Решение № 337 от 30.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Несебър, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101309 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В******" *** с ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ул. „Г****“, № **, представлявано от Ц.М., с пълномощник гл. юк. П.А. против Г.Н.Н., гражданка на Руската федерация, родена на ****г., с адрес: гр. Н****, местност А*****, комплекс Р****, ет. **, ап. **.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Н***, местност А***, комплекс Р***, ет. **, със заведена партида в базата данни с аб. № 9****.

Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответницата притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния 1 оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответницата е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0*** от 25.07.2025г. на стойност 113.40 лева, фактура № ********** от 25.10.2023г. на стойност 66.74 лева, фактура № ********** от 25.07.2023г. на стойност 17.59 лева, фактура № 00*** от 25.05.2023г. на стойност 5.04 лева и фактура № ********** от 24.02.2023г. на стойност 67.82 лева, върху които ответницата дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 50.85 лева, считано от 27.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 18.11.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди Г.Н.Н. да заплати на „В******" *** сумата от 270,59 лева, дължима по издадени фактури за периода от 24.02.2023г. до 25.07.2025г., с отчетен период по фактури от 24.09.2022г. до 10.07.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50,85 лева, представляваща обезщетение за забавено 2 плащане върху главницата, дължимо за периода от 27.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 17.11.2025г. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, с който се изразява становище за допустимост, но частична основателност на предявения иск. Оспорва се основателността на иска в частта относно претендираните суми за периода след 28.05.2025г., когато ответницата е прехвърлила собствеността върху процесния имот на лицето М.Ж.. В тази връзка се оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответницата относно вземанията, претендирани след прехвърляне на собствеността. Оспорва се иска по основание и размер. Моли се да бъде задължен ищеца да конкретизира претенцията си за периода от 24.02.2023г. до 28.05.2025г. и след 28.05.2025г. Прави се искане по реда на чл.219 от ГПК за привличане на М.Ж. като трето лице - помагач на страната на ответницата.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

За ответницата Г.Н.Н., в съдебно заседание се явява назначения й особен представител, който поддържа отговора на исковата молба. Не сочи нови доказателства.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на к.к. Слънчев бряг - гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответницата Н. е била собственик на водоснабдения имот: апартамент, находящ се в гр. Н****, м-ст А****, к-с Р***, ет.

**, ап. **, с идентификатор: 5****, със заведена партида в базата данни с аб. № 9****, са представени и приети като доказателства по делото – справка от Службата по вписвания от 22.07.2025г. /л.8-9 вкл./ и заявление за промяна на партида, подадено от Г. Н. на 03.07.2019г. /л.10/, от които се установява, че през по-голямата част от процесния период ответницата Н. е била собственик на процесния имот и е имала 3 качеството на потребител на ВиК услуги. От представения от особения представител на ответницата Нотариален акт № **, том **, рег.№ ***, дело № *** от ****г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.58-59 вкл./ обаче се установява, че считано от 28.05.2025г. собствеността върху имота е прехвърлена на трето лице. След тази дата ответницата е загубила качеството си на потребител по смисъла на Наредба №4 и Общите условия на ВиК оператора, поради което не следва да отговаря за задълженията, възникнали след прехвърлянето на собствеността.

С оглед изложеното, съдът приема, че от началото на процесния период – 24.09.2022г. до датата на прехвърляне на собствеността върху процесния водоснабден имот – 28.05.2025г., между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствените на ответника имоти, находящи се на горепосочените адреси. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.6/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 9****, с титуляр: Г.Н.Н.. Очевидно за процесния имот е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.

32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е осъществено от служители на „ВиК” ЕАД, които лично е видял водомера при всички посещения на имота, с изключение на едно, при което показанията на водомера са 4 били предоставени от клиента /л.6 вкл./. Поради тази причина, съдът приема, че количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимите суми за потребените ВиК услуги. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД до размера на 258,98 лева, с равностойност от 132.41 евро, изчислен за периода от 24.09.2022г. до 28.05.2025г. /датата на прехвърляне на процесния имот от ответницата/, ведно със законната лихва върху главницата от 132.41 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Над уважения размер от 132,41 евро до претендирания такъв от 270.59 лева с равностойност от 138,35 евро, иска за главница следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе задължението за плащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата от 132,41 евро, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ за всяка фактура /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025г., възлизащо общо в размер на 46,11 евро. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 50,85 лева, с равностойност от 26 евро, претенцията следва да се уважи до така предявения размер.