Решение № 171 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502914 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу частта от решение № 73/24.02.2023 г. по гр. д. № 622/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с която е признато за установено по предявения от Й. Я. Т., с ЕГН: **********, срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: 103765841, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Я. Т., с ЕГН: **********, е собственик на самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.

Перник, одобрен със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350.48 кв.м., находящ се в гр. Перник, кв. „Караманица“, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор ***, под обекта - няма и над обекта - няма, заемащ северозападната част от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно владение.

В посочената част решението е обжалвано от „Уеб Финанс Холдинг“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се 1 излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че исковата молба е оставена нередовна от първоинстанционния съд, като до настоящият момент не е посочен точен период с начален момент, през който ищецът твърди, че е владял процесната сграда. Оспорва се като недоказано наличието на заявеното от страна на ищеца придобивно основание за правото на собственост – недобросъвестно давност владение. Излагат се подробни твърдения за наличието на право на собственост върху процесната сграда на „Уеб Финанс Холдинг“ АД, а преди това на длъжника по изп. дело изп. д. № 20117520400844 по описа на ЧСИ С. Д. - “Мибу“ ЕООД. Изтъква се, че претенцията на ищеца е непротивопоставима спрямо „Уеб Финанс Холдинг“ АД, тъй като собствеността върху процесната сграда последното е придобило по силата на постановление за възлагане от 04.05.2018г., влязло в законна сила на 20.11.2018 г., издадено по посоченото изп. д. При условията на евентуалност се поддържа се, че давностното владение на ищеца е прекъсвано с вписването на договорна ипотека, учредена от „Мибу“ ЕООД в полза на "Международна банка за търговия и развитие” АД /МБТР/ с нотариален акт № 138, том III, рег.№ 4882, дело №465/2003г., на нотариус Н. Златанов, рег.№ на НК 062, вписана в Служба по вписванията с вх. рег.№ 3697/30.12.2003г., акт № 50, том II, дело № 2705/2003г., партиди 10716, 1144 - т. 13 и т.14, както с вписването на възбрана - вх.рег.№1481/14.11.2005г., № от дв. вх.рег. 4253, акт том 2, акт № 42/2005г., наложена по изп. д. № 161/2005г. по описа на СИС при PC - Перник. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният установителен иск за право на собственост да бъде отхвърлен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – Й. Я. Т., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на обжалваната част от съдебното решението. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната от „Уеб Финанс Холдинг“ АД част, като на въззиваемият бъдат присъдено сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по 2 делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК (положителен установителен иск за признаване на право на собственост), подаден от Й. Я. Т. срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, за признаване на установено, че ищецът е собственик на самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Перник, одобрен със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350.48 кв.м., находящ се в гр.

Перник, кв. „Караманица“, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заемащ северозападната част от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи 1, предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно владение.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения от ищеца иск - чл. 124, ал.

1 ГПК (положителен установителен иск за признаване на право на собственост). В тази насока неоснователни са оплакванията на въззивника, че предявеният иск е бил разгледан като такъв по чл. 496, ал. 2 ГПК и че неправилно е била разпределена доказателствената тежест върху ответника в първоинстанционното производство. Видно от мотивите на обжалваното решение е, че е разгледан и уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Доколкото се установява, че процесният имот е придобит по силата на изтекла придобивна давност преди издаването на процесното постановление за възлагане, то коректно е обсъжданата и нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника за непълнота на твърденията на ищеца за началният момент, от който е установил давностно владение върху процесната сграда. Но за процесуална икономия въззивният съд е дал възможност на въззиваемия – ищец по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК да посочи началният момент, от който е установил владение върху процесната сграда, първоначално съвместно с трети за настоящия спор лица, като последователно опише също от кога твърди точно, че е установил еднолично владение, както и от кога сградата е предоставена от него за ползване на трети лица. Във връзка с тази възможност твърденията на ищеца са допълнени и пояснени с нарочна молба от 21.11.2023 г. Обстоятелството, че 3 твърдените обстоятелства са неизгодни за ответника – въззивник, не означава че те са неясни.

