Решение № 19230 от 25.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19230 гр. С., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110152319 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „Р.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 03.08.2020 г., в качеството си на изпълнител, е предоставил на ответното дружество възложител, собствена строителна техника - земекопни машини ведно с оператор, за временно и възмездно ползване извършване на услуги срещу заплащане. Срещу предоставените му за ползване машини възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя съответна цена в размер на 300 лв. на една машиносмяна, която цена била договорена между страните в Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 2.1 от договора срокът за заплащане на услугата е в края на всеки календарен месец, считано от датата на предаване и приемане на машините 03.08.2020 г. Поддържа, че във връзка със сключения договор ответникът е възложил на ищеца извършването на работа с техника на ищеца, като последният е извършил за сметка на ответника транспортни услуги – извозване на скална маса със собствена техника и оператор. Твърди, че коректно е изпълнил задълженията си по договора, включително е предоставил договорената услуга на възложителя със собствена техника, гориво и оператор.

Сочи, че възложителят приел извършената от изпълнителя работа без забележки. За извършената работа ищецът издал на ответника следните данъчни фактури: фактура № 0000000381/31.08.2020 г.; фактура № **********/31.08.2020 г.; фактура № 0000000385/30.09.2020 г.; фактура № 0000000386/30.09.2020 г. и фактура № 0000000389/22.10.2020 г. Фактурите били осчетоводени надлежно в счетоводството на ответника, който ги включил в месечната Справка - декларация и заплатил дължимия по тях ДДС. Задължението по фактура № 0000000386/30.09.2020 г. на стойност 9 537,42 лв. с ДДС 1 било погасено частично, като останало непогасено задължение в размер на 1 037,42 лв. с ДДС. Въпреки настъпилия падеж към 06.11.2020 г. задължението и по фактура № 0000000389/22.10.2020 г. на стойност 3 134,88 лв. с ДДС не било погасено. Ищецът твърди, че за посочените суми срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13333/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, срещу която е подадено възражение от ответника.

По изложените съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор от 03.08.2020 г., във връзка с който между страните е имало търговски взаимоотношения, както и че ищецът е издал процесните фактури. Въпреки това оспорва материалната легитимация на ищеца, като твърди, че същият е прехвърлил вземането си срещу ответника на „П.И.“ ЕООД чрез договор за цесия от 15.03.2021 г., за която ответникът е получил уведомление на 31.03.2021 г., поради което кредитор на процесните вземания е цесионерът „П.И.“ ЕООД, а не ищецът. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 4 172,30 лв., представляваща възнаграждение за предоставена строителна техника и извършване на строителни дейности с нея (извозване на скална маса) въз основа на договор от 03.08.2020 г., за която са издадени фактури: фактура № 0000000386/30.09.2020 г. и фактура № 0000000389/22.10.2020 г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13333/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.

Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК. Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Предвид изложените в случая обстоятелства в исковата молба, както и в заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано заповедното производство, чието продължение се явява настоящото исково производство, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, доколкото главната претенция се основава на твърдения за неплатени от ответника задължения по издадени от ищеца фактури от 30.09.2020 г. и от 22.10.2020 г. за услуги, изпълнението на които е обективирано в 22 броя товарителници – транспортни услуги по извозване на скална маса с техника и оператор, собствени на ищеца и отдадени под наем на ответника, и е прието без възражения от ответника. Тази правна квалификация е възприета и в изготвения от съда проект за доклад, обявен за окончателен без възражения на страните.

2

Възражението на ответника за недопустимост на иска, доколкото е предявен от и срещу ненадлежна страна е неоснователно. Процесуалната легитимация, която обуславя допустимостта на иска, се определя от твърденията на страните. В настоящия случай ищецът твърди, че именно той е носител на оспорените вземания и ответникът му дължи претендираните суми предвид наличието на облигационни отношения между страните, поради което искът е допустим, а проверката дали ищецът е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания от ответника е въпрос по основателността на иска и подлежи на разглеждане по същество.

По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договори за отдаване под наем на строителна техника и за извършване на транспортни и строителни дейности с нея и тяхното съдържание (по същество договор за изработка, който е неформален, т. е. допустимо е сключването му в устна форма, като е достатъчно взаимно съгласие на страните по основните му елементи – предмет и възнаграждение), изпълнение от страна на ищеца на възложената работа качествено и в срок, и предаването, респ. приемането й от ответника.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително при условията на насрещно доказване да установи, че ищецът е прехвърлил вземанията си по процесните фактури на трето лице – цесионер, за което ответникът е бил уведомен.

