Решение № 570 от 27.04.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3814/2025
- Вид
- Решение № 570
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 570 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20254110103814 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Д. Г. В., чрез адв. С. К. – ВТАК, срещу К. Г. В. искова молба. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че страните са наследници по закон, заедно с втората съпруга на наследодателя Г. Й. В., починал на *** година. Твърди, че приживе общият наследодател, заедно със съпругата си Ю. Х. В., са дарили на ответницата следните недвижими имоти, находящи се в град ***, а именно: Апартамент ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град ***, с площ 97.97 кв.м., заедно с прилежащите му Изба № *** с площ 13.29 кв.м. , Склад № *** с площ 9.99 кв.м. , таван № *** с площ 31.43 кв.м. , както и 12.07% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***; Гараж № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град ***, с площ 17.99 кв.м., заедно с 1.82 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, които имоти са подробно описани в исковата молба. Твърди, че на ищцата не й е известно наследодателят да е притежавал друго имущество. Навежда доводи, че с така извършеното разпореждане е накърнена запазената част на ищцата от наследството на общия наследодател. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена на ищцата запазената й част от наследственото имущество, описано в исковата молба в размер на ¼ от 1 наследството, както и да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти, при следните права: ¼ ид.ч. за ищцата и ¾ ид.ч. за ответницата. Направено е искане да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника не оспорва, че страните са наследници по закон, заедно с втората му съпруга Ю. Х. В., на общия наследодател Г. Й. В.. Твърди, че по време на брака с втората му съпруга двамата са придобили в режим на СИО процесните недвижими имоти, поради което при прекратяването й дяловете на двамата съпрузи са равни. Не оспорва, че с посочения в исковата молба договор за дарение родителите на ответницата са и дарили процесните недвижими имоти, но посочва, че двамата са си запазили пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно правото на ползване на същите. Навежда доводи, че след смъртта на наследодателя върху имотите има учредено право на ползване за преживялата му съпруга в пълен обем, което намалява стойността на имотите, което следва да бъде съобразено при изчисляването на запазената част на ищцата, респективно – за да се определи запазената част на последната следва да се приспадне стойността на съществуващото право на ползване, като се процедира съгласно чл. 31 и следващите ЗН. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по компенсация по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие на НА № ***, том ***, дело № *** от *** година на нотариус Д. Р. /л. 41/, Г. Й. В. и Ю.
Х. В., по време на брака им /Удостоверение за граждански брак № *** от *** година, издадено въз основа на акт за граждански брак № *** от *** година на Общински народен съвет *** – 40/, са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в град ***, а именно: апартамент „***“, на трети жилищен етаж на жилищна сграда, построена върху държавна земя въз основа на отстъпено право на строеж – кв. ***, по регулационния план на града, блок ***, секция *** с обща застроена площ 97.97 кв.м., състоящ се от две спални, дневна столова, кухня-бокс, две сервизни помещения и две тераси, при подробно описани граници; Изба № *** с площ 13.29 кв.м.; склад № *** с площ 9.99 кв.м.; таван № *** с площ 31.43 кв.м., заедно с принадлежащите общо на апартамента, избата и складовите помещения 12.07 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и Гараж № ***, намиращ се в същата сграда, с площ 17.99 кв.м., заедно с принадлежащите му 1.82 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Съгласно приложените заверени копия на Схема на самостоятелен обект в сграда № *** от *** година на СГКК – град *** и Схема на самостоятелен обект в сграда № *** от *** година на СГКК – град *** /л. 22-25/ процесните имоти 2 представляват: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град ***, находящ се ***; намиращ се на етаж *** в сграда с идентификатор *** – предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; разположена в ПИ с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ 97.97 кв.м.; прилежащи части – изба № *** с площ 13.29 кв.м., склад № *** с площ 9.99 кв.м., таван № *** с площ 31.43 кв.м. и 12.07 % ид.ч. от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: *** и над обекта: *** и 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град ***, находящ се град ***, гараж № ***; намиращ се на етаж *** в сграда с идентификатор *** – предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; разположена в ПИ с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж, с площ 17.99 кв.м.; прилежащи части – 1.82 % ид.ч. от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма и над обекта: ***.
