Определение № 449 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. София, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.446, ал.2, във вр. Глава 22-ра от НПК.

С определение № 135 от 19.04.2023 г., постановено по ЧНД № 142/2023 г.

Кюстендилски окръжен съд е заменил режима на изтърпяваното в Затвора „***“ от лишения от свобода В. Т. В., от „строг“ на „специален“, във връзка с наложеното му с присъда № 28/10.09.2012 г. по НОХД № 222/2012 г. на Окръжен съд-Перник, наказание „лишаване от свобода“, за срок от 13 /тринадесет/ години и 4 /четири/ месеца.

В законоустановения срок, против определението на съда е постъпила частна жалба от служебния защитник на В. Т. В.. В жалбата се навеждат доводи за едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателства от първоинстанционният съд, както и игнориране на фактите и обстоятелствата за липсата на регрес в поведенческия модел на поведение у В., в каквато насока били твърденията на затворническата администрация.

Защитникът не отрича наличните по делото доказателства, компроментиращи поведението на В. при изтъряване наказанието „лишаване от свобода", но счита, че двете наложени на В. наказания за притежание на мобилен телефон, не следва да бъде ценени, тъй като били отражение на изпълнени от страна на затворническата администрация, служебни задължения.

Не следвало да да се цени и наказанието на В. за участието му в игра на карти, организирани с цел получаване на възмездни услуги, защото се предполага, че е участвал сам в тази игра „РУМБ”, поради което и спорен бил въпроса кой на кого влияе отрицателно и застрашава сигурността в Затвора.

По отношение на наложените в един и същ ден наказания: Заповед № 687/06.10.2022г. - отказал да съдейства да му бъде извършена проверка за употреба на 1 алкохол, била очевидна тенденциозността от страна на затворническата администрация към осъдения В.. Втората по ред Заповед за наказание № 688/06.10.2022 г. му била наложена за положителен резултат за употреба на алкохол. В тази насока защитникът сочи, че спално помещение № 5, в което били намерени чаши с алкохол, бутилка с алкохол и туби със заготовка за алкохол, не било обитавано единствено от В.. Откриването на алкохол и заготовка за производство на алкохол в помещението отново било доказателство за изпълнение на служебните задължения на затворническата администрация, но неизяснен останал въпроса имал ли е той съпричастност към приготвянето на заготовката за алкохол, наказани ли са други лица или всички „геройства“ са приписани само и единствено на В..

В. бил изтърпял наложеното му наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия” - Заповед № 688/06.10.2022 г.; изтърпял наложеното му наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 8 денонощия” - Заповед № 51/26.01.2023г.; изтърпял наложеното му наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия” - Заповед № 75/09.02.2023 г., като последната заповед не фигурирала в мотивите на обжалваното определение. Защитникът не оспорва факта, че третата заповед за наложено наказание за употреба на алкохол от В. е водеща и обуславяща системност в неговото поведение и съответно налагане на дисциплинарни наказания, но твърди, че тя е влязла в законна сила, „благодарение“ на явно несправедливото отношение към В. от страна на затворническата администрация, което пък водело до завишаване на оценката за риска от рецидив.

Защитникът твърди липса на твърдяния дефицит на мотивация за позитивна промяна в поведението. В. поддържал контакт с майка си и с двете си деца, посещавал учебни занимания, пишел есета, участвал в турнир по шах, а искането на защитникът, за приемането по делото на „една заповед за награда” било оставено без уважение, защото представената заповед, била подписана единствено от Началник на затвора.

Защитникът моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение, с което да бъде оставено без уважение предложението по чл.68, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с чл.445, т.2 от НПК и да бъде оставен в сила досега определеният на В. „строг" режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода".

Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите, залегнали в частната жалба и като се запозна с материалите по делото, намери жалбата за неоснователна, а определението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно.

Въз основа на приобщените по делото доказателства контролираният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Лишеният от свобода В. Т. В., от гр. *** е постъпил в Затвора гр. *** на 22.06.2012 г., преведен в Затвора гр.*** на 13.12.2012 г., върнат отново в Затвора гр.*** на 30.03.2021 година.

Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години и 4 месеца, при първоначален „строг“ режим, наложено му с Присъда № 28/10.09.2012 г. по 2

НОХД № 222/2012 г. на Окръжен съд-Перник, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. чл.115 от НК.

Към 22.02.2023 година, остатъка от неизтърпяната част на наказанието е 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 20 /двадесет/ дни.