Въззивният съд приема за установено по делото следното от фактическа страна:

Видно е от нотариален акт № 65, том II, рег. № 6260, дело № 248 от 2007 г. на нотариус Р. М. с район на действие Районен съд - Перник, че на 14.06.2007 г. Й. Я. Т., А. С. В. и К. М. К. са признати за собственици по давностно владение на следните недвижими имоти: едноетажна сграда със застроена площ от 452 кв.м., построена в северозападната част и първия етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 561 кв.м., построена в югоизточната част, заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, в който са построени, представляващо дворно място с площ от 2891 кв.м., находящо се в строителните граници на град Перник, кв. „Караманица“ и означено по скица като имот пл. № 8255 в кв. 553 по кадастралния план на гр. Перник - кв. „Караманица“, утвърден със заповед № 80 от 22.01.2003 г. при граници на поземления имот“ от югозапад - улица и поземлен имот, от северозапад - парцел III, от североизток - парцел IV и от югоизток - парцел IV.

Видно е от нотариален акт № 161, том II, рег. № 7599, дело № 346 от 2014 г. на нотариус Р. М. с район на действие Районен съд - Перник, че на 15.08.2014 г. Й. Я. Т., А. С. В. и К. М. К. са сключили договор за доброволна делба, като Й. Я. Т. е получил в дял недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350,48 кв.м., брой нива на обекта: едно в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор № ***, под обекта: няма, и над обекта: няма, заемащ северозападната част от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съответно А. С. В. е получил в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а К. М. К. е получил в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Видно от протокол № 11 от 13.10.1989 г. на ОНС-гр. Перник, че е взето решение да се образува фирма с наименование „Елея“ и фирма с наименование „Метални изделия и битови услуги“ със седалище гр. Перник.

Съгласно протокол № 6 от 23.04.1992 г., решение № 41 на Общински съвет гр. Перник, е взето решение да се образува ООД с наименование “МИБУ“ от 4

ОФ „МИБУ“ и ОФ „Елея“, което да поеме активите и пасивите на досегашната ОФ „МИБУ“ по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ по разделителен баланс към 31.12.1991 г., както и другите права и задължения. В първоинстанционното производство са приети протокол за оценка на имуществото на „МИБУ“ ООД /фирма “Елея“/ към 10.05.1992 г., баланс на ОФ „МИБУ“ Перник към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ към 31.12.1991 г., обяснителна записка за оценка на имуществото на „МИБУ“ ЕООД гр. Перник към 23.03.1992 г. и протокол за оценка на имуществото на „МИБУ“ ООД към 23.03.1994 г.

С решение № 1047 от 08.05.1992 г. по т.д. № 869 по описа за 1992 г. на ОС-Перник е вписано ЕООД с общинско имущество „МИБУ“ ЕООД в търговския регистър, което поема активите и пасивите на досегашната ОФ „МИБУ“ по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ по разделителен баланс към 31.12.1991 г., както и другите права и задължения.

Приети са акт №696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост на административна сграда, част, монолитна 1974 г., два етажа с площ 308,70 кв.м., паркотелно, монолитно, един етаж, 1990 г., с площ 289,13 кв.м., терен общински 73 015 кв.м., при граници: изток - „Феникс“ ИРОС, запад жилищни блокове на кв. „Куциян“; север - магистрала Перник - София; юг път за кв. „Караманица“, стопанисвани от „Мибу“ ЕООД - гр. Перник, и Акт № 788/23.09.1997 г. за частна общинска собственост на административна сграда на ДП „Елея“, цялата, монолитна 1974 г., с площ 604,50 кв.м. и столова, цялата, монолитна 1974 г., склад целият, 1974 г. 201,30кв.м. и навес метален целият, 1974 г., стопанисвани от „Мибу“ ЕООД. И в двата акта е посочено, че имотите са включени в капитала на дружеството /сметки 203 и 201/.