Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2476 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2277/2024
Вид
Определение № 2476
Подписан
19.09.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2476 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502277 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, против определение №8340/08.07.2024г. постановено по гр. д. № 6628/2024г. на РС- Пловдив, ХVІІІ гр.с., с което е върната исковата му молба и прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

За да постанови обжалваното определение, съставът на Районен съд – Пловдив приема, че в дадения му от съда срок ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, не е отстранил указаните му нередовности на исковата молба, като не е изложил фактически твърдения относно 1 настъпилата изискуемост на договорите за кредит; относно извършените плащания, за които твърди, че ги е придобил по силата на договор за цесия; до какъв размер претендира да бъде отменена увреждащата го като кредитор сделка; с каква точно сума е увреден като кредитор преди увреждащата сделка от длъжника.

Въззивният съд намира така постановеното определение за неправилно.

Дадените на 29.04.2024г. от първоинстанционния съд указания до ищеца по предявения от него отменителен иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД,а именно : да изложи фактически твърдения относно сключените договори за потребителски кредити от 17.05.2019 г., като посочи за всеки от тях – размер; брой погасителни вноски; уговорени ли са лихви или други дължими вземания – ако да – какви и в какви размери; брой погасителни вноски; падеж, вкл. в случай, че не са настъпили падежите им - да изложи обстоятелства за предсрочната им изискуемост; след уточнението по т. 1 да изложи фактически твърдения извършвани ли са плащания от длъжника по договорите за кредити, по всеки от тях – съответно кога и в какъв размер, колко вноски са погасени и в какъв размер, вкл. кога са преустановени плащанията по кредитите; кога е образувано заповедното производство при РС – Самоков по гр.д. № 578/2022 г. и с какъв предмет – за какви суми – размери и по пера и по кой/и Договори за кредит, вкл. да посочи кога е влязла заповедта по чл. 410 ГПК в сила – подадено ли е било възражение от длъжника – ако да – имало ли е исково производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК – ако да, приключило ли е и кога с влязъл в законна сила съдебен акт; въз основа на какъв акт и за какви суми, вкл. защо се твърди, че е само за част от вземанията, е образувано изп.дело № 11/2023 г. по описа на ЧСИ Дангова, респ. по изп. дело има ли погасени вземания – ако да – в какъв размер; да уточни с каква точно сума претендира да е увреден като кредитор преди увреждащата сделка от длъжника, вкл. кога е настъпила изискуемостта й; да изложи фактически твърдения относно съобщена ли е цесията на А. Иванова – ако да - кога и по какъв начин; да се формулира надлежен петитум в съответствие с направените уточнения, като се конкретизира претендираното право, чрез посочване на индивидуализиращи белези на облигационното правоотношение; са неправилни.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него 2 увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Съгласно ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение, а единствено при евентуално дело касаещо установяването на това вземане е налице връзка на преюдициалност между двете дела. В случая ищецът твърди, че вземането му е установено с влязъл в сила съдебен акт и представя доказателства - изпълнителен лист издаден в негова полза срещу ответника – физическо лице.Следователно изследването на въпросите на фаза искова молба досежно размера, периода, изискуемостта, основанието на вземанията, извършените от длъжника плащания, датата на образуване на заповедното производства, датата и основанието за образуване на изпълнителното производство, както и уведомяването на длъжника за извършената цесия, не е необходимо. Същевременно тези въпроси касаят процеса на събиране и представяне на доказателства по делото, ще се обсъжда по съществото на спора , не са абсолютна процесуална предпоставка за редовност и разглеждане на предявения по делото иск и излизат извън обхвата на дължимата от съда проверка по реда на чл. 127 и следващи от ГПК, за производство по чл. 135 ЗЗД.

Относими към тази проверка са указанията на първоинстанционния съд до ищеца досежно частта от правото на собственост , до която претендира да бъде обявен за недействителен договора за дарение, както и за представяне на данъчна оценка на имотите , тъй като в случаите, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. данъчната оценка.В процесния случай ищецът е заявил в исковата си молба, в раздел особено искане, че ответницатафизическо лице с увреждащата го сделка се е разпоредила с 1/6 ид.ч. от правото си на собственост, до който размер следва да се счита и предявен настоящия иск, като с молбата си подадена по делото на 14.05.2024г. ищецът е поискал от съда и издаване на съдебно удостоверение , с което да се снабди с друго такова досежно данъчната оценка на имотите, по което искане първоинстанционният съд не се е произнесъл в нарушение на разпоредбата на чл.2 от ГПК.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а 3 делото следва се върне на съдопроизводствените действия. същия съд за продължаване на

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8340/08.07.2024г.

6628/2024г. на РС- Пловдив, ХVІІІ гр.с. постановено по гр. д. №

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4