Осъденият В. е за първи път в условията на изолация за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средните стойности – 47 т., като при актуалната ревизия на оценката, същата е завишена с 4 пункта до 51 точки, поради наблюдавани отрицателни промени в дефицитните зони: „злоупотреба с алкохол“ – 1 т. и „начин на живот и обкръжение“ – 3 точки.

След постъпване в затвора, В. В. се адаптирал към условията на режим и охрана, но с трудности при спазването на правилата. При психичното и емоционалното му изследване към м.февруари 2023 г. са установени специфики на актуалното му състояние, сред които и: хиперактивност, нетърпеливост, враждебност. Има нисък праг на раздраза и скъсен афект на отреагиране спрямо околните. Отмъстителен. Импулсивни емоционални преувеличени реакции на външни събития. Параноичен и садистичен.

При престоя си в пенитенциарното заведение /в ЗОЗТ „***“/ В. е награждаван три пъти – Заповед № 313/ 19.08.2014г.- с писмена похвала; Заповед № 391/23.02.2015г.- с удължено четири часово свиждане, Заповед № 283/ 15.07.2015г.- с извънредна хранителна пратка.

Осъденият В. има наложени редица дисциплинарни наказания за нарушения на реда в ЗОЗТ „***" - 7 на брой.

За престоя на осъдения В. в затвора *** /където е преведен на 30.03.2021 г. от ЗОЗТ „***“/, е наказван многократно за нарушения, свързани с притежаване на неразрешени вещи, държане на заготовка за производство на алкохол и употреба на алкохол, физическа саморазправа, хазартни игри както следва: Заповед №391/17.06.2021г. - „лишаване от хранителна пратка за срок от 1 /един/ месец"; Заповед № 554/12.08.2021 г. - „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни"; Заповед № 437/10.06.2022г. - „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни"; Заповед № 657/29.09.2022г. - „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни"; Заповед № 687/06.10.2022г. - „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца"; Заповед № 688/06.10.2022г. - „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия"; Заповед № 744/03.11.2022г. - „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца"; Заповед № 51/26.01.2023г. - „изолиране в наказателна килия за срок от 8 денонощия".

При така установената по делото фактология въз основа на документите, постъпили ведно с предложението на Началника на Затвора-***, правилно първостепенният 3 съд е приел, че в конкретния случай действително е налице грубо нарушаване на установения ред в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" по смисъла на чл.67, ал.1 от ЗИНЗС и оказване на отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода. Извършените нарушения, подробно изброени по-горе в определението, за които лицето е санкционирано по реда на ЗИНЗС, правилно са преценени в съвкупност с данните за актуалното му психично и емоционално състояние. Особено съществено е това, че нарушението на реда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" е дотолкова грубо, че осъществява и състав на престъпление по НК /приготвяне на заготовки за спиртни напитки и употреба на алкохол в затвора, която употреба създава риск от вербална и физическа агресия, което може да доведе, предвид личностните особености на лишените от свобода лица до физически конфликти и саморазправи, които да прераснат в ситуации с висок риск от вреди както за лишения от свобода В., така и за останалите осъдени/. От изложената фактическа обстановка се налага и извода, че облекчените условия, макар и при строг режим, не са подходящи при така демонстрираното поведение от страна на лишения от свобода В., поради което при него следва да бъде заменен първоначално определеният му режим с по-тежък, а именно "специален". Предвидените в разпоредбата на чл.54 от ППЗИНСЗ мерки, при специалния режим да се изтърпява наказанието в затвор от закрит тип, да се настаняват лишените от свобода в постоянно заключени помещения, при засилен надзор и охрана, както и лишаването им от възможност за участия в мероприятия с други лишени от свобода, както и да работят, в случая са по-удачни, тъй като ще се постигне търсеното поправително и възпиращо въздействие на наказанието. Напълно несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата за това, че В. вече е понесъл наказание за допуснатите от него нарушения. Същественото в случая е, че с поведението си, при извършване на тези нарушения, той е демонстрирал неспособността си да се самоконтролира при облекчените условия на първоначално определения му режим. Правилно в този смисъл първостепенният съд е приел, че по-интензивната охрана и строг контрол ще допринесат за структуриране на личността му.

Водим от горното и при наличие на предпоставките на чл. 67, ал. 1 от ЗИНЗС, настоящият състав прие, че следва да бъде потвърдено определението на Кюстендилски окръжен съд като правилно и законосъобразно.

Релевираните от жалбоподателя доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни, тъй като те не държат сметка на безспорно установената по делото фактология относно поведението на осъдения, което именно е наложило затворническата администрация да упражни правомощието си по чл. 67 от ЗИНСЗ.

Водим от горното и на основание чл.446, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 135 от 19.04.2023 г., постановено по ЧНД № 142/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5