Определение № 182 от 12.04.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. В., 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20241300500083 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.С., ЕИК ***, против Разпореждане № 21 от

29.01.2024 г. по ч.гр.д.57/2024 г. по описа на БРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу наследниците на длъжника МЛП – А. Ц. А. , Е. Ц. А., П. Ц. А. и Б. Ц. А., за сумата от 78,90 лв – такса уведомяване чрез ЧСИ. Твърди се, че разпореждането на БРС в обжалваната част е неправилно. Сочи се, че неправилно е прието в мотивите на разпореждането , че изготвянето и връчването на уведомления не представлява допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит и не попада в изброените в чл.10, ал.1 ЗПК услуги.

Поддържа се, че не съществуват каквито и да е основания претендираните от банката разноски за уведомяване да бъдат разглеждани като „услуга“ от страна на банката свързана с договора за потребителски кредит. Към заявлението по чл. 417 ГПК били представени писмо от съдебния изпълнител и нотариус за дължимостта на тези разноски по осъщественото връчване и платежни документи за заплащането им от страна на банката. От тези доказателства несъмнено ставало ясно, че не става дума за услуга на банката към клиента, а за разноски, които банката е извършила, поради задължението си при неизпълнение от страна на длъжника да го уведоми за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му по кредита.

Банката била предприела действия по връчване на уведомлението чрез Частен съдебен изпълнител, поради продължаващото неплащане от страна на длъжника на повече от 18 просрочени вноски.

Излага се в жалбата, че действително, тези разноски не са предвидени в договора за кредит и в Тарифата на ОББ АД за таксите и комисионите на физически лица, тъй като не представляват такси и комисиони, които се дължат на банката на договорно основание, но дължимостта на тези разноски била предвидена в чл.78 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 от Търговския закон. В съответствие с чл.78 от ЗЗД разноските по изпълнението били в тежест на длъжника. Поради продължителното неизпълнение от страна на длъжника се наложило той да бъде изрично поканен да изпълнява задълженията си съобразно уговореното, за да породи действие обявяването на предсрочната изискуемост. Тази покана, отправена от банката до длъжника била пряко свързана с изпълнението на договорните отношения и извършените разноски по връчването й несъмнено представлявали разноски по изпълнението по смисъла на чл.78 от ЗЗД.

Твърди се, че договорът за банков кредит е търговска сделка и спрямо него са приложими и 1 специалните разпоредби на Търговския закон. Във връзка с това, разпоредбата на чл.309а, ал.1 от Търговския закон била още по-изчерпателна в уреждането на отговорността на неизправния длъжник към изправния кредитор, като повелява отговорност на забавилия плащане длъжник за разноски за събиране на вземането в размер на не по- малко от 80 лева, без да е необходима покана.

Според жалбоподателя било безспорно, че липсата на изрично договорно уреждане на дължимостта на разноските, които банката е направила за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, не освобождава длъжника от отговорността, вменена му от изрични правни норми. Уведомлението за предсрочна изискуемост, включвало и покана за доброволно плащане към него при извършването на което предсрочната изискуемост няма да произведе действие, което дава и допълнителна възможност на длъжника да се върне към уговорения начин на плащане, а не било уведомление, отправено единствено в защита на интересите на банката.

Молят също така съдът да приеме, че разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, цитирана в мотивите на първоинстанционния съд е неприложима за разноските за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, поради следното:

Подобно отъждествяване на разходите по кредита, с разноските по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост не само не произтичало и не се предполагало в разпоредбите на Закона за потребителския кредит, но и изрично се изключвало от него: В съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя се изразявали като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но в ал.2 от същия законов текст изрично било предвидено, че при изчисляването на тези разходи не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по Договора.

Молят съдът да има предвид че, размерът на таксите и разноските на съдебния изпълнител и нотариуса, които са заплатени от ОББ АД, не се определят нито едностранно от банката, нито по договореност между Банката и съответната институция. Размерът им е регламентиран в нормативен акт - Тарифата за таксите и комисионите към ЗЧСИ и Тарифата за таксите, които се събират по ЗННД.

Излага, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, поради които е възприел, че дейността по изготвянето и връчването на уведомления по чл.60, ал.2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и не попада в изброените в чл. 10а, ал.1 ЗПК услуги.

Цитираната от първоинстанционния съд, като основание за отхвърляне на искането за присъждане на претендираните разноски, разпоредба на чл.411, ал.2, т.З от ГПК предвиждала неиздаване на заповед за изпълнение в случаите, в които искането се основавало на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В целия текст на разпореждането, в обжалваната му част, не е дори посочена, която и да е клауза от Договора, сключен между ОББ АД и МЛП, която да е неравноправна и недействителна, а още по-малко да са посочени основания за това.

