Решение № 3225 от 23.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110207124 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ чрез неговия управител срещу Наказателно постановление (НП) № 542703-F554839 от 19.10.2020 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

В подадената до РС Петрич жалба (озаглавена „възражение“) се излагат съображения за причината, поради която дружеството не е отразило в срок издадените фактури в дневниците за продажби за съответния данъчен период, а именно поради лични причини на управителя и счетоводителя на дружеството и във връзка с пандемията от Ковид-19. В допълнението към жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Поддържа се, че нарушението е извършено за първи път, като административнонаказващият орган не е направил преценка за наличието на маловажен случай. Излага се, че нормата на чл. 126 от ЗДДС предвижда възможност за корекции след деклариране, поради което и следва да се вземе предвид, че фактурата е отразена в счетоводните документи. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП, а в условията на алтернативност – да намали размера на наложената имуществена санкция.

С определение от 04.04.2021 г. съдия при РС Петрич е прекратил делото пред съда и го е изпратил по подсъдност на СРС, след което е образувано настоящето производство.

В съдебно заседание пред СРС жалбоподателят „, редовно призован, се представлява от 1 упълномощен представител – адв. , която поддържа депозираната жалба, като излага подробни съображения в писмени бележки и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В условията на алтернативност моли съда да намали размера на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна – ТД на НАП – София /доколкото съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН на 23.12.2021 г./, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Посочва, че същото е издадено от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството с ЕИК подало в законоустановения срок по чл. 125 от ЗДДС справка декларация с вх. № 22191291509/14.02.2018 г. до ТД на НАП – София, в която за периода м. януари 2018 г. отразило резултат за внасяне в размер на 889,26 лева. Заедно със справката декларация били подадени и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС.

Впоследствие, на 19.06.2020 г. при извършена проверка на дружеството – жалбоподател като част от проверка на друго дружество, инспектори по приходите от ТД НАП София, офис „София-област“ констатирали, че „ е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на дата 16.01.2018 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. За тази доставка от страна на „бил издаден данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС – фактура № 3000000390/16.01.2018 г. Проверяващите установили, че в дневника за продажбите за данъчен период м. януари 2018 г. дружеството не е отразило издадената от него фактура № 3000000390/16.01.2018 г., с данъчна основа в размер на 1038,44 лева и начислен ДДС в размер на 207,69 лева. Неотразяването на посочената фактура в дневника за продажби за данъчен период на м. януари 2018 г. довело до определяне на дължимия данък в по-малък размер.

При констатирането на тези обстоятелства инспекторът по приходите – св. Д.М. преценила, че е извършено нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, поради което изпратила покана до дружеството за явяване на техен представител за съставяне на АУАН. Поканата била връчена по електронен път на 08.06.2020 г. на електронния адрес за кореспонденция на дружеството, вписан в регистрите на НАП. В указания срок представител на не се явил.

Поради това св. Д.М., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, офис „София област“, в отсъствието на нарушителя и в присъствието на един свидетел съставила против Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) . за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, а именно за това, че дружеството, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, като е било длъжно, не е отразило издадената от него фактура № 3000000390/16.01.2018 г., с дължим данък от 207,69 лева върху данъчна основа от 1038,44 лева, в дневника за продажбите за данъчния период месец януари 2018 г. В акта е прието, че и към датата на съставянето му фактурата не била отразена в дневник за продажби за последващ период.

На 22.06.2020 г. препис от АУАН № F554839/19.06.2020 г. бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който вписал в акта, че няма възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 19.10.2020 г. заместник-директорът на ТД на НАП – София издал обжалваното наказателно постановление № 542703-F554839, с което на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

2

Процесното НП е връчено на пълномощник на дружеството на 29.01.2021 г., като на 05.02.2021 г. в ТД на НАП – София, офис „София област“ е депозирана жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Д.М., заповед № 189/09.01.2020 г. и заповед № 88.14/30.12.2009 г. на директора на ТД на НАП – София, удостоверение за извършено връчване по електронен път, покана изх. № 5306-428/28.05.2020 г., копие на фактура № 3000000390 от 16.01.2018 г., извлечение от дневник – продажби на за периода януари 2018 г., заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, справка от ТРРЮЛНЦ.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката М., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. В разпита си пред съда свидетелката М. пресъздава лично установените от нея обстоятелства при проверката, включително и изпращане на поканата за явяване за съставяне на АУАН по електронен път на електронния адрес за кореспонденция на дружеството, отразен в информационната система на НАП. Свидетелката потвърждава, че дружеството не е отразило издадената от него фактура в дневника за продажби и тя е съставила АУАН за това нарушение. Преди всичко съдът изгради своите фактически изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства и най-вече на фактура № 3000000390 от 16.01.2018 г. и извлечение от дневник – продажби на „за периода януари 2018 г. Фактически и жалбоподателят не оспорва, че не е отразил издадената от него фактура в дневника за продажби за данъчния период януари 2018 г., като по делото не са представени доказателства дали и кога фактурата е отразена в дневник за продажбите в следващ период.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок/съгласно актуалната редакция към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи при правилно приложение на материалния закон, но извън предвидените в ЗАНН давностни срокове и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и във връзка със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е оправомощен наказващият орган. По делото са представени и заповеди на директора на ТД на НАП – София, от които се установява заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности към момента на съставяне на акта и издаване на НП.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в нарушение на изискванията на ЗАНН актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Видно от приетите като писмени доказателства покана за съставяне на АУАН и удостоверение за връчване по 3 електронен път, дружеството е било поканено за съставяне на АУАН, но не е изпратило свой представител, поради което актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като препис от него е връчен на надлежно упълномощено лице.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че жалбоподателят в действителност е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.

124, ал. 2 от ЗДДС. Посочената разпоредба (в актуалната редакция към момента на извършване на нарушението) предвижда задължение за регистрирано по ЗДДС лице да отразява издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят, който е регистрирано по ЗДДС лице, е издал данъчен документ – фактура № 3000000390/16.01.2018 г., съответно за него е възникнало задължението да отрази същия в дневника за продажбите за данъчния период м. януари 2018 г. Като не е сторило това в законоустановения срок, дружеството – жалбоподателе извършило вмененото му административно нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

В случая, въпреки достигнатия извод за осъществено от жалбоподателя нарушение, съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради допуснатите съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Видно от съдържанието на двата процесуални документа, в тях датата на извършване на нарушението не е посочена нито цифрово, нито словесно. Същата дори не е изводима от словесната формулировка на нарушението, защото в АУАН и НП само е споменато, че процесната фактура не е отразена през съответния данъчен период месец януари 2018 г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер. В двата акта не е посочено кога е следвало да бъде извършено отразяването в счетоводните документи, поради което не става ясно коя е датата, на която наказващият орган е приел, че е извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на глава трета, раздел пети от ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване и винаги затрудняват ефективната защита на санкционираното лице, следователно това представлява съществено процесуално нарушение.