Решение № 19233 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19233 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от Н. ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110130871 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Б. С. Н., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 470.71 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „Надежда“ бл.123, вх.А, ет.8, абонатен № 127184, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 79.89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 10.85 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 2.58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г.; срещу Н. В. Г., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 470.71 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – 1 апартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „Надежда“ бл.123, вх.А, ет.8, абонатен № 127184, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 79.90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 10.84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 2.58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г.

Ответникът Б. С. Н. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Е. П.-особен представител. Заявява, че не е клиент на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Н. В. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Е. Ш.-особен представител. Заявява, че не е клиент на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение № 5657/09.02.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Б.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол о т 19.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 2129/27.09.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-60/28.05.2018 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

2

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден. В тази насока е и приложеното по делото Заявление-декларация (вх.№ 1622/12.05.2006 г.) на Т. П. С. до „Т.“ АД за откриване партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.“ АД на потребители за битови нужди.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том I, рег.№ 2680, дело № 34/2006 г. се установи, че Т. П. С. е собственик на процесния недвижим имот- апартамент № 21, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „Надежда“ бл.123, вх.А, ет.8.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници (изх.№ РНД23-УФ011031/3/23.08.2023 г.) се доказва, че Т. П. С. е починала на 05.05.2013 г., като е наследена от Б.

С. Н.-дъщеря и Светла С. Антонова-дъщеря, починала на 15.11.2019 г., която е наследена от Н. В. Г.-син.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

3

Предвид изложеното, ответниците Б. С. Н. и Н. В. Г. се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за битово-горещо водоподаване от 1500.12 лева; сума за изравнителни сметки(за доплащане) от 403.46 лева, както и извършеното плащане от 295.24 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1608.34 лева, както и лихва от 449.80 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 03.05.2022 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 09.06.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 08.06.2019 г.). В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 08.06.2019 г., в размер на 810.23 лева, представляваща главница и 272.40 лева, представляваща лихва.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 67.08 евро (равностойността на 131.19 лева)-по 33.54 евро за всеки ответник (равностойността на 65.60 лева), представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 09.06.2019 г. до 30.04.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 941.42 лева (по 470.71 лева срещу всеки ответник) и за периода от 01.05.2018 г. до 08.06.2019 г. следва да бъдат отхвърлени.

4

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземаия станали изискуеми преди 08.06.2019 г., в размер на 272.40 лева, представляващи мораторна лихва. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени за сумата от 159.79 лева (за сумата 79.89 лева срещу Б. С. Н. и за сумата 79.90 лева срещу Н. В. Г.), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявените искове за сумата от 21.69 лева (за сумата 10.85 лева срещу Б. С. Н. и за сумата 10.84 лева срещу Н. В. Г.), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на исковата молба- 09.06.2022 г. до окончателното изплащане се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.