Определение № 320 от 24.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500162 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1958/24.02.2025г. на Ц. Г. б. - б. срещу Определение № 67/03.02.2025г. по гр.д. 1390/2024г. по описа на Районен съд – гр.

Самоков, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу „Ю.“ ЕООД (н) чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 432/2022г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, вкл. публичната продан на имотите, провеждана в периода от 04.10.2024г. до 04.11.2024г.

В жалбата се оспорват решаващите мотиви на районния съд за нередовността на исковата молба и произтичащите от нея последици по отношение на молбата за допускане на обезпечение. Жалбоподателката счита, че в случая исковата молба действително е нередовна, но според нея това не е обикновена, а неизбежна нередовност, следваща от обективната невъзможност, ищецът да предостави с исковата си молба удостоверение за данъчната оценка и кадастрални документи за чужд имот. Прави извод, че, след като държавната такса по делото зависи от данъчната оценка на процесния имот, тази такса не може да бъде внесена преди ищецът да се снабди с удостоверение за данъчна оценка. Посочва, че в конкретния случай, с Разпореждане № 1621/21.11.2024г. (което й е било връчено едва 11.02.2025г.), първоинстанционният съд бил оставил исковата й молба без движение и предоставил триседмичен срок за внасяне на държавна такса и за представяне на удостоверение за данъчна оценка и кадастрални документи за имота. Изтъква, че към момента на подаване на жалбата този срок все още тече, като изтича чак на 04.03.2025г. Намира, че не е длъжна да изпълнява предсрочно указанията на съда, респ. такива, за които все още не е уведомена. Счита, че, според тезата на районния съд, ищецът по висящо исково дело, по което цената на иска е функция на данъчната оценка, не би могъл да обезпечи иска си докато не се снабди с такава оценка и докато не внесе държавна такса, а това би компрометирало характерната за обезпечителния процес нужда от бързина и процесуална изненада. Черпи аргументи от факта, че е допустимо да се търси и обезпечение на бъдещ иск, при което нямало никакви гаранции, че бъдещата искова молба ще бъде редовна. Моли съда да отмени обжалваното определение и да допусне исканото обезпечение.

1

Настоящият съдебен състав констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Заплатена е и дължимата държавна такса.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

С молба от 21.10.2024г., подадена пред Софийския окръжен съд, Ц. Г. б. – б. е поискала допускане на обезпечение на бъдещия иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, който възнамерява за предяви срещу „Ю.“ ЕООД (н), чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 432/2022г. на ЧСИ Стоян Лазаров, вкл. чрез спиране на публичната продан на имотите – предмет на предварителния договор, която се провежда в периода от 04.10.2024г. до 04.11.2024г.

С Определение № 554/21.10.2024г. по т.д. № 241/2024г. Софийският окръжен съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Самоковския районен съд.

С Определение № 606/04.11.2024г. по ч.гр.д. № 3010/2024г. този съд е допуснал исканото обезпечение и е издал обезпечителна заповед.

По частна жалба срещу това определение е било образувано в.ч.гр.д. № 1029/2024г. на Софийския окръжен съд, който го е обезсилил, и, преценявайки, че компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е Софийският окръжен съд, е разпоредил, делото да се докладва за образуване на дело по нея.

В съответствие с горното е било образувано т.д. № 9/2025г. на Софийския окръжен съд. По него е постановено Определение № 22/15.01.2025г., с което съдът отново е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Самоковския районен съд, тъй като е преценил, че бъдещият иск е вече предявен пред този съд, поради което компетентен да се произнесе по молбата обезпечаването му е съдът, пред който делото е висящо.

Така, с Определение № 67/03.02.2025г. по гр.д. № 1390/2024г. Самоковският районен съд е отхвърлил искането на Ц. Г. б. – б. за допускане на обезпечение на предявения от нея срещу „Ю.“ ЕООД (н) иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 432/2022г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, вкл. чрез спиране на публичната продан на имотите, провеждана в периода от 04.10.2024г. до 04.11.2024г. За да постанови този правен резултат, районният съд се е мотивирал, че исковата молба е нередовна, което обуславя неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на иска.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че частната жалба е неоснователна поради следните съображения.

По принцип, не следва да се споделят напълно мотивите на районния съд, касаещи връзката между нередовност на исковата молба и неоснователност на молбата за допускане на обезпечение, тъй като по този въпрос е формирана противоречива съдебна практика:

Според Определение № 826 от 2.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 946 на САС по в. ч. гр. д. № 4826/2015 г., и Определение № 1008 от 7.11.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1495/2019 г., нередовността на исковата молба „…възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява допускането на обезпечение“.

Застъпва се и становище, че „когато исковата молба е нередовна, 2 разглеждането на молбата за обезпечение е обусловено от отстраняване на нередовностите на исковата молба“, както и че само по допустим иск може да се постанови решение, осъществяването на чиито правни последици обезпечението осигурява, а предявеният иск е допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви, но и кумулативно когато то е надлежно упражнено. Или, в обобщение, всяка нередовност на исковата молба е основание за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.

