Решение № 6768 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6768 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100504313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – Р. О. А., срещу решение № 1273 от 23.01.2024г. по гр.дело № 37684/2023г. по описа на СРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от Р. О. А. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителен иск по чл. 55, ал 1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 2659,88 лева – главница, представляваща платена стойност на електрическа енергия по Фактура №3471503/11.05.2023 г., за кл. №530002262945 и обект: имот в гр. ****, за периода 06.02-05.05.2023 г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържа, че по делото не е било доказано наличието на облигационни отношения между страните. Процесната фактура била издадена в противоречие с чл. 28, ал.

2 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Материално правно легитимиран бил доставчикът по договор за продажба на ел. енергия, а не ответното дружество. Излага се довод, че при евентуална колизия между ПТЕЕ и ПИКЕЕ и доколкото първите уреждат сделката, свързана с доставка на ел. енергия, те се явяват специални спрямо вторите и дероригат противоречивите норми. Излага се и възражение за неустановеност по несъмнен начин, че твърдяната промяна в схемата на свързване на СТИ е била причина за евентуално неточно отчитане на консумираната ел. енергия. От свидетелските показания станало ясно, че таблото с електромера се намирало извън обекта; липсвала пломба на щита и електромерното табло било с три електромера, като не ставало ясно кой електромер за кой обект отчел потреблението. Сочи също, че без доказано виновно поведение на потребителя или неговия принос в намеса във вътрешността на СТИ, не може да бъде реализирана договорната му отговорност. Поддържа се, че преизчислението е неправилно и 1 компрометирано, като по делото не е установено действителното количество преизчислена ел. енергия, която да съответства на методиката от ПИКЕЕ и одобрените от КЕВР цени на енергията за процесния период. В тази връзка посочва, че СТЕ се установявало, че корекцията е направена при използване на максимални стойности на тока, а не съобразно пропускателната способност на измервателната система, както и че за шунта, по който минава енергията, няма записано сечение и вид на метала, което пречело да се установи пропускателната му способност. Допълва, че преизчислението е следвало да бъде направено от съдебно-счетоводна експертиза каквато е следвало ответникът да поиска. Следвало да се вземе предвид, че ответникът е направил преизчислението въз основа на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а тези правила регламентиращи процедури за прогнозно изчисляване на електроенергия били в отклонение от общите правила на законодателството за доказване на доставка на стоки. Твърди се, че измерването е следвало да се направи с еталонен уред за процентна грешка на измерваната електрическа енергия – изискване по чл. 120 Закон за енергетиката /ЗЕ/. Навежда се довод за противоречие в посочените в процесната фактура основания за издаването й – чл. 83, ал. , т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, доколкото измененията в ЗЕ са влезли в сила след влизането в сила на настоящите ПИКЕЕ и същите са насочени към отменените ПИКЕЕ. Сочи се също, че в противоречие с чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в процесната фактура има начислена сума да достъп до разпределителната мрежа, както и сума за пренос през разпределителната мрежа, какъвто е невъзможен, щом липсва достъп до нея. Въззивникът счита, че не е налице законово основание в хипотезата на чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата да се издава от разпределителното дружество. В тази връзка се сочи, че в правомощията на енергийния регулатор да приеме правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества енергия, но не и да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така измерените и изчислени суми, което последният бил сторил в противоречие на нормативен акт от по-висок ранг – ЗЕ. Въвежда се довод, че ПИКЕЕ като нормативен административен акт не може да обоснове право на разпределителното дружество да начислява и събира суми за преизчислени количества ел. енергия, поради липсата на административна процедура, която да сочи надлежно лицата и тяхната компетентност при извършване на съответните действия при предвидена оперативна самостоятелност и обвързана компетентност. Жалбоподателят счита, че лошата законодателна техника и пълното неразбиране на нормотворческия процес от страна на изпълнителната власт поставят съда в ситуация да преценява законосъобразност на действия, въз основа на нормативен административен акт, извършени от субект непритежаващ властнически правомощия. Релевира и възражение, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ да измени общите условия като включи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилото на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ. При липсата в действащите ОУ на предвидено задължение на ответника за уведомяване и ред за това, липсват гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство. Ако се приеме, че общите условия съдържат ред за уведомяване на потребителите при корекция на сметки, въззивникът счита, че те представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗПП, тъй като са уговорени във вреда на потребителите, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, давайки възможност на търговеца да начислява суми за плащане от потребителя, без последният да може да вземе участие в процедурата по корекция на сметката му. Въззивникът счита, че поради липсата на правила и ред за уведомяване в ОУ на ответното дружество, не е налице изпълнение на фактическия състав на нормата в ЗЕ. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

