Решение № 80 от 17.02.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е

Н И Е гр.

К., 17.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд - К., гражданско отделение, в публично съдебно заседание на 10.02.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2835 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданско дело № 2835/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано по молба от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника С.Д., против Т.Д.М., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 240 ЗЗД и цена на иска: 1 810.00 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 02.04.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, и „М.Б.“ ЕАД, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), като „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в полза на „М.Б.“ ЕАД. Прехвърленото вземане, фигурирало в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Посоченият размер на вземането в тази извадка бил към ****.2018г. - датата на прехвърлителния ефект на Договора за цесия.

Сочи, че Т.Д.М. бил уведомен за случилото се прехвърляне на вземане чрез ЧСИ С. Д. Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие: ОС-Пловдив, чрез залепване на уведомление на постоянен адрес на 28.05.2019г. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ал. 2 от ГПК г-н М. не се явил да получи документите. Твърди, че на основание чл.47, ал.5 от ГПК уведомлението за цесия се счита връчено.

Сочи, че между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в качество си на кредитор и Т.Д.М., в качеството си на Кредитополучател бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който Банката предоставила, а Кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1 800,00 лева.

Сочи, че на основание т. 11 от Договора за кредит Длъжникът декларирал, че Общи условия му били предоставени и се запознал с тях. Съгласно т. 18 от Общите условия Длъжникът се задължавал все месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът бил в неработен ден, да внася по Сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка.

Сочи, че на основание т. 8 от Договора за кредит при неплащане на месечната погасите вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, Банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

Твърди, че Длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнил своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от 28.05.2008 г., когато било направено последното плащане.

Сочи, че съгласно чл.36.1. от Общите услови на „ПИБ“ АД, срокът на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не уведомил Банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане н текущия срок. Такова уведомление от длъжника към Банката не било представено по сключения договор за цесия.

Ползваният от Длъжника банков кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло предсрочно изискуем от страна на „М.Б.“ ЕАД на основание т. 28 б. „а) от Общите условия.

Твърди, че Т.Д.М., бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, чрез ЧСИ С. Д. Г..

Служителят по призоваването на ЧСИ Г. установил, че на адреса живеели негови близки, които подали информация, че лицето живеело в гр. К..

Моли съда съобщението за извършена цесия и изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, които се съдържали в исковата молба да се съобщят на длъжника с връчването й.

Сочи, че „М.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер обявява вземането си по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК ********и Т.Д.М., за изцяло предсрочно изискуемо.

Твърди, че задълженията на ответника не били погасени в пълен размер и към момента.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т.Д.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „М.Б.“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата на претендираното вземане, в размер на 1 810.00 лева от конто: 1 000,00 лева (хиляда лева) - просрочена главница, 453.33 лева /четиристотин петдесет и три лева и 3 стотинки/ - договорна лихва по чл.7 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 12.06.2019г., 340.00 лева /триста и четиридесет лева/ - наказателна лихва по чл.8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 12.06.2019г., 16.67 лева /шестнадесет лева и 67 стотинки/ - изчислена законна лихва за периода от 12.06.2019г. /датата на изискуемост на вземането/до 05.09.2019г. /датата на входиране на исковата молба/.

Моли съда да присъди и законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване, както и направените разноски в размер на 72.40 лева за платена държавна такса.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.7 ал.8 от ГПК, в размер на 300.00 лева.

Посочва банкова сметка.

***. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Сочи, че видно от Приложение 1, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, фигурирала сумата от 2 874,91 лева, като същата сума фигурирала и в уведомлението до длъжника за извършената цесия, а в петитума на исковата молба се претендирали суми в общ размер на 1 810 лева като единствената сума, съвпадаща с тази по Приложение 1 била сумата от 1000 лева.

Сочи, че не ставало ясно как бил определен размерът на възнаградителната наказателната лихва, както и периодите, за които се дължали.

Като начална дата и на двете вземания фигурирала датата 05.09.2016г., но тази дата не кореспондирала с останалите данни по делото и не било ясно защо тя била посочена като начало както на договорната, така и на наказателната лихва. В исковата молба било посочено, че Т.М. преустановил плащанията по отпуснатия му кредит на 28.05.2008г. Не било ясно защо след като ответникът преустановил плащанията спрямо банката на 28.05.2008г., банката не е започнала да начислява посочената лихва от месец юни 2008г., а видно от исковата молба лихвите се дължали за период от 05.09.2016г, 12.06.2019г.

Твърди, че не било ясно също така плащанията, извършвани от ответника до 28.05.2008г. в какъв размер са били и какви компонента от отпуснатия кредит били погасявани с тях, както и се претендира пълния размер на главницата, посочен в Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна. Към исковата молба липсвали доказателства, удостоверяващи отпускането и усвояването на кредитния лимит , липсвали и доказателства за движението по посочената в договора разплащателна сметка.

Сочи за неоснователни твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането спрямо ответника, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомление от страна на частния съдебен изпълнител, респективно от получаване на исковата молба.

Твърди, че полза на ответника била изтекла предвидената в закона погасителна давност както за главното вземане, така и за начислените върху него лихви. Договорът бил сключен на 10.12.2007г. Съгласно т. 3 от него срокът за ползване на овърдрафта бил до 10.12.2009г. като същият се подновявал автоматично при условията й по реда на Общите условия на банката. От описаното в исковата молба можело да се направи извод, че ответникът е изпаднал в забава за целия размер на отпуснатия му овърдрафт, считано от 5-то число на месец юни 2008г., която дата и следвало да се приеме като начало на течащата в негова полза погасителна давност за претендираната от ищеца главница.

Сочи че съгласно чл. 110 от ЗЗД с петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от своя страна предвиждал, че давността започвала да тече от момента, в който вземането е стенало изискуемо. Сочи, че в настоящия случай от този момент до датата на депозиране на исковата молба в съда -23.10.2019г., бил изтекъл период от време, който двукратно надхвърлял предвидения в закона давностен срок, без междувременно да са били извършвани каквито и да било действия както от ищеца, така и от неговия праводател - „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по ТД № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала единствено с предприемане на определено изпълнително действие в рамките на даден изпълнителен способ.

Твърди, че от момента на сключване на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка до датата на подаване на исковата молба спрямо ответника не били предприемани каквито и да било действия, които имат характера на такива, прекъсващи течащата в негова полза погасителна давност. Твърди, че предвидената в закона погасителна давност била изтекла и вземанията, претендирани в настоящия съдебен процес не подлежали на принудително събиране.

Твърди, че не била налице предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, тъй като от една страна това е имала право да направи банката на основание т. 25, т. 28 и т. 30 от Общите си условия и не го направила. От друга страна твърди, че самата банка била счела договора си с Т.М. за прекратен. За последното можело да се направи обоснован извод от двете дата, посочени в извадката от Приложение 1 към Договора за прехвърляне на вземания между „ПИБ“ АД и ищеца, приложена като доказателство към исковата молба. Видно от нея, в същата били посочени две дата - 10.12.2007г., която била датата на сключване на договора с банката за издаване на кредитна карта, а другата дата

- 12.09.2012г. Счита, че сумите от 891,60 лева и 983,31 лева били изчислени в този им размер именно към втората посочена дата-12.09.2012г. Счита, че размера на договорната и наказателната лихва, изчислени съобразно посочените в договора и общите условия процента върху главница от 1000,00 за период от 05.06.2008г. до датата на прехвърляне на вземането от банката на ищеца - ****.2018г.. биха били многократно по - големи.

Сочи, че банката считала договора си с ответника за прекратен още през 2012г. Твърди, че тя не му изпращала уведомления за дължими суми, за изпадането му в забава, за блокиране на кредитната му карта, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с каквито възможности тя като кредитор разполагала. Счета, че от факта, че ответникът не бил уведомил изрично банката за желанието си да прекрати сключения между тях договор и на основание чл. 3 от него, можело да се направи предположение, че същият се е подновил автоматично за нов двугодишен период, т.е до 2012г., като след този момент договорът следвало да се счита за прекратен. В този смисъл и на основание т. 36.4 от Общите условия банката било възможно да е подновила срока на валидност на картата служебно като е издала нова карта. Това обаче било възможно само и единствено ако е продължен срокът на овърдрафта.

Счита, че след като ответникът не е върнал предоставената му кредитна карта и не е отишъл да получи нова след изтичане на срока й на валидност до края на месец декември 2010г., то на основание на извършените от него конклудентни действия и неупражнявайки правата си за предсрочно прекратяване на договора банката е приела, че същият се е прекратил след изтичане на новия двугодишен период. Към исковата молба липсвали доказателства, от които можело да се направи извода, че и към момента на прехвърляне на вземането си спрямо ответника е считала договора си с него за действащ такъв. В този смисъл дори договорът да се е подновил за нов двугодишен период до края на 2012г., то погасителната давност за всички вземания на банката спрямо ответника била изтекла най - късно в края на 2017г.