Решение № 1871 от 13.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. Варна, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100502496 по описа за 2021 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Й.Д. срещу Решение № 262357 от 23.07.2021 година, постановено по гр.д.№ 1489 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д.А. П. - А., извършено със Заповед № 234 от 18.12.2019 г. на Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от Кодекса на труда /КТ/; възстановена е Д.А. П. - А. на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист банкиране на дребно“ във ФЦ-Варна на „Инвестбанк“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на ищцата сумата от 600, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, както в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че неправилно съдът е приел, че ищцата А. не е извършила нарушения на разпоредбите на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на 1 тероризма на банката, тъй като същите се отнасят до стопанска дейност.Излага се още, че решаващата съдебна инстанция е игнорирала изцяло събраните гласни доказателства, които установяват извършените нарушения и начинът на откриването им. Сочи се, като неправилен и извода на съда, че по делото не са налице доказателства, установяващи по категоричен начин, че ищцата е потвърдила процесните пет операции. Като цяло се оспорват изводите му с твърдения, че въз основа на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е направил грешни и необосновани съждения.Отправеното към въззивния съд искане е да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред настоящия съд, дружеството въззивник поддържа жалбата си, чрез адв.Д., като моли тя да бъде уважена.

Въззиваемата Д.А. П. – А., редовно призована, не се явява, но чрез адв.Н.С. /ВАК/ моли съдът да потвърди решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата Д.А. П. – А. е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „Специалист банкиране на дребно“, което е било прекратено от ответника със Заповед № 234 от 18.12.2019 година, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Излага се, уволнението е незаконосъобразно поради формалното провеждане на процедурата по чл.193 от КТ; че не й е бил даден достатъчен срок за даване на обяснения и че не е била уведомена за конкретните нарушения, за които са изискани обяснения. Посочва още, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушаване на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като заповедта не била мотивирана, нарушенията не са точно индивидуализирани, както и поради липса на останалите реквизити, посочени в цитираната норма. Сочи се, че не е извършила визираните в заповедта нарушения, както и че при определяне на 2 наказанието не са били взети обстоятелствата, посочени в чл.189, ал.1 от КТ.

Ищцата заявява, че не е била запозната с резултатите от извършената проверка от специализираната служба за вътрешен одит, нито с форма за известяване на операционни събития и загуби с № 032/Р от 25.11.2019 г.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който не се оспорва обстоятелството на наличието на трудово правоотношение между страните на посочената длъжност. Приема уволнението за законосъобразно поради изпълнение на всички изисквания на закона, предвидени чл.189, чл.193 и чл.195 от КТ. Излага, че ищцата е извършила процесните нарушения на трудовата дисциплина; че наказанието „уволнение“ е съответно на извършеното нарушение; че е изпълнена процедурата по изискване на обяснения по реда на чл.193 от КТ; че заповедта за уволнение е мотивирана и съдържа всички реквизити.

От фактическа страна не се спори от страните, а и съдът приема, че между последните е бил сключен Трудов договор на 13.05.2004 година и допълнителни споразумения от 13.10.2004 година, и 28.03.2005 година, по силата на които ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, последно на длъжността „Счетоводител - касиер“ във Финансов център „Варна”.С Допълнително споразумение от 20.10.2005 година тя е била преназначена на длъжността „ Счетоводител – клиенти”, а с друго Дпълнителнто споразумение от 13.05.2015 е заела длъжността „Специалист Банкиране на дребно”.

Със заповед № 234 от 18.12.2019 година на Изпълнителните директори на банката на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т. 6, чл.186, чл.188, т. 3, чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7 от КТ, считано от 20.12.2019 година.

За да отмени процесната Заповед и уволнението, решаващия съд е счел, че всички наведени в исковата молба доводи – липса на проведена процедура по снемане на обяснения, липса на мотиви в процесната заповед и други, са налице.Той е счел, за необходимо да посочи още, че дадените обяснения не е ясно по какви съображения са изискани, още повече, че в каква връзка тези обяснения се искат и дали против самата ищца е заведено дисциплинарно производство.Също ВРС е приел, че допуснатите пороци в процедурата по изискване на обяснения се явяват съществени, а отделно от 3 това и че допуснатите при издаване на процесната заповед нарушения – липса на фактически и правни обстоятелства, са съществени нарушения и същите не могат да бъдат санирани от съдилищата.

