с бюджетни кредити, в случая е висшестоящото учреждение Военно формирование 34400 - град Варна.

Според чл. 194, ал. 6 от ЗОВСРБ времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.

Отйосно реда за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност ал. 7 препраща към акт на Министъра на отбраната.

'

*

'

Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл. 195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец -168 часа, а времето за дежурство е служебно време.

В чл. 214, ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ е уредено на военнослужещите да се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време.

Доколкото за реда за отчитане и заплащане на положения труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка - такъв над установеното служебно време, разпоредбата на чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ препраща към акт на Министъра на отбраната, то за процесния период такъв са Заповед № ОХ-313/08.05.2001 г. и Заповед № 296/19.05.2011 г. на Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, уреждащ реда за отчитане и заплащане на положения извънреден труд от 3 кадровите военнослужещи.

Нарушавайки законовата уредба относно полагането на дежурства и нормалната продължителност на работното време, както и полагането на труд над нормативно определения както още от началото на 1996 г., така и след Заповедите на Министъра на отбраната на Република България с № № 296/19.05.2011 г. и ОХ - 313/08.05.2001 г., и цитираните по-горе норми, със свои Заповеди, относно организацията на служебното време на военнослужещите при носене на дежурства за периода 1996 г. - 2019 г., Командирът на Военно формирование 28430 - гр. Варна е организирал разпределението и отчитането на служебното време по начин, по който при изпълнение на дежурство, в резултат на некомпенсиране с почивка на увеличената продължителност на служебното време, се превишава законно установената месечна продължителност, без да се заплаща възнаграждение за труд над установеното служебно време.

Освен писмените годишни заповеди, през периода на иска, въз основа на заповеди на Командира на Военно формирование 28430 - гр. Варна през периода 1996 г. - 2019 г., военнослужещите, които ще застъпват в 24-часово дежурство, са били задължавани да се явяват поне с час и половина по-рано.

Така, въз основа на заповеди на Командира на ВФ, продължителността на едно дежурство се увеличава незаконосъобразно.

Въпреки това, военнослужещите стриктно са изпълнявали дори и устните заповеди, тъй като това е тяхно задължение, съобразно устройствените актове в Българската армия, а неизпълнението на заповед на началника е престъпление по Наказателния кодекс. Това време обаче също не е компенсирано с почивка и не е изплатено обезщетение за положен труд над нормативно определения (за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време).

За изпълняваната от ищеца длъжност „Командир на рота", както и след сключването на нов договор за военна служба през 2010 г., когато е заел длъжността „старши направленец" във Военно формирование 28430 - гр.

Варна, полагането на дежурство не е основно задължение, т.е. не е бил щатен дежурен. В такъв случай, съгласно Заповед № 296/19.05.2011 г. на Министъра на отбраната относно реда за разпределяне на служебното време на кадровите военнослужещи и отчитане на положения извънреден труд, отчитането на 4 продължителността на служебното време се извършва сумарно за всеки отделен месец.

За периода от месец октомври 1996 г. до месец април 2010 г., включително и за периода, обхващащ последващия договор за военна служба - от месец април 2010 г. до прекратяването на същия през месец септември 2019 г., ежемесечно, в резултат на положените от доверителя ни дежурства и некомпенсирането им с почивка, ищецът е превишавал месечната продължителност на служебното време с посочените подробно по- долу брой часове за всеки месец, без за това да бъде компенсиран с почивки, като дори и след прекратяването на служебното правоотношение не му е заплатено и полагащото му се обезщетение за положен труд над нормативно определения (за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време, некомпенсиран с почивка) за съответния период.

Тъй като по отношение на начините на изчисление на размера на паричното обезщетение в случаите на некомпенсиране с почивки приложение намира Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, то в съответствие с чл. 4, т. 4 от същата, дължимата сума за всеки от долупосочените периоди следва да бъде завишена с 20 на сто, като съгласно Постановление № 74 от 23.03.2001 г. за приемане на Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, размерът на възнаграждението се изплаща в увеличен размер, както следва:

1.

С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд в работни дни

2.

С увеличение 40 на сто - при полагане на извънреден труд в почивни дни

3.

С увеличение 80 на сто - при полагане на извънреден труд в дни на официални празници

4.

С увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд при сумирано отчитане на работното време.

Сочи се, че в случая не се касае за положен извънреден труд, а такъв, положен в повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, вземането за което 5 възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358 ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2, т. 2 от КТ. /В този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по Тълк. Д № 6/2017 г., ОСГК на ВКС/.

Уточнява, че преценката в случая относно течението на давностните срокове включва и периода на обявеното извънредно положение през 2020 г., поради което следва да се вземе предвид, че спрелите да текат на 13.03.2020 г. давностни срокове започват отново да текат считано от 21.05.2020 г., като са спрели да текат за период от общо 69 дни. Поради това вземанията на З. Д. З. следва да се погасят при посочената 3 - годишна погасителна давност на 21.11.2022 г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

В него се сочи, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърдят, че тригодишният давностен срок за предявяване на иска по чл.

358, ал.1 т.З във връзка с ал.2, т.2 от КТ е изтекъл на 13.09.2022г., а позоваването на обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г./ е неоснователно, тъй като ищеца е можел да упражни правото си на иск при спазване на въведените противоепидемични мерки.

Прави възражение, че командира на военно формирование 34400-Варна не е надлежния ответник по предявените искове, а надлежен ответник е военното формирование, в което е служил ищеца. Оспорва, че формированието, в което е служил ищеца, не е самостоятелен разпоредител със бюджетни средства, тъй като поделението има отделен военнопощенски номер -28430-Варна, има отделна финансова служба и има отделен Булстат 1290101960092. Поради това искът следва да бъде насочен към формированието, с което ищеца е бил в служебни правоотношения - военно формирование 28430- Варна, а не към ответното военно формирование 34400 6