Решение № 520 от 23.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220103714 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Агро пропъртис Треийд" ЕООД - гр.

Ветрен срещу Г. Н. С. с адрес в гр. Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 697 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от дружеството в резултат на отказ на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител да извърши дължими действия по въвод във владение.

В исковата молба се твърди, че при ответника като ЧСИ било образувано изпълнително дело с взискател ищцовото дружество и длъжник Г. Г. Д. по изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 417 от ГПК, за изпълнение на задължение за предаване на поземлен имот в гр. Пазарджик и построени в него сгради за производствена дейност. Задължението се пораждало от договор за наем, сключен от дружеството като наемател и Г. Д. като наемодател и собственик на 1/2 идеална част от имота. След като изпълнил процедурата по чл. 428 и сл. от ГПК, С. насрочил въвод във владение на взискателя на 04.12.2022 г., но впоследствие с постановление от 01.12.2022 г. отказал извършването на въвода, и то без ясни и основателни мотиви. Ищецът счита, че съдебният изпълнител е следвало едва на място при въвода да констатира дали са налице предпоставките за него, кое лице се намира в имота и противопоставими ли са неговите права на тези на взискателя. Отказът за извършване на опис бил обжалван пред окръжния съд и бил отменен, като съдът ясно изложил мотиви за това, че ЧСИ преждевременно е отказал въвода, вместо да извърши дължимите действия. Сумата 697 лв. представлява разноски по делото пред окръжния съд 1 по обжалването на отказа - 97 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Излагат се доводи, че съдебният изпълнител носи отговорност за вреди по чл. 74 от ЗЧСИ не само пред длъжника, но и пред взискателя.

Искът е с правно основание чл. 75 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска частично по размер като неоснователен - счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. са прекомерни, тъй като делото не е разгледано в открито заседание и няма фактическа и правна сложност, а минималното адвокатско възнаграждение по такова дело е 400 лв.

В хода на делото страните поддържат становищата си. Ответната страна излага доводи за достатъчна фактическа и правна сложност на делото, независимо че не е било разгледано в открито заседание - книжата по него са немалък брой, а предметът му е специфичен. Освен това качеството на адвокатската защита е изиграло роля за благоприятния му за ищеца изход. Адвокатите имат задължение да спазват минималните размери, но максимални не са определени; възнаграждението е малко над минимума, заплатено е реално и на толкова възлиза размерът на вредата - ако тя не бъде възстановена изцяло, би се възпрепятствало пълното удовлетворяване на правата на ищеца.

Не е спорна фактическата обстановка - такава, каквато е описана в исковата молба. От правна страна не е спорно и че ЧСИ носи отговорност за вредите от подобен вид разноски, направени в резултат на негови незаконосъобразни действия. Искът се оспорва само по размер за разликата над 400 лв. до 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът счита иска за основателен изцяло. За да се приеме, че той е неоснователен в оспорената част, е нужно или разноските да не са действително направени в тази част - което не е така и за това не се спори, или да са съпричинени като вреда от ищеца, т.е. по причина, произтичаща изцяло от него, да са заплатени разноски, които не се е налагало да се направят и не са пряко причинени от действията на другата страна.

Не може да се приеме подобно съпричиняване в случая. Както и страните сочат, в сила са същите съображения, които имат значение при намаляване на присъдените разноски на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като става дума за един и същ общ принцип на възстановяване на еднотипни вреди.

Възнаграждение, надвишаващо минимума по Наредба 1 на ВАдвС с 1/2, не е прекомерно според този състав. Няма задължение при ниска сложност на делото да се уговаря не повече от минималния размер, няма правило, според което възнаграждение над минимума е винаги прекомерно при дела с ниска сложност. Определените минимални възнаграждения по замисъл следва да могат да понесат и известно увеличение по уговорка на страните - затова са минимални, а не точно определена тарифа. Уговореното възнаграждение би следвало да се счита за прекомерно само когато размерът му е явно завишен, непазарен, видимо неоправдано висок. Разлика от 50 процента над него не би следвало да се счита за такъв силно завишен размер, още повече че фактическата и правна сложност на спора за 2 законосъобразността на отказа на ЧСИ, без да е много висока, не е и прекалено ниска, воден е обичаен по сложността си спор от този вид. Непровеждането на открито заседание, което е общото правило за жалбите по чл. 435 от ГПК, означава само, че не е била налице хипотезата "когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица", и няма пряко отношение към правната сложност на делото, а до известна степен и към фактическата възможно е много на брой факти да трябва да се преценят и съобразят дори в случай, когато са представени само писмени доказателства и открито заседание не се предвижда.

Разбираемо е страната също така да желае да си осигури по възможност по-опитен и квалифициран адвокат, това може да се отнася не само за дела с повишена сложност, като с подобен адвокат в общия случай би се очаквало да се уговори и по-високо възнаграждение от минималното. От казаното следва. че направените разноски според съда не са неоправдано завишени и следва да се присъдят в пълен размер.

По сходни съображения разноските за адвокатско възнаграждение по настоящия процес също няма основание да бъдат намалявани по възражението на ответната страна.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Осъжда Г. Н. С. – ЧСИ, рег. № 885, ЕГН: **********, код по БУЛСТАТ: 177683507 да заплати на „Агро Пропъртис Трейд“ ЕООД - гр. Ветрен, с ЕИК: 207001523 сума в общ размер 697,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в разноски - 600 лв. адвокатско възнаграждение и 97 лв. държавни такси и такси за съдебния изпълнител, в производството по отмяната от Окръжен съд - Пазарджик по гр.д. № 177/2023 г. на извършения незаконосъобразен отказ от страна на ЧСИ Г. С., обективиран в издаденото постановление с изх. № 3598 от 01.12.2022 г. по изп. д. № 20228850400452, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба - 03.05.2023 г., до изплащане на главницата.

Осъжда Г. Н. С. да заплати на „Агро Пропъртис Трейд“ ЕООД сумата 650 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3