Определение № 18262 от 29.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18262 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу заповед № 17453/16.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно, тъй като подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлява фактическа и правна сложност. Посочва, че безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и следва да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката. Иска се от съда да постанови определение, с което да измени заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като го намали до сумата от 150 лв.

Ответникът по частната жалба – К.Ж.Г. е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че от представения към заявлението договор за правна защита и съдействие се установява реалното заплащане на адвокатското възнаграждение в брой. Оспорва, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като твърди, че същото е в съответствие с уговорените критерии в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за 1 адвокатска работа. Посочва, че същото отговаря на действително направените разноски, както и на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от К.Ж.Г. срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за заплащане на сумата от 61,29 лв., представляваща недължимо платена по обявен за недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и за разноски – за платена държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На 16.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, 164 състав, в полза на К.Ж.Г. срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за заплащане на сумите, посочени в заявлението, в т. ч. и за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

На 26.06.2025 г. е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, в което е посочено, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил на заявителя сумата от 61,29 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2025 г. до плащането, както и разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв.

С разпореждане № 105840/04.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, 164 състав, са дадени указания на заявителя К.Ж.Г. да уточни с писмено становище във връзка с постъпилата молба и твърдения за извършено плащане от длъжника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, дали признава за погасено вземането. Посочено е също, че в случай на неподаване на становище в указания срок, заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена изцяло или частично.

Със становище от 08.07.2025 г. заявителят е уточнил, че с направеното от 2 ответника плащане са изплатени всички суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, с изключение на сумите за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Предмет на обжалване по делото е заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2025 г. по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че по делото е предоставена безплатна правна помощ, която не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2025 г., от който се установява, че е уговорено заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., което е платено в брой при подписване на договора.

Следователно заплащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се установява от договора за правна защита и съдействие от 30.05.2025 г., който служи като разписка за това.

Основателни са доводите на частния жалбоподател, че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да се намали. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК става чрез попълване на бланка по утвърден образец и не съставлява фактическа и/или правна сложност, като други процесуални действия от страна на пълномощника на заявителя, насочени към правна защита и съдействие на заявителя, към момента на издаване на заповедта не са извършвани.

Предвид изложеното по – горе, и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес настоящият съдебен състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя следва да се намали до сумата от 150 лв.

Ето защо, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, 164 състав, следва да се отмени в частта над сумата от 150 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ заповед № 17453/16.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 32797/25 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, в която е разпоредено длъжникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на заявителя К.Ж.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, разликата над сумата от 150 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4