Според Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК, когато исковата молба е нередовна, а към момента на подаване на молбата за обезпечение съдът не е дал срок за отстраняване на недостатъците, следва да се извърши най-обща преценка на допустимостта и вероятната основателност на иска, но от нея зависи единствено, дали обезпечението да се допусне при гаранция или не, без нередовностите сами по себе си да изключват допускането му. Съществува и алтернативно виждане, съгласно което обезпечение би могло да се допусне или да не се допусне, в зависимост от вида нередовност на исковата молба.

Според Определение № 449 от 27.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1600/2016 г., II т. о., ТК и Определение № 1151 на САС по в. ч. гр. д. № 1453/2017 г., „процедурата по отстраняване на нередовността на исковата молба не е част от производството по допускане на обезпечението - обезпечение може да бъде допуснато и на бъдещ иск /чл. 390 ГПК/, както и в периода преди отстраняване на нередовностите на исковата молба“. Следователно, според тази практика, дори и при нередовна искова молба е възможно да се допусне обезпечение.

Настоящият съдебен състав не споделя последното становище, тъй като то е обосновано с отречената вече идея, че обезпечението на иска е напълно самостоятелна и независима форма за защита на граждански права, отделна от исковата защита (арг. от Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК). С оглед актуалната правна теория и цитираната задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че, ако исковата молба е нередовна, съдържащите се в нея искове са ненадлежно предявени, което изключва нуждата от обезпечаването им, тъй като само по редовно предявен иск би могло да се постанови положително за ищеца решение. Още повече, че нередовната искова молба следва да се остави без движение с указание за отстраняване на нередовностите, а неизпълнението на това указание е основание за нейното връщане, в който случай обезпечението се обезсмисля, а евентуално допуснатото такова би накърнило неоправдано правната сфера на ответника.

В конкретния случай такива съображения е изложил и районният съд.

От друга страна, обаче, резонно е да се съобрази и вида на нередовността, както и степента, в която тя засяга подлежащия на обезпечаване иск. На практика това променя преценката от такава за допустимост и вероятна основателност на иска, в такава за баланс между интересите на страните по делото. От тази гледна точка съдът намира, че застъпената в Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК, концепция за допускане на обезпечение при гаранция в хипотеза на нередовна искова молба, защитава както интереса на ищеца да получи бърза привременна защита на релевираното от него право, така и интереса на ответника да получи обезщетение, ако се стигне до обезпечаване на ненадлежно предявен иск, производството по който бъде прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Според настоящия съдебен 3 състав, това разрешение следва да се прилага в случаи, при които няма съмнение относно вида, цената и вероятната основателност на предявения иск, но не и когато въобще липсва яснота по основни негови параметри или същият е недопустим.

В случая предявеният иск е допустим, като няма съмнение относно неговия вид и цена, а вероятната му основателност е предмет на преценка по същество – също както и останалите предпоставки за допускане на обезпечението.

Именно преценявайки тези предпоставки, обаче, настоящият съдебен състав намира, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна поради следните съображения.

Допускането на обезпечение се предпоставя от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се цели, да е допустим и да съществува правен интерес от предявяването му; да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция; да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. В случая не са представени убедителни писмени доказателства, а и поисканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като.

Представеният предварителен договор няма достоверна дата, поради което не може да се изключи възможността, същият да е съставен за нуждите на настоящото производство.

Съдът извърши служебна справка в имотния регистър, от която установи, че на 15.02.2022г. е била наложена възбрана върху имотите с идентификатори *** и *** – предмет на предварителния договор – в полза на кредитора „Вулкан цимент“ АД, която до настоящия момент не е заличена. Впоследствие, с н.а. № 40, т. 1А, рег. № 318, дело № 38/2022г. от 22.02.2022г. „Транстир“ ЕООД е продало възбранените недвижими имоти на ответника по бъдещия иск „Ю.“ ЕООД, което на 07.04.2022г. е сключило релевирания с настоящата молба предварителен договор за бъдеща продажба на молителката на по ¼ ид.ч. от тях. Следва да се има предвид, обаче, че с налагането на възбрана върху тези имоти те са били предназначени за принудително удовлетворяване на кредитор на предходния им собственик („Транстир“ ЕООД) и е било забранено разпореждането с тях. Следователно, с продажбата на имотите от „Транстир“ ЕООД на „Ю.“ ЕООД тази забрана е била нарушена, а последицата от това е, че разпоредителната сделка е относително недействителна по отношение на лицето, по чието искане е наложена възбраната - взискателя по изп.д. № 432/2022г. на ЧСИ Стоян Лазаров - „Хайделберг матириълс Вулкан“ АД, с предишно наименование „Вулкан цимент“ АД. Поради това на него не може да се противопоставят никакви разпоредителни действия с тази имоти, извършени след възбраната – нито вече осъществената им продажба от „Транстир“ ЕООД на „Ю.“ ЕООД през 2022г., нито евентуалната им бъдеща продажба в изпълнение на предварителния договор между „Ю.“ ЕООД и молителката Ц. Г. б. – б., респ. в изпълнение на положително съдебно решение по нейния иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, дори този иск да бъде уважен, това няма да попречи на взискателя „Хайделберг матириълс Вулкан“ АД да проведе принудително изпълнение върху тези имоти. Съответно, поисканата обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението е неподходяща – тя нито защитава, нито облекчава осъществяването на правата, които молителката би 4 придобила в случай на уважаване на нейния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителния й договор с „Ю.“ ЕООД за продажба на по ¼ ид.ч. от имоти с идентификатори *** и ***.