Определение № 27053 от 13.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27053 гр. София, 13.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110147422 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявени от „****“ ЕАД против Л.

И. В. и М. Г. И. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 Т З за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно, както следва: сумата от 10 348,91 лв., представляваща главница по договор за текущо потребление от 06.07.2007 г. и анекс от 26.10.2009 г. към него, ведно със законна лихва за периода от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1 861,39 лв. – договорна лихва за периода от 30.10.2010 г. до 12.12.2011 г. и сумата от 35 лв. – заемни такси, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.01.2012 г. по гр. д. № 56148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.

По процедурата. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена срещу Л. И.

В. – кредитополучател, и поръчителя М. Г. И.. Заявител по заявлението е **** ЕАД. По издадения ИЛ е образувано ИД № 226/2014 г. по описа на ЧСИ С.С., рег. № ***, с район на действие СГС. По ИД заповедта за изпълнение е връчена ведно с ПДИ на двете длъжници по реда на чл. 47 ГПК през м. 02.2015 г. След това повторно е връчена ПДИ ведно със заповедта лично на длъжниците на 25.05.2021 г., като са подадени възражения на 08.06.2021 г. Възраженията са върнати като просрочени с определение от 17.01.2022 г. по гр. д. № 56148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав, като същото е отменено с определение № 3623/20.04.2022 г. по в. ч. гр.д. № 2430/2022 г. по описа на СГС. Следователно възраженията са подадени в срок, поради нередовност на връчването през 2015 г. съгласно мотивите на определението на СГС. С разпореждане от 29.06.2021 г. с номер 2014***4, връчено на заявителя **** ЕАД, са дадени указания по чл. 415 ГПК. В едномесечния срок е подадена искова молба по чл. 422 ГПК – дата пощ. кл. от 11.08.2021 г., като разписката на *** се намира на л. 54 от заповедното пр-во. Искът е подаден от цесионера „****“ ЕАД поради настъпила след издаване на ЗНИ цесия – на 12.07.2012 г.

Съдът не споделя доводите в отговорите на исковата молба, че цесионерът не 1 може да предяви иска по чл. 422 ГПК, а само цедентът. Ответниците прилагат разширително тълкуване на т. 10 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сочат, че въпреки че в ТР се сочело, че искът може да бъде предявен и от цесионера, то следвало да се отчете дали не е налице заличен търговец. Подобни мотиви в ТР изобщо не са развити. Посочено е в ТР, че указания по чл. 415 ГПК се дават само и единствено на цедента / известния за съда заявител по заявлението и за целите на заповедното пр-во единствен сигурен кредитор на вземанията/ и в така започналия да тече едномесечен срок искът по чл. 422 ГПК би могъл да бъде предявен и от цесионера. Изрично е посочено в т. 10 б от ТР, че „прилагането на процесуалните правила за приемство в процеса по чл. 227 ГПК и за прехвърляне на спорното право по чл. 226 ГПК се съобразяват със специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК“, както и че „в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение“. Допустимо е предявяването на исковете по чл. 422 ГПК от цесионера, както е в случая.

Ищецът твърди, че е сключен договор за текущо потребление от 06.07.2007 г. и анекс от 26.10.2009 г. към него с кредитодател **** ЕАД и кредитополучател Л. И. В. и поръчител ответника М. Г. И. съгласно договор за поръчителство от 06.07.2007 г. и от 26.10.2009 г. По силата на договора е предоставен кредит от 11 000 лв, като срокът на договора е до 26.09.2019 г. според анекса. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземанията са обявени за предсрочно изискуеми на осн. чл. 19,2 ОУ и чл. 21 ОУ на 04.01.2011 г./посочено в извлечението/. С договор за продажба на вземания от 12.07.2012 г. **** ЕАД е прехвърлила вземанията на ищеца, за което последният е уведомил длъжниците с писма.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от кредитополучателя Л. И.

В.. Ответникът не оспорва да е сключил договора от 2007 г. и да е усвоена отпусната сума; да е приел ОУ на **** ЕАД срещу подпис. Не оспорва и да е сключен соченият от ищеца договор за цесия, както и вземанията по договора да са били предмет на този договор и да са прехвърлени на ищеца. Оспорва иска за главница по основание и размер.

