Решение № 405 от 21.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско дело № 20223200500314 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№10021/11.03.2022г. от Н. Х. Н., ЕГН ********** от гр.Т., длъжник по изп.д.№20207370401068 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие ОС-Добрич, срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно по изложени съображения в депозираната жалба. Изразено е несъгласие с възложените в тежест на жалбоподателката разноски. Излага се, че неправилно и незаконосъобразно ЧСИ е начислил такси по т.4, 5, 9, 10, 12 и 31 от ТТРЗЧСИ. Неправилно са начислявани такси през времето, през което производството по изпълнителното дело е било спряно. ЧСИ е начислявал такси и разноски за действия, които не са извършвани, както и за такива които не е било необходимо да бъдат извършвани. Неправилно е изчислена и събрана и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело такава такса не се дължи, тъй като по същото не са извършвани реални действия по принудителното събиране на вземането. Това е резултативна такса върху принудително събраната сума, но не и върху 1 първоначално изискуемата. Дори и да се приеме, че такава такса се дължи, то същата е неправилно изчислена. Въпреки, че в съобщението се сочи, че са удържани 12105,44 лв., в действителност е удържана сума в размер на 12894,29 лв.

Ответникът по жалбата, взискателят „***“ ЕООД не изразява становище.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Жалбоподателката Н. Х. Н. е длъжник по изп.д.№20207370401068 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие ОС-Добрич, образувано по молба на взискателя "***" ЕООД за събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 13.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№302 по описа на ТРС за 2020г. за заплащане на следните суми: 112 000 лв. – задължение по запис на заповед от 09.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.10.2020г. до окончателното плащане на сумата и 2240 лв. – държавна такса и изпълнителен лист от 13.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№301 по описа на ТРС за 2020г. за заплащане на следните суми: 32361,50 лв. – задължение по запис на заповед от 20.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.10.2020г. до окончателното плащане на сумата и 647,23 лв. – държавна такса.

С молба от 21.01.2022 г. взискателят "***" ЕООД е поискал от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство поради погасяване на задължението от длъжника.

С разпореждане от от 21.01.2022 г. ЧСИ е приключил производството по изп.дело № 20207370401068 на основание чл.433, ал.2 от ГПК поради събиране на вземането. От постъпилата в резултат на наложени запори по банковите сметки на длъжника суми по изпълнителното дело, той е удържал (прихванал) сумата от 12 105, 44 лв. за дължими от длъжника такси по ТТРЗЧСИ.

Съобщение изх. №7322/24.02.2022 г., съдържащо произнасяне на ЧСИ по отношение на основанието и размера на разноските от общо 12105,44 лева с ДДС /описани по пера/ е връчено на длъжника на 24.02.2022г. Жалбата срещу определените с него разноски по изпълнението е с вх.№ от 11.03.2022г., подадена по пощата на 10.03.2022г., при което срока по чл.436 ал.1 от ГПК е 2 спазен. Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Въпросът за нейната допустимост е разрешен с определение №665/22.11.2022г. по ч.гр.д.№540/2022г. на ВАпС.

Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР №3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Начислените в тежест на длъжника такси и разноски са детайлно конкретизирани в съобщение изх. №7322/24.02.2022г. по основание и размер /каква сума по кой текст от ТТРЗЧСИ се дължи/, което дава яснота за длъжника относно възложеното му задължение за такси и разноски и позволява извършването от съда на проверка за законосъобразност на база приложените по делото книжа, удостоверяващи таксуваните действия и сторените разноски.

Оплакванията на длъжника конкретно се отнасят за таксите по т.4, 5, 9, 10, 12, 26 и 31 от ТТРЗЧСИ.

Относно таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ:

3

В съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г. таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ е посочена на две места. Веднъж в размер на 120,00 лв. с вкл. ДДС, а впоследствие като „разноски по прекратяване на изпълнителното производство и държавни такси за заличаване на наложени обезпечения“ 876,00 лв. с вкл. ДДС.

Съгласно т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева (без ДДС).

От материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело се установява, че ЧСИ е изпратил 19 на брой уведомления по пощата. При това дължимата такса е в размер на общо 228 лв. с вкл. ДДС.