По делото е приложено и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № *** от *** година на Община *** /л. 20-21/.
Страните по делото не оспорват, а и от приложеното заверено копие на НА № **, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** година на пом.-нотариус по заместване П.
Х. при нотариус Д. Р., рег. № *** при НК на РБ /л. 7-8/ се установява, че Г. Й. В. и Ю.
Х. В. е дарили на дъщеря си К. Г. В. описаните по-горе недвижими имоти, при условия, че дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху имота, представляващ апартамент с прилежащите му части, както и пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, представляващ гараж.
Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № *** от *** година на Община *** /л. 6/ се установява, че Г. Й. В. е починал на *** година и е оставил за наследници по закон съпругата си Ю. Х. В. и дъщерите си Д. Г. В. и К. Г. В. – страни по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в него.
В случая по делото ищцата основава исковата си претенция за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти на твърдения, че с договора за дарение, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** година на пом.нотариус по заместване П. Х. при нотариус Д. Р., рег. № *** при НК на РБ, 3 наследодателят Г. Й. В. се е разпоредил с имуществото си в полза на дъщеря си К. Г.
В., с което е накърнил запазената част от наследството й, като в тази насока е предявен нарочен иск с правно основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 3 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник, с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Т.е., съгласно закона, наследодателят може да се разпорежда с имуществото си както намери за добре, но ако след смъртта му се окаже, че той е извършил безвъзмездни разпореждания - завещания и дарения, така че наследниците с право на запазена част не могат да получат гарантираната им от закона част от наследството, то за тях е налице възможността, предвидена в чл. 30 ЗН - да искат намаляване на извършените завещания и дарения до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.
С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със запазена част - низходящи, родители и съпруг. В случая ищцата по делото е дъщеря на наследодателя Г. Й. В. /чл. 5, ал. 1 ЗН/, поради което е носител на правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Същият е предявен срещу лице, което също е наследник по закон на наследодателя, призован към наследяване – неговата дъщеря /чл. 5, ал. 1 ЗН/, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е необходимо наследникът със запазена част да е приел наследството по опис. В чл. 29, ал. 3, изр. 2 и 3 ЗН, са посочени запазените и разполагаемите части на наследниците когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг - запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тия случаи разполагаемата част при две деца, какъвто е настоящият случай, е ¼ от наследството, т.е. запазената част на ищцата, съответно и на ответницата, е ¼ от наследството на наследодателя, колкото е и запазената част на преживялата съпруга на наследодателя - ¼.
В настоящия случай не е спорно между страните, че с договора за дарение на процесните недвижими имоти в полза на К. Г. В. наследодателят се е разпоредил за след смъртта си със цялото си имущество. Ето защо в случая по делото при иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като с дарственото разпореждане наследодателят се е разпоредил с всичките си имуществени права и задължения. В този случай, ищецът, доказвайки накърняването на запазената си част, следва да установи, че е от кръга на наследниците по чл. 29 ЗН, а ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има такива/, 4 които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството, но само в случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 ЗН.
Универсалните завещания, респективно - даренията, с които наследодателят се разпорежда с цялото си имущество се намаляват пропорционално в дробна част, до размера на запазената част, без да се прави наследствена маса по чл. 31 ЗН. В този смисъл е константната практика на ВКС /Например Решение № 385 от 18.04.2012 година по гр.д. № 1538/2010 година на I г.о. на ВКС, Решение № 580 от 02.08.2010 година по гр.д. № 1315/2009 година на I г.о. на ВКС и много други/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че с договора за дарение, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** година на пом.-нотариус по заместване П. Х. при нотариус Д. Р., рег. № *** при НК на РБ, с който Г. Й. В. е дарил на К. Г. В. описаните недвижими имоти, е накърнена запазената част на ищцата Д. Г. В. от наследството, останало от баща й, поради което предявеният искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен, като бъде възстановена запазената й част, която е ¼ ид. част от наследството.
В случая не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че по време на брака си Г. Й. В. и Ю. Х. В. са придобили в режим на СИО процесните недвижими имоти, подробно описани по-горе, както и че Г.