Решение № 180 от 28.07.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Д., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200586 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МОДИС 24” ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „..... представлявано от управителя Л. Ц. И., срещу Наказателно постановление № 08-2600051/51 от 23.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д., с което на „МОДИС 24” ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „..... в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Релевират се претенции в насока, че в обжалваното НП и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН № 08-2600051), въз основа на който е издадено, като дата на извършване на нарушението е посочена 03.03.2026 г. Тази дата е датата на проверка или на допълнителна справка в Дирекция „Инспекция по труда“ - Д., а не датата на самото нарушение. Задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за м. януари 2026 г. е с краен срок до 29.02.2026 г. (30-то число на м. февруари е 28/29.02.2026 г. съгласно трудовите договори). Следователно нарушението е осъществено на 01.03.2026 г. - първият ден след изтичане на договорния срок, а не на 03.03.2026 г. Неправилното посочване на датата на нарушението е съществен порок по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като накърнява правото на защита на санкционираното лице - пречи му да 1 разбере за какво точно деяние е санкционирано и да провери спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Твърди се също така, че санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност” по чл. 416, ал. 5 от КТ.

Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ нарушението е повторно само когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. НП № 08-2500400/400 и НП № 08-2500403/403 от 2025 г. са обжалвани и не са влезли в сила.

Предпоставката за повторност не е налице. Наложената санкция от 800 евро надвишава законоустановения минимум без мотиви за това в нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Редовно призовано за съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.02.2026 г. била извършена проверка от Е. И. К. – ст. инспектор и С. Н. С. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. на шивашки цех, находящ се в гр. Д., пл. ...., стопанисван от „Модис 24“ ...., с ЕИК: ....

От работодателя с призовки са били изискани документи, касаещи трудови правоотношения, начисляване и заплащане на трудови възнаграждения.

От присъствена форма за м. януари 2026 г. се установило, че И.Е.А., с ЕГН:...., на длъжност „...... е полагала труд през месеца. При проверката е констатирано, че изплащането на работните заплати се извършва в брой. От ведомост за заплати за м. януари 2026 г. е установено, че работодателят е начислил на г-жа А. трудово възнаграждение за положения труд през упоменатия месец в размер на чиста сума за получаване 535,96 евро, но във ведомостта липсва неин подпис.

На 09.03.2026 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. в писмено сведение М.П.П. упълномощено лице на дружеството заявила, че не може да представи документи, доказващи изплащане на възнаграждения за м. януари 2026 г., тъй като заплатите за упоменатия месец не са платени на 2 работниците.

От предоставен трудов договор №13/14.07.2025 г, на И. А е видно, че трудовото възнаграждение на лицето се изплаща до 30-то число на месеца следващ месеца, за който е положен трудът. Това се потвърждава както от вътрешни правила за работната заплата, така и от писмено сведение от упълномощено лице.

С оглед на гореизложеното актосъставителят е приел, че „Модис 24“ .... в качеството си на работодател, след като е бил длъжен не е изплатил в срок, съгласно трудов договор №13/14.07.2025 г. трудовото възнаграждение за извършената работа за м. януари 2026 г. на И.Е.А., с ЕГН:**********, на длъжност „...... в размер на чиста сума за получаване 535,96 евро.

Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление било посочено, че нарушението е извършено на 03.03.2026 г., установено е на 09.03.2026 г. и е доказано от данните, обективирани в: Призовки 2 бр. с изх.

№26007899/04.02.2026 г. и с изх. №26013376/23.02.2026 г. ведно C констативен протокол №26013733/24.02. 2026 г.; Протокол ПР2604461 от 18.03.2026 г. за извършена проверка; Трудов договор №13/14.07.2025 г., допълнително споразумение №4/05.01.2026 г. и заповед за освобождаване на И.Е.А.; Присъствена форма за м. януари 2026 г.; Ведомост за заплати за м. януари 2026 г,; Вътрешни правила за работна заплата, Писмено сведение от 09.03,2026 г. от М. П. счетоводител и упълн. лице; Покана за съставяне на АУАН с изх. №26021107/19.03.2026 г.; Пълномощно.

За така описаното нарушение, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите К. и С., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Писмо с рег. № 12223/27.05.2026 г., ведно с Жалба № 15-НП ***/51 от „МОДИС 24“ .... с рег. № 26076584/15.05.2026 г.; Заверено копие на НП № 082600051/51/23.04.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03.2026 г. – 3 л.; Заверено копие на АКТ № 082600051/24.03.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Призовка с изх. № 26007899/04.02.2026 г. /чл. 45, ал. 1 от АПК/; Заверено копие на Призовка с изх. № 26013376/23.02.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 26013733/24.02.2026 г.; Заверено копие на Протокол за извършено проверка № ПР 2604461/18.03.2026 г. – 15 л.;

Заверено копие на Писмо с рег. № 26043081/31.03.2026 г.; Заверено копие на сведение от М. П. от 09.03.2026 г.; Заверено копие на Вътрешни правила за РЗ н а „МОДИС 24“ .... – 3 л.; Заверено копи на Становище с изх. № ДОК 26006200/07.04.2026 г., ведно с таблица за отчитане явяването и неявяването 3 на работа за м. 01.2026 г., ведно с ведомости за РЗ – 12 л.; Заверено копие на Пълномощно - 3 л.; Заверено копие на Заповед № 4/05.02.2026 г.; Заверено копие на ТД № 13/14.07.2025 г., ведно с допълнително споразумение към ТД № 4/05.01.2026 г. – 3 л.

Така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, навежда съда на следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в отсъствие на законния представител на търговеца, но след изпратена по надлежния ред покана и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия дружеството и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.

1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, а разпоредбата на чл. 270, ал. 3 МТ гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „МОДИС 24” .... е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128, т. 2 КТ 4 и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

Безспорно от събраните доказателства – писмени и гласни, се установи, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на работника И.Е.А. за извършената от нея работа за м. януари 2026 г. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, тъй като този факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, доколкото, на първо място, датата на вмененото нарушение е посочена правилно. Видно и от показанията на актосъставителя, възнаграждението се дължи на тридесето число на месеца, съгласно трудов договор, вътрешни правила и писмено сведение взето от упълномощено лице, следващ месеца на полагане на труд. В конкретния случай, тъй като месеца изтича на 31.01, а месец февруари е от двадесет и осем дни, то 28.02 се пада в събота, то в първия присъствен ден (в случая 02.03) е оставен на работодателя, за да се възползва да погаси задължението си. Когато до края на 02.03.2026 г. той не е изплатил заплатата на работника, то на 03.03.2026 г. същият вече е в нарушение на трудовото законодателство.

Съдът не споделя доводите в жалбата и за това, че санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност“ по чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда, защото това не отговаря на истината. Чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда гласи: „Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.“ Никъде в атакуваното Наказателно постановление не е посочен квалифициращ принцип „повторност“.