Договорът за изработка се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане на работата.

Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит.

По делото е приет договор от 03.08.2020 г., сключен между „Н.Т.“ ЕООД като изпълнител и „Р.Т.С.“ ЕООД като възложител, по силата на който изпълнителят е предоставил на възложителя за временно и възмездно ползване земекопни машини с оператор на обект с. Ж., общ. К.. Срещу предоставените му за ползване машини, възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя наемна цена, посочена в Приложение № 1 към договора, считано на машиносмяна. Съгласно Приложение № 1 към договора като вид услуги са посочени: извозване на инертни материали със самосвал с цена лв./машиносмяна – 300 лв.

Представени и приети са процесните фактури - фактура № 0000000386/30.09.2020 г. с 3 получател „Р.Т.С.“ ЕООД и издател „Н.Т.“ ЕООД за извършени транспортни услуги съгласно приложен опис на стойност 9 537,42 лв. с ДДС и фактура № 0000000389/22.10.2020 г. с получател „Р.Т.С.“ ЕООД и издател „Н.Т.“ ЕООД за извършени транспортни услуги съгласно приложен опис на стойност 3 134,88 лв. с ДДС, които не са подписани за получател.

Като доказателства по делото са приети също 22 броя товарителници, по които изпращач и получател е „Р.Т.С.“ ЕООД, а превозвач „Н.Т.“ ЕООД, които имат за предмет извозването на скална маса до с. Мъдрец (област К.) и с. Ч., както следва: с № 009067 от 09.09.2020 г., с № 009068 от 10.09.2020 г., с № 009069 от 11.09.2020 г., с № 009070 от 14.09.2020 г., с № 009071 от 15.09.2020 г., с № 009072 от 16.09.2020 г., с № 009073 от 17.09.2020 г., с № 009074 от 18.09.2020 г., с № 009075 от 21.09.2020 г., с № 009077 от 22.09.2020 г., с № 009078 от 23.09.2020 г., с № 009076 от 24.09.2020 г., с № 009079 от 25.09.2020 г., с № 009080 от 28.09.2020 г., с № 009081 от 29.09.2020 г., с № 009082 от 30.09.2020 г., с № 009088 от 09.10.2020 г., с № 009087 от 08.10.2020 г., с № 009086 от 07.10.2020 г., с № 009085 от 06.10.2020 г., с № 009084 от 02.10.2020 г., с № 009083 от 01.10.2020 г., в които товарителници са посочени страни – изпращач и превозвач; направление на превоза; дата; количество на работата; наименование на дейността – извозване на скална маса; подпис на превозвача.

За установяване договорните отношения между страните по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.Я.П., син на управителя на ищцовото дружество и служител в същото. Той споделя, че знае за съществуващи търговски отношения между страните, двете дружества работили заедно и правили път Х. – К..

Посочва, че ищцовото дружество извършвало дейност по извозването на строителните отпадъци и извършването на изкопни дейности, като отношенията между дружествата продължили 3-4 месеца. Споделя, че отношенията между страните били трудни, тъй като постоянно била налице забава на плащанията от страна на ответното дружество, като дори след приключване на отношенията между страните останали непогасени задължения в размер на 4 000 лв. – 5 000 лв., за което имало издадени фактури, получени от „Р.Т.С.“ ЕООД. Посочва, че е наясно с предложението за сключване на договор за цесия, но същият не бил подписван от представител на „Н.Т.“ ЕООД. Не са имали никакви отношения с фирма „П.И.“ ЕООД, нищо не били прехвърляли, тъй като дружеството било в несъстоятелност.

Съгласно чл. 172 ГПК показанията на роднините на страна по делото, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В настоящия случай безспорно свидетелят Петков представлява такова лице, но доколкото показанията му се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а и ответникът не оспорва наличието на търговски взаимоотношения между страните, съдът счита, че показанията му следва да се ценят като достоверни и логични, като следва да се приеме, че между страните са били налице облигационни отношения по договор за наем на строителна техника от 03.08.2020 г. и във връзка с него по неформален договор за изработка - извозване на строителни материали с 4 отдадената под наем техника от ищеца като изпълнител, в полза на ответника като възложител. Наличието на търговски отношения не се оспорва от страните, а обстоятелството, че между страните е имало сключен договор от 03.08.2020 г. във връзка, с който ищцовото дружество е издало процесните фактури (в които е фактурирана цена за извозване на скална маса, които услуги са извършвани от ищеца съгласно събраните свидетелски показания) е отделено като безспорно между страните с доклада по делото и ненуждаещо се от доказване.