2

Счита, че по делото било доказано наличието на облигационно правоотношение. Било направено извънсъдебно признание на дълга, тъй като същият бил заплатен. Сочи, че проверяващите са констатирали на място, че липсвала пломба на капачката на клемния блок на електромера, което обстоятелство било отразено и в съставения Констативен протокол № 1028073/05.05.2023 г. Установена била промяна в схемата на свързване чрез поставен допълнителен проводник /шунт/ между входящата и изходящата токова клема в клемния блок на електромера, като по този начин консумираната електрическа енергия от абоната се измервала частично от средството за търговско измерване /СТИ/ и не се заплащала коректно.

Това било подкрепено и от СТЕ. Прави се позоваване на Решение № 77/30.05.2022 г. по гр.д.

№ 2708/2021 г., ВКС, където било посочено, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане също не противоречало на нормативен акт от по-висока степен. Счита, че това били специални норми, които дерогирали общите такива. Оспорва наличието на колизия между ПИКЕЕ и ПТЕЕ. Оспорва твърдението, че липсва процедура за уведомяване на абонатите за корекция на сметките им като се позовава на чл. 32, ал. 1 от своите ОУ. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

В исковата молба ищецът твърди, че през месец май 2023 г. ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД му е изпратил фактура № 3471503/11.05.2023г. на стойност от 2659,88 лева за клиентски номер 530002262945, за адрес в гр. **** и за период от 06.02.2023г. до 05.05.2023г. Ищецът сочи, че не знае на какво основание е издадена тази фактура, за което не бил уведомяван от ответника, като му бил неизвестен и посоченият в нея клиентски номер. Ответникът твърдял, че сумата е дължима на основание чл.56 от ПИКЕЕ след извършена корекционна процедура и съставен констативен протокол.

Ищецът заплатил тази сума, но счита, че ответното дружество я е получило без правно основание, което обуславя правния интерес да получи обратно платеното.

Ищецът твърди, че не е налице неизпълнение от негова страна на задължение към ответника и не е ясно на какво основание последният е отразил наличието на такова задължение и то по някакъв клиентски номер без негово съгласие. Твърди, че средството за търговско измерване, за което се твърди от ответника, че е измервало консумираната ел. енергия, не отговаря на изискванията за първоначални и последващи метрологични проверки. Твърди, че между него и ответното дружество липсва облигационно отношение съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответника, както и че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ относно начина и основанието за формиране на процесната сума по фактурата.

Сочи, че е налице противоречие в посочените в процесната фактура основания за издаването й – чл. 83, ал. , т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, доколкото измененията в ЗЕ са влезли в сила след влизането в сила на настоящите ПИКЕЕ и същите са насочени към отменените ПИКЕЕ.

3

В противоречие с чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в процесната фактура има начислена сума да достъп до разпределителната мрежа, както и сума за пренос през разпределителната мрежа, какъвто е невъзможен, щом липсва достъп до нея. Липсвало също така законово основание в хипотезата на чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата да се издава от разпределителното дружество. В тази връзка се сочи, че в правомощията на енергийния регулатор да приеме правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества енергия, но не и да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така измерените и изчислени суми, което последният бил сторил в противоречие на нормативен акт от по-висок ранг – ЗЕ. ПИКЕЕ като нормативен административен акт не може да обоснове право на разпределителното дружество да начислява и събира суми за преизчислени количества ел. енергия, поради липсата на административна процедура, която да сочи надлежно лицата и тяхната компетентност при извършване на съответните действия при предвидена оперативна самостоятелност и обвързана компетентност. Ответникът не бил изпълнил и задължението си по чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ да измени общите условия като включи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Сочи също, че без доказано виновно поведение на потребителя или неговия принос в намеса във вътрешността на СТИ, не може да бъде реализирана договорната му отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Твърди, че ответното дружество не е доставяло ел. енергия в такъв обем, че да възникне задължение в размер на фактурираната сума. Сочи, че не е налице намеса или неизмерване на ел. енергия, с оглед на което липсва правно основание за преизчисляване на количеството енергия.