Виждането на настоящия съд е следното:

Действително съобразно нормата на чл.193 от КТ работодателя е задължен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.Т.е. касае се за императивно изискване, и в този случай закона не може да се тълкува разширително.Неспазването на това законово изискване, е основание, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда наличието на основание за налагането му, т. е. без да разглежда спора по същество.

Разпоредбата на чл. 193 от КТ предполага, че работодателят изисква и приема обясненията на служителя, едва след настъпването на основанието за налагане на дисциплинарното наказание.В съответствие с нормата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено и законовия текст, въз основа на който се налага.Тълкуването на този текст е недвусмислено и не подлежи на разширително тълкуване - законът изисква заповедта да е мотивирана.Само по себе си това означава, че работодателят е длъжен да посочи вида и характера на нарушението, т.е. действието и бездействието на работника / служителя, което му е вменено във вина, както и различните факти и обстоятелства, които го съпътстват.Отделно от това в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.

Неизлагането на мотиви за дисциплинарното уволнение води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му.

За да наложи на въззиваемата дисциплинарно наказание „Уволнение” Работодателя е визирал две нарушения на трудовата дисциплина – такива по смисъла на чл.187 т.7 и т.8 от КТ.Първото от тях е задължението на работника / служителя да изпълнява законните разпореждания на своя Работодател и то е определено в нормата на чл.187 т.7 от КТ.По своето естество това означава престирането на работна сила, включително изпълнение указанията, давани по естеството на службата.Същото задължение е и основанието за заплащане труда на работника.Второто основание урежда два отделни състава – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието.Злоупотребата означава ползването на оказаното от Работодателя доверие за неправомерно извличане на облаги.Само по себе си то съставлява грубо нарушение на трудовата дисциплина, предвид сключения между Работник и Работодател договор или изградената връзка на доверие по между им.Злоупотребата с доверие винаги означава и извличане на облага, най – вече чрез използване на служебното положение.Уронването на доброто 4 име, от своя страна сочи злепоставянето на Работодателя пред трети лица, което може да се отрази неблагоприятно върху ефективността на предприятието.

На първо място е редно да се отбележи, че предвид постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание – важен елемент от дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание.Писмените обяснения по чл. 193 КТ може да не са поискани лично от Директора на предприятието, а от прекия началник на служителя, но следва да са предоставени на работодателя. ВКС трайно приема, че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл. 193 КТ. Достатъчно е обясненията да са получени от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.Както бе посочено по – горе Работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство.Самите обяснения обаче по смисъла на чл.193 от КТ следва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще.Т.е. установените в чл.193 от КТ задължения за Работодателя са две: 1. Да изслуша работника / служителя, респективно да приеме писмените му обяснения и 2. Да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения.Целта основно е да не се вземе окончателно решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание, без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства..

По делото са налични /вж.л.82/ обяснения на ищцата Д.А. П. – А. и от 5 тях става ясно, че са били дадени на 29.11.2010 година .В тези обяснения ищцата недвусмислено е посочила, че е лоялен служител на Банката от датата на постъпването си, както и че спазва всички правила на инситуцията.Заявява още, че няма обяснения как е осъществила Н. вътрешните измами, още повече, че самата ищца е упражнявала т.нар. „втори контрол” добросъвестно и постоянно.Внимателния прочит на тези обяснения дава основание да се приеме, че те в никакъв случай не са абстрактни, каквото е виждането на ВРС, нито са самоцелни – тук определено целта на Работодателя не е била да общува със своя служител, а да получи някакво обяснение за липсите и обстоятелствата при които са се осъществили те.Също тези обяснения изцяло покриват нормата на чл.193 от КТ, не са общи, а напротив – насочени са към престъпната дейност осъществена от друг служител, и най - вече нивото на изпълнение на контрол от страна на ищцата.Отделно от това – тези обяснения са дадени при и по повод множеството противозаконни присвоявания на средства от сметки на различни вложители, ето защо, въззивния съд не споделя виждането на решаващата съдебна инстанция, че обясненията не са били давани по повод започнало дисциплинарно производство. Законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура.