Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1555 от 29.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31188/2023
Вид
Решение № 1555
Подписан
29.01.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1555 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110131188 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Х. Р. М., ЕГН:

**********, против „********************************** ЕАД, ЕИК:

********************************, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващо обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, която сума съставлява част от дължимото обезщетение в размер от 700 /седемстотин/лева над изплатеното от ответника преди завеждане на исковата молба обезщетение за повреди по лек автомобил марка

*********************** с peг. ************************ във връзка с ПТП от 23.05.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба е посочено, че на 23.05.2023г в гр. София в отклонение на бул. ***************************“ по посока бул.

********************** настъпило пътнотранспортно произшествие между собствения на ищцата лек автомобил марка „*************************" модел „***************************“ с peг. ************************ и лек автомобил марка

„*************************", модел

„*********************“ с peг. номер ********************************.

Твърди се, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на лек автомобил марка

„*************************", модел

„*********************“ с peг. номер ********************************, който управлява моторното превозно средство с несъобразена с интензитета на движението скорост, поради което реализирал ПТП лекия автомобил на 1 ищцата, която намалявала в този момент скоростта, преди пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ по пешеходната пътека пешеходец. Сочи се, настъпилият удар в задната част на лек автомобил марка „*************************" модел „***************************“ с peг.

************************ става причина за настъпване на произшествието.

Релевират се доводи, че за произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от 23.05.2023г., на който водачът на описания по-горе л.а.

„*************************“, модел

„*********************“ отбелязал, че признава вината си за настъпилото ПТП.

Заявява се, че вследствие на удара върху автомобила на ищцата били нанесени увреждания на облицовка на задна броня, основа на задна броня, задна престилка, под на багажник, водач на задна броня, за които били съставени описи от страна на застрахователя при два огледа.

Сочи се, че лекият автомобил на делинквента, марка „*************************", модел „*********************“ с peг. № ********************************, към момента на настъпване на ПТП то е бил със сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за който

„**************************"

ЕАД,

ЕИК

******************************** издало застрахователна полица със застрахователно покритие за времето от 09.09.2022г. до 08.09.2023г, поради което и ищцата завела претениця/преписка щета с номер

************************* при застрахователя на виновния водач „**************************"

ЕАД

ЕИК

******************************** на дата 26.05.2023г.

Твърди се, че след извършени огледи по изчисления на застрахователя на ищцата била изплатена сума в размер на лева 387.60 лева, които не отговаряли на действително причинените в размер на 1087.60 лева. С оглед изложеното ищцата поддържа, че непогасени останали 700 лева, от които претендира частично 250 лева.

Моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, проведено на 24.01.2024г., на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл. 432 КЗ чрез неговото увеличение до размера на сумата от 436,48 лв.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни.

Посочва се, че въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под номер *************************, „***********************“ ЕАД изплатил на ищеца сумата от 387,60 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за причинените от ПТП имуществените вреди по лек автомобил марка

„*************************“, модел

2

„***************************“, peг. ************************, като било изготвено опис-заключение и снимковия материал по щета № *************************, като били констатирани нискостепенни увреждания на задна броня, престилка на задна броня, престилка задна, под багажник и водач задна броня ляв.

Твърди се, че при изготвяне на калкулациите бил съобразен и експлоатационният период на застрахования автомобил, който към датата на процесното ПТП е близо шестнадесет години, както и степента на амортизация на увредените детайли, непосредствено преди настъпване на застрахователното събитие, поради което е приложен коефициент на редукция, съобразно различните степени на износване на отделните детайл, в частност при определя размера на водач задна броня ляв, както и съобразяването на вида на боята.

Посочва се, че с изплащането на посочената сума, ответникът изпълнило коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи други суми.

При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на исковата претенция за обезщетение на посочените в исковата молба имуществени вреди. Счита, че същият е завишен и не отговаря на средната пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди по лек автомобил марка

„*************************“, модел

„***************************“, per. ************************.

Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.

Видно от представената като доказателство по делото застрахователна претенция с вх. № *************************/26.05.2023 г. ищецът е предявил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди по доброволен ред, като в срока по чл. 496 КЗ не с спори, че ответникът се е произнесъл, като е изплатил на ищцата сума в размер на 387.60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим.

По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:

3

За основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие, съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е претърпял неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на делинквента.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на процесното

ПТП

/23.5.2023г./, лек автомобил марка

„*************************“, модел „*********************“, p e г. № ********************************, e бил застрахован в ответното дружество с договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и това, че на 23.5.2023г в гр. София е настъпило ПТП между собствения на ищцата лек автомобил марка

„*************************" модел „***************************“ с peг.

************************ и лек автомобил марка