Определение № 3005 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3005 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20261110208846 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 180722 от

05.06.2026г. на ОБВИНЯЕМИЯ И. И. П., с ЕГН: ********** (действащ чрез служебният защитник адвокат П. К.) срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 04.06.2026г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА п о ДП №**********/2026г. по описа на 07 РУ СДВР и пр.пр № ********/2026г. по описа на СРП, връчено на 04.06.2026г., В ЧАСТТА, С КОЯТО СПРЯМО ОБВИНЯЕМИЯТ И. И. П., с ЕГН:

********** му е взета МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ” в размер на 1000.00 (хиляда) евро във връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА СЕ ИНВОКИРАТ ПОДРОБНИ И

ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, че определената на обвиняемия Пипокнков мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000.00 евро е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована. Излага се, че липсвало обосновано подозрение към извършеното престъпление. Релевират се доводи, според които прокурорът е определил висока по размер парична гаранция. Счита се, че държавният обвинител не е съобразил финансовото, личното и/или общественото положение на обвиняемия П.; както и възможностите му да заплати гаранцията. Счита се, че е липсвало обосновано предположение по случая. Прави се искане мярката за неотклонение „парична гаранция“ да бъде намалена в разумен размер или отменена изцяло с по-лека мярка за неотклонение.

II. ) . СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.1 3 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното 1 производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III. ) . ПИСМЕНАTA ЖАЛБА с вх. № 180722 от 05.06.2026г. на ОБВИНЯЕМИЯ И. И. П., с ЕГН: ********** (действащ чрез служебният защитник адвокат П. К.) e ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – редовна е от външна страна, съдържа изискуемите по закон реквизити в нея, подадена е по реда и в срока по чл.61, ал.3 от НПК, с обоснован правен интерес, от процесуално легитимирана страна (чрез надлежен процесуален представител служебен защитник), пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от Софийска Районна прокуратура, връчен по законов ред на 04.06.2026г. (датата на предявяването на постановлението за привличане на обвиняем, която съвпада с датата на разпита на лицето в същото качество), който прокурорски акт в съдебно обжалваемата му част подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.61, ал.3 от НПК.

IV. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО –

ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Н а 19.05.2026г. е било образувано по реда на НПК досъдебно производство № 591/2026г. по описа на 07 РУ СДВР и пр.пр № 20043/2026г. по описа на СРП за разследване на престъпление от общ характер по състава на чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК . Предвиденото от законодателя наказание за престъплението е наказание „лишаване от свобода“ до 1 (една) до 8 (осем) години. Очертаното обвинение на прокурора срещу обвиняемият И. И. П. е за тежко умишлено престъпление съгласно дефинитивната норма на чл.93, т.7 от НК. В хода на провелото се разследване са били проведени множество процесуално-следствени действия по събирането и проверката на доказателства и доказателствени средства чрез способите на доказване, дефинирани в процесуалния закон. Осъщественото разследване е било интензивно.

За целите на производството и в съответствие с тълкувателните постановки на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСНК на ВКС се извежда наличие на обосновано подозрение за свързаността на обвиняемия И. И. П. към елементите от изпълнителното деяние на престъплението по състава на чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК . Обоснованото подозрение към посоченото престъпление не се изисква по стандартите на НПК да е доказано в настоящото производство (към този момент) по безспорен и категоричен начин, за разлика от случаите на повдигането на обвинение от прокурора с обвинителен акт или при произнасянето на осъдителна присъда от съда, към които процесуални моменти (или етапи) на наказателния процес изискванията за доказването на обоснованото предположение са изключително високи.

СЪДЪТ ПРЕЦЕНЯВАЙКИ ПРЕДМЕТА НА ОБВИНЕНИЕТО по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК , приложимият закон, и събраните материали в производството по чл.61, ал.3 от НПК, по своето вътрешно убеждение намира, че определената и наложената спрямо обвиняемият И. И.

П. (който има обременено съдебно минало) мярка за неотклонение „парична 2 гаранция“ е пропорционална, ефективна, обоснована, законосъобразна и съответна изцяло на целите на процесуалния закон, регламентирани в чл.57 от НПК и на непосредствената задача на наказателния процес по смисъла на чл.1 от НПК. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 1000.00 евро не е наказание по НК.

Съдът отчита на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, че обвиняемият П., освен че управлява и ползва МПС, същият е вписан управител и собственик на търговски дружества по Търговския закон - „***************.

Спрямо посочените юридически лица по реда на ГПК и/или ДОПК не са били наложени ограничения - като например образуване на производство по несъстоятелност и/или ликвидация. Не са били налагани и възбрани/или запори от съдебен изпълнител. Т.е. налице са данни, че обвиняемият П. като участник в търговски дружества, извършва търговска дейност, чрез която извлича печалби.

Мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000.00 евро се взема и налага спрямо обвиняемият П. като средство на база повдигнатото обвинение и събраните доказателства, за да може да се гарантира свързаността му с предмета на делото и за да може ефективно същият да упражни правото си на защита до решаването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Посочената мярка за неотклонение цели да мотивира обвиняемият П. да има изрядно (дори перфектно) процесуално поведение към органите на разследването, прокуратурата и съда (с оглед развитието на делото в и за съответните фази), в случаите, когато следва да се призове и да участва в съдопроизводствените действия.

Индивидуализираната мярка за неотклонение спрямо обвиненото лице е справедлива, тъй като същата се улеснява задължителното участие на обвиненото лице П. в производството, което лице е наказателно преследвано за тежко умишлено по смисъла на НК престъпление от общ характер. Т.е. свързаността му според прокурора и съда следва да бъде по-активно изявена, предвид вида на повдигнатото му обвинение, което изисква неговото задължително участие на основание чл.269, ал.1 от НК в наказателното производство и с оглед интензивността на наказателната репресия, която се осъществява спрямо него (очертано е от прокурора тежко умишлено престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК - или за т.нар. палеж на лек автомобил на значителна парична стойност. По този начин, обвиняемият П. ще допринесе за бързото и своевременно завършване на наказателното производство в „разумен срок“, като при проявлението от негова страна на добросъвестно процесуално поведение до завършване на делото, въпросната „парична гаранция“ в определения размер ще му бъде възстановена. Т.е. паричната сума от 1000.00 евро временно се отделя от него и ще се върне в неговия патримониум като имуществена ценност, ако обвиняемият П. покаже сериозно, отговорно, добросъвестно, отдадено, адекватно и активно процесуално поведение, не само по повод на правото си на защита, за което има условията по НПК да упражнява, но и спрямо органите на разследването, прокуратурата и съда, последните осъществяващи Държавният империум в областта на наказателното правосъдие при условията 3 на обвързана компетентност. Т.е. наказателният процес по НПК е сложен фактически състав, който е свързан с базисните правни положения, закриляни от всяка правова и демократична Държава, а именно по реда и способите на процесуалния закон следва да бъде установено има ли доказателства за извършено престъпление от общ характер; какъв материален и процесуален закон следва да бъде приложен, и при разобличаване на вина, на наказателно преследваното лице необходимо ли да се наложи наказание по смисъла на НК.

Съдът приема, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ е определена в разумен размер и не е прекомерна. Обвиняемият П. разполага с финансови средства и възможности. Няма да бъде изначално затруднен. Гаранцията се равнява на под 2 (две) МРЗ към днешна дата. Под 1240.40 евро е. Полага труд.

Има средно образование. Вписан е като управител на 3 (три) броя фирми. По НПК не се изисква гаранцията да е внесена, дори и лично от него. Това може да бъде реализирано и от трето лице. Съдът намира, че целите на правосъдието имат по-голям приоритет, пред правилото за безусловното зачитане на имуществената независимост на наказателно обвинените лица.

При тези съображения, подадената писмена жалба срещу наложената на обвиняемия П. „парична гаранция“ се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

V. ) . МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ на основание чл. 61, ал. 3 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И

НЕДОКАЗАНИ процесуалните искания от депозираната ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 180722 от 05.06.2026г. на ОБВИНЯЕМИЯ И. И. П., с ЕГН:

********** (действащ чрез служебният защитник адвокат П. К.) срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 04.06.2026г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА по ДП № ***********/2026г. по описа на 07 РУ СДВР и пр.пр № *********/2026г. по описа на СРП, връчено на 04.06.2026г., В ЧАСТТА, С КОЯТО СПРЯМО

ОБВИНЯЕМИЯТ И. И. П., с ЕГН: ********** му е взета МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ” в размер на 1000.00 (хиляда) евро във връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК .

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 04.06.2026г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА п о ДП № **********/2026г. по описа на 07 РУ СДВР и пр.пр № *************/2026г. по описа на СРП, връчено на 04.06.2026г., В ЧАСТТА, С КОЯТО СПРЯМО

ОБВИНЯЕМИЯТ И. И. П., с ЕГН: ********** му е взета МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ” в размер на 1000.00 (хиляда) 4 евро във връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК .

РАЗЯСНЯВА СЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ И. И. П., с ЕГН: ********** (и със снета в ДП самоличност), че от датата на уведомлението му за постановения от съда съдебен акт, същият има срок от 7 (седем) дни да представи на органите по разследването по тяхната бюджета сметка писмени доказателства за внесената в посочения размер парична гаранция, която му е взета с влязъл в сила съдебен акт като наложена му по реда на НПК мярка за неотклонение.

РАЗЯСНЯВА СЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ И. И. П., с ЕГН: ********** (и със снета в ДП самоличност), че при невнасянето на определената му „парична гаранция“ и при непредставянето на писмени доказателства в указания срок на органите на разследването, прокурорът притежава процесуален инструментариум по реда на чл.66 от НПК, чрез който може да поиска от съда налагането на същия на по-тежка мярка за неотклонение от предвидените в НПК, включително - мярка за неотклонение „задържане под стража“; мярка за неотклонение „домашен арест“ или мярка за неотклонение „парична гаранция“ в по-висок размер.

ДА СЕ ВРЪЧАТ ПРЕПИСИ от съдебния акт на страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране на основание чл.61, ал.3 от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5