Решение № 80 от 27.04.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Елхово, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100678 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба на А. И. А., ЕГН ********** от гр.Елхово, ул. „А.С.“ № 135, вх.Б, ет.4, ап.27, общ. Елхово, обл. Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК – Хасково, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора й Главен комисар Р. Д., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, следните осъдителни искове – иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ - за заплащане на сумата от 405.60 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 57 часа за периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2022г. до окончателното й изплащане и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 25.54 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 07.12.2022 година - датата на подаване на иска.

В исковата си молба ищецът А. И. А., твърди, че в периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд като „старши полицай“ на ГКПП – Лесово, от ГПУ – Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се 1 изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з- 36/07.01.2020г., Наредба № 8174з1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31, ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се още, че в периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 404 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 461 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 57 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 405.60 лв. Предвид допуснатата забава ответникът дължи на ищеца и сумата 25.54 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 07.12.2022г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 405.60 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 57 часа за периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2022г. до окончателното й изплащане; и сумата от 25.54лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 07.12.2022 година - датата на подаване на иска.

С исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

2

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.

Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Ответникът, с отговора изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е заемала длъжността, посочена в исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора си ответникът не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв.М. Д. от АК-Хасково, които поддържа исковата молба по основание, а досежно размерът на исковите претенции устно и с писмена молба, въз основа на заключението на вещото лице С. Д., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК прави изменение на исковете, допуснато от съда с протоколно определение от проведено на 27.02.2023г. съдебно заседание – намаляване в размера на главния иск, предявен с исковата молба за сумата 405.60 лева, да се счита предявен за сумата от 289.54 лева и увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви предявен с исковата молба за сумата 25.54 лева да се счита предявен за сумата от 73.58 лева. В частта за разликата в размера на главния иск производството е прекратено поради направен частичен отказ от иска.

Пълномощника на ищеца адв.Д. депозира писмени бележки. Иска се уважаване на исковете съобразно направените изменения в размерите им. Претендира и присъждане на 3 направените по делото разноски, съобразно представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт Яна Т., която поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер, не се оспорва и че ищеца е работил на 12часови смени.

В хода на устните състезания въз основа както на изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представените писмени бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката на ОС-Русе и ОС-Велико Търново по идентични казуси. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от 07.12.2019г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът А. И. А. е заемал длъжността „старши полицай“ на ГКПП – Лесово от ГПУ – Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" – Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа и е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), като работното му време е било отчитано сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.