Иска се да бъде отменено Разпореждане №21 от 29.01.2024 г.г. по частно гражданско дело №20241310100057 по описа на РСБ, II гр.с-в, в частта в която е отхвърлено заявлението на ОББ АД по чл.417 ГПК и да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за направените от ОББ АД разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост в размер на по 78,90 лева за всеки един от длъжниците или общо 315,60 лева.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по заявлението на „ОББ“ АД, гр.С., ЕИК ***, против Разпореждане № 21 от 29.01.2024 г. по ч.гр.д.57/2024 г. по описа на БРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против наследниците на длъжника МЛП – А. Ц. А., Е. Ц. А., П. Ц. А. и Б.

Ц. А., за сумите : 525.19 лв. – непогА.а главница, 56.37 лв. – договорна лихва за периода 10.03.2022 г. – 20.12.2023 г., 30.58 лв. - обезщетение за забава в/у просрочени плащания за периода 10.02.2022 г. – 20.12.2023 г., 6.73 лв. - обезщетение за забава в/у предсрочно изискуема главница за периода 2

21.12.2023 г. – 24.01.2024 г., 78.90 лв. – разноски за уведомяване, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на главницата и направените по делото разноски.

Към заявлението са приложени : Договор за срочен банков кредит, Извлечение от счетоводни книги на заявителя – за задълженията на кредитополучателя, МРРБ-Справки за родственост и др., пълномощно и документ за внесена д.такса. По делото е представен Договор за кредит от 05.09.2019 г., по силата на който заявителя е предоставил на наследодателякредитополучател кредит в размер на 3 000.00 лв. Съгл. т. 21.1.1 от договора при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска по кредита на съответния падеж банката може да направи кредита предсрочно изискуем. Видно от представеното по делото Извлечение, кредитополучателят не е заплатил 23 бр. погасителни вноски в общ размер на 1 022.09 лв. и договора е обявен за предсрочно изискуем на 25.09.2023г., за което наследниците на кредитополучателя са уведомени. сумата от 78,90 лв – такса уведомяване чрез ЧСИ за всеки един от тях или общо 315,60 лева.

По подаденото заявление НРС е издал Заповед № 47 от 03.02.2022 г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за всички претендирани суми, с изключение на сумата 78,9 лева и е отхвърлил заявлението на Банката, в частта, с която се претендира да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата в размер на 78,9 лева за всеки един от наследниците или общо в размер на 315,60 лева – такса за уведомяване чрез ЧСИ, срещу длъжника. Съдът е изложил съображения, че н а заявителя не се следват разноски за връчване на уведомителни писма-покана в р-р по 78.90 лв. на осн. чл. 411, ал.

2, т.2 ГПК, вр. с чл. чл. 10а, ал.1 ЗПК. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл.

60, ал.2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т.д.1768/2018 г. на ВКС, II т.о., съгласно което предвиждането на такса, свързана с неизпълнение от страна на длъжника не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно недължимостта на сумите от 78,90 лева като краен резултат, с това уточнение че се касае за неравноправен характер (по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП) на таксата за уведомяване чрез ЧСИ, съответно за това, че за тези суми не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

На първо място настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за тази сума следва да се остави без уважение, тъй като в Договора за потребителски кредит – „Дължими такси и комисионни по кредита“, такава такса не е предвидена.

Също следва да се посочи, че и в този случай, едва с частната жалба заявителят посочва, че сумата от 78,90 лв представлява „сторените от кредитора разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, претендирани на основание Договора“. Това „уточнение“, според настоящия състав, също представлява изменение на основанието за претендиране на сумата о т 78,9 лв, заявена и в заявлението, и в Извлечението от счетоводните книги на Банката- заявител като „такса за уведомяване чрез ЧСИ“, което е недопустимо да стане с частната жалба. Съгласно чл.418, ал.2, изр.първо ГПК, заповедният съд издава изпълнителен лист, след като провери дали документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като такива такси не са предвидени в представения със заявлението Договор за потребителски кредит. Извлечението от счетоводните книги на Банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, В.ският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21 от 29.01.2024 г. по ч.гр.д.57/2024 г. по описа на БРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу наследниците на длъжника МЛП – А. Ц. А., Е. Ц. А., П. Ц. А. и Б. Ц. А., за сумата от 78,90 лв – такса уведомяване чрез ЧСИ за всеки един от тях или общо 315,60 лева.