Твърди на първо място, че е сключил договора като потребител, поради което е приложим ЗПК /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г./. Съгл. чл. 16, ал. 1 от този закон кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, а в случая подобна клауза в договора липсва. Вписаната в ОУ клауза на т. 25 /посочено в отговора т. 24, но става дума именно за т. 25 със соченото от ответника съдържание/ в която е предвидено подобно право за кредитора, ответникът счита за нищожна като неравноправна по арг. от чл. 143, ал. 1, т. 15 ЗЗП / Обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г./, който гласял, че неравноправна е клауза, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Ответникът счита, че в случая с цедиране на вземането са нарушени правата му, понеже: за длъжника не е безразлично кое лице му е кредитор; ищецът е небанкова институция за разлика от първоначалния кредитор; в договора не е предвидена огледална клауза, по силата на която е допустимо заместване на длъжника по см. на ЗЗД, в полза на длъжника. Ответникът оспорва тази, а и всички клаузи от договора да са индивидуално 2 уговорени. Поради това ответникът намира клаузата на т. 25 ОУ да е нищожна като неравноправна и по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗПК, който не допуска цедиране на това вземане, счита договора за цесия за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на императивна норма.

На второ място, сочи, че договорът за кредит също недействителен поради: неуведомяване потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора на осн. чл. 14, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗПК; липса на изискуеми реквизити по чл. 7, т. 6, 7, 9 и 10 ЗПК - годишен процент на разходите по кредита; условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; и елементите на общата стойност на кредита, на осн. чл. 14, ал. 1 ЗПК.

Относно второто възражение сочи, че макар клаузи относно ГПР и таксите да се съдържат в ОУ, то съответните клаузи на ОУ /чл. 9,1 / от своя страна са недействителни като неравноправни по см. на ЗЗП, понеже са неясни. Излага също така, че законодателят е пропуснал да предвиди, че подобни уговорки не могат принципно да се съдържат в ОУ, а само в договора. Сочи, че ГПР е посочен като процент, но е уточнен в договора начинът на формиране.

На трето място, твърди, че клаузата на чл. 8,1 и чл.

На четвърто място, прави възражение за давност, като

На пето място, оспорва исковете по размер.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от поръчителя М. Г. И. .

Ответникът не оспорва да е сключил договора от 2007 г. и да е усвоена отпусната сума; да е приел ОУ на **** ЕАД срещу подпис. Не оспорва и да е сключен соченият от ищеца договор за цесия, като вземанията по договора да са били предмет на този договор и да са прехвърлени на ищеца. Не оспорва и да е сключил договор за поръчителство от 06.07.2007 г. и от 26.10.2009 г., по силата на които е станал поръчител на кредитополучател.

Сочи обаче, че от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 04.01.2011 г., до подаване на заявлението на 13.12.2011 г. са изминали повече от 6 месеца. Поддържа изложените от другия ответник възражения.

С оглед заявеното от ответника в отговора ответниците не спорят, че е сключен договор за текущо потребление от 06.07.2007 г. и анекс от 26.10.2009 г. към него с кредитодател **** ЕАД и кредитополучател Л. И. В. и поръчител ответника М. Г. И. съгласно договор за поръчителство от 06.07.2007 г. и от 26.10.2009 г.; че кредитополучателят и поръчителят са сключили/подписали договорите; че ответниците са приели ОУ на **** ЕАД; че по силата на договора е предоставен кредит от 11 000 лв, като срокът на договора е до 26.09.2019 г. ; че сумите по кредита са усвоени от Л.

И. В.; че с договор от 12.07.2012 г. **** ЕАД е прехвърлила вземанията си по процесния договор за кредит, обезпечен с поръчителство, ведно с привилегиите и обезпеченията, на ищеца, като ответниците са надлежно уведомени за това.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в 3 т.ч. относно договорната лихва; настъпване на падежа на задълженията, вкл. като предсрочно изискуеми, вкл. че ответниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост; При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора.

По възраженията за нищожност по ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: валидност на клаузите, вкл. че лихвеният процент е останал непроменен през периода на изплащане на кредита; че клаузите по договора са индивидуално уговорени; че промяната на възнаградителната лихва е в зависимост от обективни пазарни фактори, които не зависят от волята на ответника и които позволяват както увеличаване на лихвата, така и нейното намаляване при настъпване на съответните пазарни обективни условия; че е налице подробна методология относно вида, тежестта и количествените измерения на ценообразуващите компоненти.

По възраженията за нищожност в тежест на ответниците е да докажат възраженията си за нищожност на клаузите; възражението си за давност.

Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Неоснователно е искането на ответника да му бъде издадено СУ, по силата на което да се снабди с препис от изп. дело. Ответникът е страна – длъжник по делото.

По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 21.11.2022 г. /понеделник/ от 15,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изрази становище по сочените в отговора клаузи на договора, за които се твърди да са нищожни; както и дали изобщо е увеличаван лихвеният процент в исковия период.

Дава възможност на ищеца да формулира в същия срок допълнителни въпроси към ССчЕ.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 56 148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите писмени доказателства.

По искането за ССчЕ по въпроси на двете страни съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване СУ.

УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за 4 връчени.