По тези съображения жалбата против акта, с който в тежест на длъжника са определени разноски по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 876 лева е основателна в частта за разликата над 108 лв. до вменените в тежест на длъжника 876 лева, поради което и същия следва да бъде отменен в посочената част.

Относно таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 96 лева с вкл. ДДС:

Съгласно т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и ал.3 от ГПК се събира такса 20 лева (без ДДС).

От изпълнителното дело е видно, че по делото са изготвени и връчени 7 броя книжа, включително ПДИ. От изложеното се налага извода, че дължимите от длъжника разноски по изпълнението за такса по т.5 от ТТРЗЧСИ са в размер на 168 лева с вкл. ДДС.

Поради това жалбата против акта на ЧСИ за разноски в частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 96 лева с вкл. ДДС е неоснователна.

Относно таксата по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 288 лева с вкл. ДДС:

Съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на запор се събира такса от 15 лв.

/18 лв. с ДДС/.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е наложил общо 17 броя запори върху длъжниковото имущество върху вземания към различни банки и други юридически лица, както и върху движими вещи. От това следва, че дължимата такса за налагане на запор е общо 306 лв.

4

Поради това жалбата против акта на ЧСИ за разноски в частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 288 лева с вкл. ДДС е неоснователна.

Относно таксата по т.10 от ТТРЗЧСИ в размер на 630 лева с вкл. ДДС:

Съгласно т.10 от ТТРЗЧСИ за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лв. /18 лв. с ДДС/.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е отправил искания за вписване на възбрани върху 35 недвижими имота. От това следва, че дължимата такса по т.10 от ТТРЗЧСИ в размер на 630 лева с вкл. ДДС е начислена законосъобразно.

Относно таксата по т.12 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева с вкл. ДДС:

Съгласно т.12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера на дълга от частния съдебен изпълнител се събира такса 30 лева (без ДДС).

По делото е налице протокол от 21.01.2022г. за изготвена сметка за размера на дълга, което обосновава начисляването на такса по т.12 от ТТРЗЧСИ.

Относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9895,96 лева с вкл.

ДДС:

Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. При това, макар длъжникът да е платил пряко на взискателя, той дължи таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява върху „събраната сума“. При това неправилно ЧСИ е определил таксата върху размера на вземанията по всеки от двата изпълнителни листи поотделно и така е получил сумата от 9895,96 лева. В случая събраната сума, върху която следва да се определи таксата по образуваното изпълнително дело е тази, която е платена пряко на взискателя. От представения по изпълнителното дело договор за извънсъдебна сподогба се установява, че за погасяване на задължението по делото, длъжникът Н. Х. Н. е заплатил на взискателя "***" ЕООД сумата от 210000 лв. Именно тази сума представлява събрана такава по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ и същата следва да послужи за определяне размера на таксата по посочената норма. Изчислен от съда размера на таксата по т.26 от 5

ТТРЗЧСИ възлиза на 7420 лв. - 8904 лв. с вкл. ДДС. По тези съображения жалбата против акта, с който в тежест на длъжника са определени разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9895,96 лева е основателна в частта за разликата над 8904 лв. до вменените в тежест на длъжника 9895,96 лева, поради което и същия следва да бъде отменен в посочената част.

Относно разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 163,48 лв. с вкл. ДДС:

В съобщение изх. № 7322/24.02.2022 г. разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ са посочени на две места. Веднъж в размер на 118,48 лв. с вкл. ДДС, а впоследствие като „разноски по прекратяване на изпълнителното производство и държавни такси за заличаване на наложени обезпечения“ 45,00 лв. с вкл. ДДС.

В обжалвания акт начислените разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ не са конкретизирани по вид и стойност.

В т.31 от ТТРЗЧСИ (Допълнителни разноски) са изброени разходите, които съставляват допълнителни разноски. Тук попадат допълнителни разноски на ЧСИ за разходи за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество, както и заплащане на пощенски и/или куриерски услуги, вкл. банкови такси и комисионни. Според Забележка 1 към т. 31 допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

По изпълнителното липсват доказателства за извършени разноски по т. 31 от Тарифата. По делото се съдържат обратни разписки от пощенски и куриерски служи, но липсват данни колко точно е заплатено за съответните услуги. Вероятно такива разноски са сторени, но същите са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, каквито съдът не установи по делото.

В тази част акта на ЧСИ следва да се отмени като незаконосъобразен.