Решение № 1605 от 31.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100513531 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20181378 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 25700/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 31 състав са отхвърлени предявените от ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите: 1670,40 лева, представляваща регресна претенция за платено обезщетение за вреди, нанесени при ПТП от 26.10.2017., настъпило в гр. София върху л.а. „БМВ 320 Д“, peг. № *******, щета № 10317030111200, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска - 18.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 310,41 лева за периода от 22.07.2018г. до 17.06.2020г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ЗАД „А.“ АД е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД сумата от 450 лева – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.“ АД, чрез пълномощника юрск. Л.М.-Л. в която същото се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а също така като постановено при нарушаване на процесуалните правила. В тази връзка се навеждат доводи, че от заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, както и от дадените в открито съдебно заседание отговори от вещото лице, изготвило САТЕ по делото се установява, че първоначалното съприкосновение между двата автомобила е настъпило в лентата за движение на застрахования по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „БМВ“ с peг. № *******, както и че водачът на л.а. „Дачия Докер“ с peг. № ******* е имал 1 възможност да предотврати удара, ако не е навлизал в лентата за движение на л.а. „БМВ“.

На следващо място се поддържа, че от схемата, обективирана в съставения за произшествието Двустранен констативен протокол за ПТП също така е видно, че ударът между двете превозни средства е настъпил по бул. Христо Ботев, а не при движение по бул.

П. Евтимий. Излагат се съображения, че от приложената справка за организацията на движението в района на мястото на настъпване на ПТП се установявало, че по бул. Христо Ботев е позволено движението в две ленти. Излага, се че правилно е било прието от първоинстанционния съд, че водачът на л.а. „Дачия Докер“ не е следвало да преминава в съседна пътна лента за движение. В жалбата се поддържа, че именно навлизането на водача на л.а. „Дачия“ в тази пътна лента е довело до съприкосновението с л.а. „БМВ“ и съответно до увреждане на последния. Навеждат се доводи, че съгласно приетото заключението на вещото лице Й., към момента на съприкосновението между двата автомобила, л.а. „БМВ“ е бил по-напред от л.а. „Дачия Докер“, от което според първоинстанционния съд следвал извод, че водачът на л.а. „Дачия Докер“ не е имал възможност да възприеме л.а. „БМВ“ преди момента на удара. Сочи се, че така приетият извод на СРС е необоснован, тъй като водачите на МПС имат задължение да упражняват постоянен контрол над същите, да съобразяват поведението си с останалите участници в движението, преди да предприемат маневра, свързана с навлизането изцяло или частично в съседна пътна лента, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че вещото лице по допълнително изготвеното заключение по САТЕ е достигнал до извод, че в случай, че водачът на л.а.

„БМВ“ беше продължил движението си направо, вместо да завие надясно, удар между двата автомобила не би настъпил. Поддържа се, че този извод на вещото лице е бил неправилно тълкуван от първоинстанционния съд, който е приел, че независимо от обстоятелството дали пътната маркировка е позволявала успоредното движение на двата автомобила в една посока, за да се движат законосъобразно, водачът на л.а. „БМВ“ не е следвало да предприема завой надясно от лентата, в която е бил подреден. В тази връзка се излага, че действията на водачите, участвали в процесното ПТП следва да бъдат съобразявани в конкретно създалата се ситуация, а именно завиване надясно от страна на двамата водачи и продължаване на успоредното им движение по бул. Христо Ботев. Поради изложеното се релевират съображения, че допълнителното заключение на вещото лице инж. Й. не променя изводите от първоначалното му заключение относно начина на настъпване на съприкосновението между двата автомобила. В тази връзка се поддържа, че независимо от това в коя лента водачът на л.а. „БМВ“ е предприел маневра за завой надясно, водачът на л.а. „Дачия“ не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и е предприел е маневра за отклоняване траекторията на движението си наляво, без да съобрази наличието на друго МПС в непосредствена близост, което именно е довело до настъпване на процесното ПТП.

Излагат се доводи, че поведението на водача на л.а. „Дачия Докер“ е в нарушение на чл. 20, чл. 25, чл. 26 от ЗДвП.

С оглед на изложено се отправя искане към въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. В условията на евентуалност, в случай че въззивният съд приеме, че водачът на л.а. „БМВ“ също има принос за настъпване на процесното ПТП, въззивникът моли съда да вземе предвид, че преимуществен принос за реализиране на произшествието има водачът на л.а. „Дачия Докер“, предвид което моли да бъде уважен иска в размер поне на 90 %. Претендират се и 2 разноски за двете инстанции, вкл. за юрисконултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по делото ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който се оспорва жалбата като неоснователна, поради което отправя искане към въззивния съд да я остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В тази връзка се поддържа, че правилно съдебният състав е приел за доказано, че вина за процесното ПТП има единствено водачът на л.а. „БМВ“ като по делото са били обсъдени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правно страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „А.“ АД претендира заплащане на регресно вземане от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Предявява иск за заплащане на сумата от 1670,40 лв. - неизплатено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. марка „БМВ 320“, рег. № ******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 26.10.2017 г. в гр. София, причинено виновно от водача на л.а. марка „Дачия Докер“, рег. № *******, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане” АД. Претендира и присъждане на 310,41 лв. - мораторна лихва върху за периода от 22.07.2018г. до 17.06.2020 г. при фактически твърдения, че след надлежно отправена покана за плащане на регресното вземане ответникът не е извършил плащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца относно механизма на настъпване на ПТП, както и вината на водача П.Ф.. Поддържа, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът Е.Д.. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния 3 резултат от водача Е.Д., поради което моли обезщетението да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Няма спор между страните по делото, а и посочените обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че между ищеца ЗАД „А.“ и увреденото лице е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ към датата на ПТП; както и наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата и извършеното от ищеца плащане на стойността на вредите.

Спорното обстоятелство във въззивното производство касае механизма на настъпване на процесното ПТП, респ. относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ“, а също така спорен е и въпросът за наличието на съпричиняване на процесното ПТП от водача на л.а. „Дачия Докер“.

Въззивният съд намира за неоснователни изложените доводи във въззивната жалба за недоказаност на механизма на настъпване на ПТП.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани писмени и гласни доказателства /показания на св. Е.Д. и св. П.Ф./ и е изслушано заключение на САТЕ.

Според посоченото в двустранния констативен протокол за ПТП – на 26.10.2017г. около 15, 10 ч. в гр. София, лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ******* се е движил по бул. „Патриарх Евтимий“ и на кръстовището с бул. „Христо Ботев“, при маневра десен завой, водачът е навлязъл в съседна пътна лента, като не е пропуснал и е реализирал ПТП с попътно движещия се от ляво автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № *******. Като „Обстоятелства“ в Двустранния констативен протокол за ПТП са отразени: 1. За т.а. „БМВ 320 Д“, с рег. № ******* – движение в една посока, но в различна лента; при завиване надясно; 2. За л.а. „Дачия Докер“, с рег. № ******* е отразено – движение в една посока, но в различна лента; при завиване надясно.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение - съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП - с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели.